Задължават офшорките да подават декларации за действителни собственици
Декларация за действителни притежатели ще подават компании, чиито притежатели са регистрирани задгранични лица и техните действителни собственици-физически лица, не са вписани в българските регистри. Това плануват гласуваните на първо четене промени в Закона за ограниченията против изпирането на пари, импортирани от ГЕРБ.
Изискването визира освен офшорни компании. Акционерните сдружения, без значение дали са с акции на предявител или поименни, също би трябвало да подават заявления за действителните притежатели.
Според измененията, в случай че действителният притежател е вписан към този момент по партида или партида на друго българско юридическо лице и се намира в регистрите БУЛСТАТ, комерсиалния указател, регистъра на лицата с нестопанска цел, компаниите няма да подават специфична заявления. В момента до 31 май всички компании в обсега на закона следваше да заявяват действителните си притежатели в специфична декларация в това число ЕОД, ООД.
Друга корекция визира сдружения, които би трябвало да изпратят за утвърждение в ДАНС своите проекти за образование на чиновниците по различаване на съмнителни интервенции или покупко-продажби по отношение на използването на Закона за ограниченията против изпирането на пари. Това обаче доста затруднявало и компаниите, и ДАНС, съгласно вносителите.
С поправките срокът към този момент няма да е до 12 май, а шест месеца, и стартира да тече откакто ДАНС разгласява на уеб страницата си националната оценка на риска в това число по типове действия, след което би трябвало да създаде примерни правилници, изясни ръководителят на бюджетната комисия Менда Стоянова, представена от Българска телеграфна агенция. Оттам компаниите би трябвало да разпознават рисковете и да ги включат в своите правилници, само че няма да е нужно да ги изпращат на ДАНС за утвърждение - а те ще остават при тях и ще ги употребяват за дейностите, които би трябвало да подхващат по закона, уточни още тя.
С промените отпада и уговорката на юристите да подават информация в ДАНС при подозрения за изпиране на пари от клиенти.
Българска народна банка има обвързване да осведоми европейските надзорни органи по отношение на попречване на потреблението на финансовата система за пране на пари и финансиране на тероризма.
Менда Стоянова акцентира, че фокусът в битката против изпирането на пари би трябвало да бъде върху банковите, небанковите и хазартните институции.
Изискването визира освен офшорни компании. Акционерните сдружения, без значение дали са с акции на предявител или поименни, също би трябвало да подават заявления за действителните притежатели.
Според измененията, в случай че действителният притежател е вписан към този момент по партида или партида на друго българско юридическо лице и се намира в регистрите БУЛСТАТ, комерсиалния указател, регистъра на лицата с нестопанска цел, компаниите няма да подават специфична заявления. В момента до 31 май всички компании в обсега на закона следваше да заявяват действителните си притежатели в специфична декларация в това число ЕОД, ООД.
Друга корекция визира сдружения, които би трябвало да изпратят за утвърждение в ДАНС своите проекти за образование на чиновниците по различаване на съмнителни интервенции или покупко-продажби по отношение на използването на Закона за ограниченията против изпирането на пари. Това обаче доста затруднявало и компаниите, и ДАНС, съгласно вносителите.
С поправките срокът към този момент няма да е до 12 май, а шест месеца, и стартира да тече откакто ДАНС разгласява на уеб страницата си националната оценка на риска в това число по типове действия, след което би трябвало да създаде примерни правилници, изясни ръководителят на бюджетната комисия Менда Стоянова, представена от Българска телеграфна агенция. Оттам компаниите би трябвало да разпознават рисковете и да ги включат в своите правилници, само че няма да е нужно да ги изпращат на ДАНС за утвърждение - а те ще остават при тях и ще ги употребяват за дейностите, които би трябвало да подхващат по закона, уточни още тя.
С промените отпада и уговорката на юристите да подават информация в ДАНС при подозрения за изпиране на пари от клиенти.
Българска народна банка има обвързване да осведоми европейските надзорни органи по отношение на попречване на потреблението на финансовата система за пране на пари и финансиране на тероризма.
Менда Стоянова акцентира, че фокусът в битката против изпирането на пари би трябвало да бъде върху банковите, небанковите и хазартните институции.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ