За един месец дефицитът скочи с близо 66.67% и в края на септември вече е 2.8 млрд. лева
Дефицитът на Консолидираната фискална стратегия (КФП) застрашително бързо се повишава. За един месец - от края на август до края на септември, той се е нараснал с към 1.12 милиарда лв. ( близо 66.67%) от малко над 1.68 милиарда лв. на 2.8 милиарда лв..
Основната причина за този растеж, който може да ни докара до над 3% бюджетен недостиг в края на годината, са непрекъснато увеличаващите се разноски, чийто растеж бе заложен при последното постоянно държавно управление и се подхранваше от решенията на всяко последващо Народно заседание.
Фактите в известията на Министерството на финансите недвусмислено поддържат едно такова умозаключение. Най-малкото, тъй като постъпленията от налози и като действителен, и като условен растеж, и даже като осъществяване по отношение на заложените, са по-високи спрямо индикаторите от предходната година. Ето какво написа финансовото ведомство по този въпрос:
" Приходите, помощите и даренията по КФП към септември 2024 година се чака да бъдат в размер на 52,1 милиарда лева, което съставлява номинален растеж от 9,3 на 100 по отношение на същия интервал на миналата година. И през септември продължи следената наклонност от предходните месеци за умерено повишаване на постъпленията в частта на данъчните и осигурителните доходи, като се чака осъществяването към септември 2024 година да бъде 73,0 % от годишните планове, при 70,3 % за същия интервал на 2023 година.
Съпоставени с деветмесечието на миналата година, постъпленията по КФП нарастват с 4,4 милиарда лева (9,3 на сто) , като принос за това имат данъчно-осигурителните доходи, които нарастват в номинално изражение с 4,9 милиарда лева (13,2 на сто) и постъпленията в частта на помощите и даренията (основно грантове по стратегиите и фондовете на ЕС), които нарастват с 0,8 милиарда лв.. В съпоставяне с миналата година неданъчните доходи понижават с 1,3 милиарда лева (15,6 на сто), което се дължи основно на приходите от дял и приходите от продажба на квоти за излъчвания на парникови газове "
Ясно си проличава и еднократното и извънредно нездравословно източване на средствата от енергийния бранш, което предприе последното постоянно държавно управление, с цел да закърпи другояче изначално продънения си бюджет.
" През деветмесечието на 2023 година приходите от дял за страната от държавни предприятия бяха в размер на 1,56 милиарда лева, до момента в който през актуалната година постъпленията за интервала са едвам 0,1 милиарда лева, при планувани 0,34 милиарда лева Основната причина за това е неразпределяне на дял от облагата на " БЕХ " ЕАД за финансовата 2023 година При постъпленията от продажба на квоти за излъчвания на парникови газове, въздействие оказват по-малките количества и по-ниската цена на квотите през 2024 година ", се споделя в известието на Министерството на финансите. И тук към този момент, без каквито и да е съмнения, се вижда по какъв начин подхванатото през 2023-а източване на енергийния бранш носи трайни вреди в няколко посоки. На първо място води до изкривявания в динамичността на бюджетните доходи, на второ място основава подправени предпоставки за трайно увеличение на бюджетните разноски с непрекъснат темперамент, на трето място лишава дълготрайно от ликвидност енергийния бранш и то във времена, когато на него му предстоят вложения за милиарди.
Ръстът на данъчно-осигурителните доходи, не може да компенсира непрекъснато увеличаващите се бюджетни разноски. Кои са те всички знаем, само че дано забележим какво написа по този мотив Министерството на финансите:
" Разходите по КФП (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към септември 2024 година възлизат на 54,9 милиарда лева, което е 67,3 % от годишните планове. Спрямо миналата година се регистрира повишаване главно при обществените разноски, в резултат на изплатените по-високи пенсии, след влезлите в действие нараствания от юли 2023 година и юли 2024 година, както и при разноските за личен състав, след нарастването на възнагражденията на педагогическия личен състав и при други администрации със ЗДБРБ за 2023 година и ЗДБРБ за 2024 година, и други ".
Това е значимо да се знае и акцентира, тъй като идва ново Народно заседание, което доста евентуално още веднъж няма да излъчи постоянно държавно управление, пък и даже такова да бъде формирано, то евентуално ще носи същия темперамент като последното постоянно държавно управление, което нанесе всички настоящи вреди на фиска. Не би трябвало да се съмняваме, че едно продължаващо покачване на бюджетните разноски от спомагателен растеж на пенсиите и заплатите не може да бъде обезщетено от подобен растеж на данъчните доходи в резултат на по-високо ползване, приходи и облаги. Това ясно си проличава от резултатите на настоящия бюджет. Това което ще следва от продължаването на сходна политика е стесняване на разноските за вложения, увеличение на бюджетния недостиг и повишаване и оскъпяване на държавния дълг, включително и на директните бюджетни разноски за обслужването му. Впрочем това оскъпяване към този момент е налице. За осемте месеца (до края на август) на предходната година разноските на бюджета за обслужване на дълга са били 356 млн. лв. при общ размер на дълга от 37.25 милиарда лв., за осемте месеца на тази година разноските на бюджета за обслужване на дълга към този момент са 485.3 млн. лв. при общ размер на дълга от 41.99 милиарда лв.. пораства и дълга и лихвените заплащания по него, само че по неприятното е, че в случай че извършите съответните калкулации ще видите, че се усилва и делът на лихвените разноски по отношение на общия размер на дълга. С други думи той става по безценен и с повишаването на дефицитите тази наклонност ще се усилва. Тенденция, която носи висок риск от фискална злополука, която може да бъде избегната единствено по един метод с увеличение на данъчното задължение.
За един месец дефицитът на консолидирания бюджет набъбна с 630 млн. лв..
Това може да докара до нарастване на налозите
Основната причина за този растеж, който може да ни докара до над 3% бюджетен недостиг в края на годината, са непрекъснато увеличаващите се разноски, чийто растеж бе заложен при последното постоянно държавно управление и се подхранваше от решенията на всяко последващо Народно заседание.
Фактите в известията на Министерството на финансите недвусмислено поддържат едно такова умозаключение. Най-малкото, тъй като постъпленията от налози и като действителен, и като условен растеж, и даже като осъществяване по отношение на заложените, са по-високи спрямо индикаторите от предходната година. Ето какво написа финансовото ведомство по този въпрос:
" Приходите, помощите и даренията по КФП към септември 2024 година се чака да бъдат в размер на 52,1 милиарда лева, което съставлява номинален растеж от 9,3 на 100 по отношение на същия интервал на миналата година. И през септември продължи следената наклонност от предходните месеци за умерено повишаване на постъпленията в частта на данъчните и осигурителните доходи, като се чака осъществяването към септември 2024 година да бъде 73,0 % от годишните планове, при 70,3 % за същия интервал на 2023 година.
Съпоставени с деветмесечието на миналата година, постъпленията по КФП нарастват с 4,4 милиарда лева (9,3 на сто) , като принос за това имат данъчно-осигурителните доходи, които нарастват в номинално изражение с 4,9 милиарда лева (13,2 на сто) и постъпленията в частта на помощите и даренията (основно грантове по стратегиите и фондовете на ЕС), които нарастват с 0,8 милиарда лв.. В съпоставяне с миналата година неданъчните доходи понижават с 1,3 милиарда лева (15,6 на сто), което се дължи основно на приходите от дял и приходите от продажба на квоти за излъчвания на парникови газове "
Ясно си проличава и еднократното и извънредно нездравословно източване на средствата от енергийния бранш, което предприе последното постоянно държавно управление, с цел да закърпи другояче изначално продънения си бюджет.
" През деветмесечието на 2023 година приходите от дял за страната от държавни предприятия бяха в размер на 1,56 милиарда лева, до момента в който през актуалната година постъпленията за интервала са едвам 0,1 милиарда лева, при планувани 0,34 милиарда лева Основната причина за това е неразпределяне на дял от облагата на " БЕХ " ЕАД за финансовата 2023 година При постъпленията от продажба на квоти за излъчвания на парникови газове, въздействие оказват по-малките количества и по-ниската цена на квотите през 2024 година ", се споделя в известието на Министерството на финансите. И тук към този момент, без каквито и да е съмнения, се вижда по какъв начин подхванатото през 2023-а източване на енергийния бранш носи трайни вреди в няколко посоки. На първо място води до изкривявания в динамичността на бюджетните доходи, на второ място основава подправени предпоставки за трайно увеличение на бюджетните разноски с непрекъснат темперамент, на трето място лишава дълготрайно от ликвидност енергийния бранш и то във времена, когато на него му предстоят вложения за милиарди.
Ръстът на данъчно-осигурителните доходи, не може да компенсира непрекъснато увеличаващите се бюджетни разноски. Кои са те всички знаем, само че дано забележим какво написа по този мотив Министерството на финансите:
" Разходите по КФП (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към септември 2024 година възлизат на 54,9 милиарда лева, което е 67,3 % от годишните планове. Спрямо миналата година се регистрира повишаване главно при обществените разноски, в резултат на изплатените по-високи пенсии, след влезлите в действие нараствания от юли 2023 година и юли 2024 година, както и при разноските за личен състав, след нарастването на възнагражденията на педагогическия личен състав и при други администрации със ЗДБРБ за 2023 година и ЗДБРБ за 2024 година, и други ".
Това е значимо да се знае и акцентира, тъй като идва ново Народно заседание, което доста евентуално още веднъж няма да излъчи постоянно държавно управление, пък и даже такова да бъде формирано, то евентуално ще носи същия темперамент като последното постоянно държавно управление, което нанесе всички настоящи вреди на фиска. Не би трябвало да се съмняваме, че едно продължаващо покачване на бюджетните разноски от спомагателен растеж на пенсиите и заплатите не може да бъде обезщетено от подобен растеж на данъчните доходи в резултат на по-високо ползване, приходи и облаги. Това ясно си проличава от резултатите на настоящия бюджет. Това което ще следва от продължаването на сходна политика е стесняване на разноските за вложения, увеличение на бюджетния недостиг и повишаване и оскъпяване на държавния дълг, включително и на директните бюджетни разноски за обслужването му. Впрочем това оскъпяване към този момент е налице. За осемте месеца (до края на август) на предходната година разноските на бюджета за обслужване на дълга са били 356 млн. лв. при общ размер на дълга от 37.25 милиарда лв., за осемте месеца на тази година разноските на бюджета за обслужване на дълга към този момент са 485.3 млн. лв. при общ размер на дълга от 41.99 милиарда лв.. пораства и дълга и лихвените заплащания по него, само че по неприятното е, че в случай че извършите съответните калкулации ще видите, че се усилва и делът на лихвените разноски по отношение на общия размер на дълга. С други думи той става по безценен и с повишаването на дефицитите тази наклонност ще се усилва. Тенденция, която носи висок риск от фискална злополука, която може да бъде избегната единствено по един метод с увеличение на данъчното задължение.
За един месец дефицитът на консолидирания бюджет набъбна с 630 млн. лв..
Това може да докара до нарастване на налозите
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ