Декарбонизирането на енергийната система за постигане на целите по климата

Декарбонизирането на енергийната система за реализиране на задачите по климата и Парижкото съглашение съставлява съществено предизвикателство пред страните от Организацията за икономическо съдействие и развиване (ОИСР). За намаляването на въглеродната активност на електроенергийния бранш до 50 гр. CO2 за Kwh, т.е. на една осма от сегашните равнища, изисква радикална промяна на енергийната система и развиване на ниско въглеродни технологии. Такива могат да бъдат нуклеарната енергетика, водните централи и разнообразни други типове възобновими източници. Това е записано в отчета на Организацията за икономическо сътрудничество и раз – Цената на Декарбонизацията: разноски за системата при огромен дял на нуклеарната електрическа енергия и възобновимите източници .

Според отчета сега действително липсват механизми за хващане и депозиране на излъчванията от въглероден диоксид, а задачите на Парижкото съглашение на процедура изключват бъдещето потребление на въглищни централи и мощно ограничение на работата на ТЕЦ-овете на природен газ. Като се имат поради големите вложения, които са нужни за реализирането на този преход в този момент от първостепенно значение е да се основат дълготрайни рамки, които са обезпечат непоклатимост и убеденост за вложителите във всички технологии за произвеждане на електрическа енергия. Това ще даде и своето отражение и върху други браншове, освен енергийния, считат специалистите на Организацията за икономическо сътрудничество и раз.

Декарбонизирането на енергийния бранш при стопанските системи на страните от Организацията за икономическо сътрудничество и раз ще изисква от тях да положат обилни старания във връзка с електрифицирането. Това явно ще засегне транспортния бранш, промишлеността и жилищата на хората. Също по този начин ефикасните ограничения за понижаване на въглеродните излъчвания, посредством което да се редуцират и климатичните промени, зависи и от устойчиво ниските равнища на лъчение от бранша на въглеродната промишленост.

Ако ръководителите в Организацията за икономическо сътрудничество и раз желаят да реализират толкоз изчерпателен декарбонизиран енергиен микс, то страните би трябвало да предизвикват вложенията нискоемисионни технологии каквито са нуклеарната енергетика, ВЕИ и ВЕЦ-овете. И до момента в който електрическата енергия от Водноелектрическа централа е лимитирана откъм естествени запаси, нуклеарната сила и тази от ВЕИ централи остават главните варианти.

Ето за какво в моделите на отчета опциите на хидроенергетиката са лимитирани като цяло. Но би трябвало да се знае, че генериращите мощности при съществуващите съоръжения могат да бъдат увеличени при верните стопански условия. Така да вземем за пример може да се усилят опциите за произвеждане на ток от водни централи, в случай че към язовирите, употребявани единствено за напояване, се изградят ВЕЦ-ове.

Икономическите разноски при потреблението на сходни спомагателни ВЕЦ-овете към в този момент съществуващите, са мощно подвластни от локалните естествени дадености, както и от размера на централата. По-специално при плановете за дребни Водноелектрическа централа ще би трябвало да се обърне внимание на цялостните разноски за инвестицията като се регистрират всички местни, районни и световни плюсове и минуси.

Какъвто и да е делът на ВЕЦ-овете в енергийните системи на страните от Организацията за икономическо сътрудничество и раз, в случай че фирмите разчитат единствено на свободния пазар на едро за обезпечаване на нужните вложения, то плановете сега са подложени под голямо напрежение при постигането на главните две цели – бърза декарбонизация и съответни вложения в нисковъглеродни технологии.

Като цяло аргументите за това са минусите на технологиите с високи непрекъснати разноски при свободен пазар и волатилност на цените, неналичието на постоянни и надеждни цени при въглеродните излъчвания, и огромните вложения във ВЕИ централи с малко внимание върху въздействието на цялата енергийна система. Всички тези дефекти водят до връщане на сдруженията към контролирания пазар и това е обособена алтернатива за бъдещата еволюция на електроенергийния бранш на страните от Организацията за икономическо сътрудничество и раз.

Рисковете от сходно връщане към контролираните системи евентуално повече ще навреди, в сравнение с да спомогне и по този метод да се загуби постигнатата досега успеваемост при либерализацията. Притесненията по какъв начин ще се действа за в бъдеще, без да има основана пътна карта за тази цел.

Алтернативата все още е да се премине към характерни пазарни модели за нисковъглеродно произвеждане въз основа на пет обособени стълба:

1. Да се продължи работата в краткосрочните пазарни ограничения за дейно систематизиране като дружно с това се узнае каква е същинската система стойност на създаденото електричество.

2. Цени на въглеродните излъчвания.

3. Конкретни рамки и съответни разпореждания във връзка с даване на потенциал, еластичност на енергийната система и инфраструктура при преноса и разпределението.

4. Правилни механизми за поощряване на дълготрайните вложения в нисковъглеродни технологии, в това число и промяна в в този момент съществуващите механизми за поддръжка.

5. Интернализация (обединяване) на разноските по системата, където това е на практика използвано и належащо.

Важно е политиците да схванат какъв брой значими в действителност са тези пет съществени стълба, посредством които може да се поддържа равновесието сред краткосрочния конкурентен напън и дълготрайните вложения за тласъци при нисковъглеродно произвеждане.

Времевият небосвод до 2050 година на изследването на Организацията за икономическо сътрудничество и раз сочи, че бъдещите научни разработки е много евентуално в допълнение да понижат общите разноски за произвеждане на електрическа енергия. Доста е евентуално технологиите в бъдеще да бъдат както по-евтини, по този начин и по-гъвкави при производството. Отделно понижаване на разноските се чака да се реализира при нисковъглеродните технологии като нуклеарната енергетика. Там прогнозите са за развиване на дребните нуклеарни реактори. В добавка към тях бъдещото развиване на складовете за предпазване на сила и ВЕИ централите също ще допринесат към прехода към нискоенергийна стопанска система.

Проучването обаче демонстрира, че определянето на верния микс от възобновими източници и нуклеарна енергетика, дружно със основаването на вярната рамка за развиване на бранша ще разреши постигането на радикалните климатични цели. Само по този начин задачите могат да се реализиран и при опазване на високите стандарти при електроснабдяването и то на цени, налични за потребителите.