Галин Дурев: Апостолът и България изискват от нас намерим правилния път
Декларация от името на ПГ на „ БСП-ОБЕДИНЕНА ЛЕВИЦА "
Уважаема госпожо ръководител,
Уважаеми госпожи и господа народни представители,
На днешния ден още веднъж скланяме безмълвно глави пред личността и героичното дело на Апостола на свободата, Васил Левски. Век и половина след неговата трагична крах, той остава пътеводната светлина на българската държавност, в която всички ние търсим очакване, слушайки тръбата на едноминутното безмълвие.
Достойни ли сме обаче да славим с името на Апостола? Или в тази възхвала търсим прикритие от личните си недостатъци и провинения? Риторичен е въпросът постигнахме ли неговите завещания за демократска, чиста и свята република, в която да се даде място на единодушието, братството и съвършеното тъждество и да се повдигне храм на истинната и правата независимост.
Когато стотици хиляди българи сервират своите венци и цветя пред паметниците из цялата страна, те още веднъж и още веднъж поглеждат с вяра към младото лице на българската независимост. В мислите си те още веднъж викат на помощ Апостола и разчитат на неговата жертвоготовност, мъжество и здрав разсъдък. Защото Левски е не просто идеализиран облик на битката, идеализиран облик на свободата. Левски е примерът за това, по какъв начин точно се работи за отечеството.
Днес тази постройка, тази зала, хората в нея, би трябвало да сме главния страж на заветите на Апостола. Но, уважаеми сътрудници, той не ни завеща непрестанни кавги, псувни и безсмислени батални подиуми. Той не ни завеща и егоцентризъм и безгранично безсрамие. Той завеща на България тиха и нечакаща самопризнание работа. Ако през днешния ден успеем да реализираме даже единствено това от неговото непреходно завещание, то към този момент ще сме постигнали доста.
Вчера на площада в Карлово чухме младата Рая да приключва есето си с думите ``Народе, събери си съчките``. Едва ли може да има по-ясно и изрично изложение на упованията на поколенията след нас и по никакъв начин не е инцидентно, че даже младите, нашето бъдеще, приканват все по-често в мислите си Апостола. Те го търсят, тъй като ние оставаме прекомерно надалеч от висотата на техните упования.
Българският дух остава неразривно обвързван с името на Васил Левски и който си фантазира нещо друго от това, то значи е прекомерно надалеч от обществено-политическия ни етос. Именно безсмъртието на името на Апостола ни задължава да следваме непоколебимо неговите завещания. Той е бил преди нас и надалеч ще надживее незначителните проблеми на политическото ни ежедневие.
Затова, уважаеми сътрудници, през днешния ден се обръщаме към вас с молба за повече примирение и разсъдък, тъй като нито индивидът Васил Иванов Кунчев от Карлово, нито Левски - светлият облик на Българската независимост, заслужават нашите мисли и държание. Апостолът и България изискват от нас друго и нека да имаме сили и отговорност пред историята да намерим верния път.
Линк към новината на формалния уебсайт на Българска социалистическа партия:
Уважаема госпожо ръководител,
Уважаеми госпожи и господа народни представители,
На днешния ден още веднъж скланяме безмълвно глави пред личността и героичното дело на Апостола на свободата, Васил Левски. Век и половина след неговата трагична крах, той остава пътеводната светлина на българската държавност, в която всички ние търсим очакване, слушайки тръбата на едноминутното безмълвие.
Достойни ли сме обаче да славим с името на Апостола? Или в тази възхвала търсим прикритие от личните си недостатъци и провинения? Риторичен е въпросът постигнахме ли неговите завещания за демократска, чиста и свята република, в която да се даде място на единодушието, братството и съвършеното тъждество и да се повдигне храм на истинната и правата независимост.
Когато стотици хиляди българи сервират своите венци и цветя пред паметниците из цялата страна, те още веднъж и още веднъж поглеждат с вяра към младото лице на българската независимост. В мислите си те още веднъж викат на помощ Апостола и разчитат на неговата жертвоготовност, мъжество и здрав разсъдък. Защото Левски е не просто идеализиран облик на битката, идеализиран облик на свободата. Левски е примерът за това, по какъв начин точно се работи за отечеството.
Днес тази постройка, тази зала, хората в нея, би трябвало да сме главния страж на заветите на Апостола. Но, уважаеми сътрудници, той не ни завеща непрестанни кавги, псувни и безсмислени батални подиуми. Той не ни завеща и егоцентризъм и безгранично безсрамие. Той завеща на България тиха и нечакаща самопризнание работа. Ако през днешния ден успеем да реализираме даже единствено това от неговото непреходно завещание, то към този момент ще сме постигнали доста.
Вчера на площада в Карлово чухме младата Рая да приключва есето си с думите ``Народе, събери си съчките``. Едва ли може да има по-ясно и изрично изложение на упованията на поколенията след нас и по никакъв начин не е инцидентно, че даже младите, нашето бъдеще, приканват все по-често в мислите си Апостола. Те го търсят, тъй като ние оставаме прекомерно надалеч от висотата на техните упования.
Българският дух остава неразривно обвързван с името на Васил Левски и който си фантазира нещо друго от това, то значи е прекомерно надалеч от обществено-политическия ни етос. Именно безсмъртието на името на Апостола ни задължава да следваме непоколебимо неговите завещания. Той е бил преди нас и надалеч ще надживее незначителните проблеми на политическото ни ежедневие.
Затова, уважаеми сътрудници, през днешния ден се обръщаме към вас с молба за повече примирение и разсъдък, тъй като нито индивидът Васил Иванов Кунчев от Карлово, нито Левски - светлият облик на Българската независимост, заслужават нашите мисли и държание. Апостолът и България изискват от нас друго и нека да имаме сили и отговорност пред историята да намерим верния път.
Линк към новината на формалния уебсайт на Българска социалистическа партия:
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ