Декларацията, с която България напомни на Европейския съюз, че не

Декларацията, с която България подсети на Европейския съюз, че не признава македонския език “ненужно усложнява и пречи ” на доближаването сред София и Скопие. Това гласи позиция на българската секция от Клуба за българо-македонско другарство , който сплотява учени и общественици от двете страни.

“Подобна декларация излишно усложнява и пречи на процеса на доближаване сред Република България и Република Северна Македония и обслужва ползите на субекти от двете страни на границата, трансформирали спора в поле за печелене на дивиденти ”, написа в позиция на българските представители на Клуба.

България пред другите страни от Европейския съюз (ЕС), в която подсети, че не признава македонския език като независим. Това се случи по време на срещата, на която страните от Европейски Съюз начало на договарянията за участие на Северна Македония и Албания.

В декларацията се прибавя, че нищо в процеса на договаряния не би трябвало да бъде тълкувано като признание от България на македонския език.

Т.нар. френско предложение, което разреши да бъде оттеглено българското несъгласие върху началото на договарянията на Северна Македония за участие в Европейски Съюз, планува “едностранните заявления на България и Северна Македония във връзка македонския език да бъдат взети под внимание ”. Това беше мотивът България да показа декларацията си.

България не признава македонския език като независим език и го счита за “вторично кодифицирана норма на българския литературен език ”. Това е записано в от 2019 година

Според учените и обществениците от Клуба за българо-македонско другарство обаче македонският литературен език съществува най-малко от 70 години и има своя лична комплицирана орис.

“Той от дълго време не е “диалект на българския ” , тъй като за разлика от всеки акцент, обслужва изцяло всички сфери на публичния живот ”, пишат членовете на Клуба в мнението си и прибавят, че на него е основана лична литературна традиция, на него се подписват интернационалните контракти и откакто Северна Македония стане членка на Европейски Съюз, македонският език ще стане един от формалните езици на Съюза.

Всичко това прави “невъзможно да се твърди, че подобен език не съществува, че е изкуствено изработен и е просто резултат от някаква си “вторична кодификация ”, написа в позицията.

“Затова българската секция на Клуба за българо-македонско другарство в България намира за ненужна и контрапродуктивна следващата декларация на Министерството, с която македонският език “не се признава ”. Нито една книжовна и езикова норма, с която се разпознават хиляди, в случай че не милиони хора, не се нуждае от особено позволение за своето битие ”, пишат още членовете на Клуба.

Позицията е на членовете на Клуба от българска страна. Сред тях са писателите Алек Попов и Чавдар Ценов , университетските преподаватели Александър Кьосев, Ивайло Дичев и Майя Грекова , историкът Стефан Дечев , публицистите Бойко Станкушев и Димитър Кенаров , специалистът по защита Велизар Шаламанов, икономистите Красен Станчев и Евгени Кънев , тенисистката Мануела Малеева , режисьорът Явор Гърдев .

България наложи несъгласие върху началото на договарянията на Северна Македония за участие в Европейски Съюз през ноември 2020 година Поводът бяха разногласия за езика и историята.

София отдръпна ветото си откакто българския парламент така наречен за решение на разногласието. То планува българските условия пред Скопие да се трансфорат в част от уговорките на Северна Македония пред Европейски Съюз. Македонският парламент предлагането, а по-късно външните министри на двете страни двустранен протокол. Впоследствие България отдръпна ветото си.