Лигата на джентълмените: Деклан Райс за футболното си развитие
Деклан Райс стартира кариерата си в академията на Челси, само че е освободен и минава в Уест Хем. Сега е капитан на състава, част е от националния тим на Англия и споделя за футболното си развиване.
„ Никога не съм бил най-хубавия футболист, имало е доста по-талантливи играчи от мен. Те даже подписаха професионални договори преди мен. Но аз постоянно съм бил доста насочен, имах постоянно ясна цел. Винаги биваш заплатен за работата, която си приключил. И за отдадеността ти. Това е футболът, всеки желае да бъде успешен”, споделя звездата на „ чуковете”.
„ Имам други двама братя, които са надлежно 7 и 11 години по-големи от мен. Те бяха луди на тематика футбол и аз израснах с тяхното въздействие от момента, когато проходих. Имам фотография някъде вкъщи, когато съм напълно дребен, само че към този момент търча в градината с топка. Така че това бе нещо като хляба за мен в детските ми години. Точно по този начин и стартирах – постоянно имах топка в краката си.
Бях на 4 години и си припомням, че отидох на първия си мач. Като дете гледаш доста срещи, само че в никакъв случай не може да има по-прекрасно възприятие от това да влезеш на стадиона и очите ти да се насълзят, да видиш всички последователи. Просто е необикновено, няма по-хубаво чувство”, спомня си още Райс.
„ Винаги съм гледал Джон Тери, даже като дете. Просто тъй като постоянно съм обичал единоборствата, отбраната, да изцапаш екипа си. А и той бе по това време най-хубавият централен бранител в света. После евентуално постоянно ще има и други играчи като Лампардовци, Джерардовци, даже по това време и Роналдиньо играеше. Те можеше да са героите ми.
Беше ми доста прелестно да отивам на учебно заведение, любувах се на футбола там повече от всичко друго. По това време бях в Челси, само че измежду главните ми цели си беше учебното заведение, а ние имахме необикновен тим. Стигнахме до финала на шампионата, спечелихме доста неща, тъй че това бяха едни от най-хубавите дни в живота ми”, споделя още той.
Бях на 8 години, когато отидох на първия си експериментален интервал. На 9 подписах. На 14 бях освободен, а това бяха страхотни години за мен в развиването ми. Там се развих извънредно доста, а когато бях освободен ми беше много тежко, само че за благополучие Уест Хям ме взе и трябваше бързо да се трансформира в мъж, тъй като се изнесох от вкъщи си толкоз млад. Веднага пристигна ново предизвикателство и за имах щастието да съм тъкмо в Уест Хям по това време.
Винаги съм казвал, че без значение от всичко, дали играя в Конференцията или в Лига 2 или Лига 1, Винаги съм желал да си свърша работата като футболист. Щастлив съм, удовлетворен, че съм дал всичко на тази игра, че давам всичко на терена и в този момент и мога да играя във Висшата Лига. В Моята глава постоянно е имало единствено едно нещо, когато отидох в Уест Хям и повода бе, че осъзнавах какви играчи са минали по моя път. Знаех, че ще получи късмет, в случай че съм задоволително добър, тъй че решението ми да се причисля към Уест Хям бе в действителност положително.
Спомням и с първия ми мач с тима до 23 години, аз бях на 17. Тери Уесли ме направи капитан. Беше в Ръш Грийн, припомням си го ясно, като че ли е било през вчерашния ден. И от там нещата просто се подредиха бързо.
Когато бях в тима до 18 години, даже тогава възможностите да остана в първия състав бяха 50 на 50. Аз преживявах голям като значителност интервал на развиване, физически, най-много краката ми. Сякаш не изглеждах както би трябвало, не изглеждах тъкмо като футболист. Аз имах техниката, само че в действителност физическата част от играта ми липсваше, на моменти страдах доста от това. За мен бе шанс, че Билич бе треньор тогава, той видя нещо в мен, може би нещо от него и просто реши да ми даде късмет. И сега, когато го получих, просто се възползвах и по този начин и не погледнах обратно.
Не мисля, че в миналото е имало нещо, което ми е давано наготово. Винаги трябваше да работа с цел да реализира задачите си. Но и постоянно съм бил заплатен, поради това че работех извънредно крепко и бях предан на работата си. Така че в края на краищата, тези краткотрайни спънки при постигането на задачите ми, евентуално са ми помогнали доста в кариерата ми.
Мисля, че всички чакаме трофея.
Измина доста време, само че ние имаме страхотна група играчи, която в този момент схваща какво ни би трябвало и по какъв начин би трябвало пъкъл играем в шампионатите. Ние сме в Лига Европа, нещата стартират да стават съществени и това е нещо, което чакаме с неспокойствие. Всяка година няма огромно значение просто да си в тези шампионати за нищо, искаш да отидеш и да спечелиш трофея. Заради това играем футбол. Всеки желае да бъде успешен”, приключва звездата на Уест Хем.
„ Никога не съм бил най-хубавия футболист, имало е доста по-талантливи играчи от мен. Те даже подписаха професионални договори преди мен. Но аз постоянно съм бил доста насочен, имах постоянно ясна цел. Винаги биваш заплатен за работата, която си приключил. И за отдадеността ти. Това е футболът, всеки желае да бъде успешен”, споделя звездата на „ чуковете”.
„ Имам други двама братя, които са надлежно 7 и 11 години по-големи от мен. Те бяха луди на тематика футбол и аз израснах с тяхното въздействие от момента, когато проходих. Имам фотография някъде вкъщи, когато съм напълно дребен, само че към този момент търча в градината с топка. Така че това бе нещо като хляба за мен в детските ми години. Точно по този начин и стартирах – постоянно имах топка в краката си.
Бях на 4 години и си припомням, че отидох на първия си мач. Като дете гледаш доста срещи, само че в никакъв случай не може да има по-прекрасно възприятие от това да влезеш на стадиона и очите ти да се насълзят, да видиш всички последователи. Просто е необикновено, няма по-хубаво чувство”, спомня си още Райс.
„ Винаги съм гледал Джон Тери, даже като дете. Просто тъй като постоянно съм обичал единоборствата, отбраната, да изцапаш екипа си. А и той бе по това време най-хубавият централен бранител в света. После евентуално постоянно ще има и други играчи като Лампардовци, Джерардовци, даже по това време и Роналдиньо играеше. Те можеше да са героите ми.
Беше ми доста прелестно да отивам на учебно заведение, любувах се на футбола там повече от всичко друго. По това време бях в Челси, само че измежду главните ми цели си беше учебното заведение, а ние имахме необикновен тим. Стигнахме до финала на шампионата, спечелихме доста неща, тъй че това бяха едни от най-хубавите дни в живота ми”, споделя още той.
Бях на 8 години, когато отидох на първия си експериментален интервал. На 9 подписах. На 14 бях освободен, а това бяха страхотни години за мен в развиването ми. Там се развих извънредно доста, а когато бях освободен ми беше много тежко, само че за благополучие Уест Хям ме взе и трябваше бързо да се трансформира в мъж, тъй като се изнесох от вкъщи си толкоз млад. Веднага пристигна ново предизвикателство и за имах щастието да съм тъкмо в Уест Хям по това време.
Винаги съм казвал, че без значение от всичко, дали играя в Конференцията или в Лига 2 или Лига 1, Винаги съм желал да си свърша работата като футболист. Щастлив съм, удовлетворен, че съм дал всичко на тази игра, че давам всичко на терена и в този момент и мога да играя във Висшата Лига. В Моята глава постоянно е имало единствено едно нещо, когато отидох в Уест Хям и повода бе, че осъзнавах какви играчи са минали по моя път. Знаех, че ще получи късмет, в случай че съм задоволително добър, тъй че решението ми да се причисля към Уест Хям бе в действителност положително.
Спомням и с първия ми мач с тима до 23 години, аз бях на 17. Тери Уесли ме направи капитан. Беше в Ръш Грийн, припомням си го ясно, като че ли е било през вчерашния ден. И от там нещата просто се подредиха бързо.
Когато бях в тима до 18 години, даже тогава възможностите да остана в първия състав бяха 50 на 50. Аз преживявах голям като значителност интервал на развиване, физически, най-много краката ми. Сякаш не изглеждах както би трябвало, не изглеждах тъкмо като футболист. Аз имах техниката, само че в действителност физическата част от играта ми липсваше, на моменти страдах доста от това. За мен бе шанс, че Билич бе треньор тогава, той видя нещо в мен, може би нещо от него и просто реши да ми даде късмет. И сега, когато го получих, просто се възползвах и по този начин и не погледнах обратно.
Не мисля, че в миналото е имало нещо, което ми е давано наготово. Винаги трябваше да работа с цел да реализира задачите си. Но и постоянно съм бил заплатен, поради това че работех извънредно крепко и бях предан на работата си. Така че в края на краищата, тези краткотрайни спънки при постигането на задачите ми, евентуално са ми помогнали доста в кариерата ми.
Мисля, че всички чакаме трофея.
Измина доста време, само че ние имаме страхотна група играчи, която в този момент схваща какво ни би трябвало и по какъв начин би трябвало пъкъл играем в шампионатите. Ние сме в Лига Европа, нещата стартират да стават съществени и това е нещо, което чакаме с неспокойствие. Всяка година няма огромно значение просто да си в тези шампионати за нищо, искаш да отидеш и да спечелиш трофея. Заради това играем футбол. Всеки желае да бъде успешен”, приключва звездата на Уест Хем.
Източник: gong.bg
КОМЕНТАРИ