Дефилето на президентските Десита по публичната сцена навежда на дълбоки

Дефилето на президентските Десита по обществената сцена навежда на дълбоки размишления за безрадостната орис на всеки роден държавен глава освен по време на мандата, само че и откакто напусне „ Дондуков “ 2. Нито един от тях така и не можа да остане на висотата на ситуацията, което, види се, е заел напълно инцидентно, другояче щеше да е квалифициран за обстановката, че това се случва един път в живота на индивида и остава негов белег до края му.

Но не! Напускайки седалището и мандата си, родните президенти се развихрят като държани на въже и стартират да правят такива дивотии, каквито на някогашните държавни мъже по света и през разум не са им минавали. И все в посока на бурни обществени изяви, което идва да рече, че влизайки във фокуса на публичното внимание по протокол, ненадейно стартират да си мислят, че това е поради персоналните им качества. Сиреч, че нацията в действителност е луда по тях, а не става дума за неизбежно внимание към деянията на главата на страната.

Дотук президентите ни допускаха съдбовната неточност след очевидното и окончателно привършване на политическата им кариера при напускането на „ Дондуков “ 2, да се пробват да я реанимират по неестествен метод посредством политически структури. Нещо, което всеки учебник строго не разрешава, защото се счита, че да оглавиш страна е най-високото допустимо равнище, след което пълководството на всякакви партии си е чиста проба проваляне. Но кой да чете учебници, откакто тия хора към този момент живеят с възприятието, че те би трябвало да ги пишат.

Нека напомним, че първите трима български президенти се орезилиха тъкмо по този метод и вместо да вървят с гордо вдигнати глави като помъдрели татковци и надлежно престижи на нацията, трябваше незабавно да се укрият по офисите си и да се вършат, че са си намерили по-интересни и смислени занимания от политиката. Кажки да бяха го създали преди да станат президенти, както би споделил Иванчо Йотата.

Покойният Жельо Желев сякаш повлече крайник в това отношение и откакто изгуби първите в най-новата история на България вътрешнопартийни избори за президент, основа своя партия Либерална опция, която на парламентарните избори през 1997 година завоюва едвам 0,3%. След това Желев потъна в давност до гибелта си.

Приемникът му Петър Стоянов, може би поучен от този скръбен процес, избра да не основава своя партия, а да оглави тази, която го направи президент. Но за сметка на това, като се изключи че зае лидерския пост в Съюз на демократичните сили, извърши още по-голяма нелепост, като след президентския пост даже стана народен представител, издигна извънредно несъответствуваща кандидатура за държавен глава и в последна сметка през 2007 година не вкара нито един евродепутат от Съюз на демократичните сили в Европейския парламент. След което също му се наложи да премине в негласна конспиративност.

Неговият правоприемник Георги Първанов на пръв взор изглеждаше поучен от горчивия опит на предшественика си, само че не и този на Желев – той не направи опит да оглави партията-майка Българска социалистическа партия, а сътвори своята АБВ, която влезе в Народното събрание на ръба, танцува единствено един мандат и в този момент е потънала в забвение. Така, въпреки и неповторим към този момент с двата си поредни президентски мандата, Първанов постъпи тривиално и сега май написа мемоари – нещо което един някогашен президент би трябвало да прави, без да се впуска в гореизброените завършения.

Дотук добре – били политици и отново желаят да бъдат такива, пък нищо, че не става. Но оттук насетне нещата мощно се вжълтиха. И сгазиха освен общоприетите правила за политическо наличие на един някогашен президент, само че даже и обикновените правила за обществено държание.

Предпоследният към този момент държавен глава Росен Плевнелиев изневери на традицията и не се хвърли в политически, а в креватни извършения, които кой знае за какво реши да направи обществено притежание. Явно и той като предшествениците си умира отвън светлините на рампата. Освен че ожълти така и така много нечистата атмосфера със сапунката си със синоптичката Деси, стартира да я влачи на публични държавни събития, на които по право му се поставя първият ред, на който въпросната хитруша се намърдва на едно равнище с патриарха. На това място върл безбожник да си, отново ще кажеш: Боже, пази България!

На всичкото от горната страна появяването на екранната хубавица предизвика махленска конспирация сред нея и генералското Деси – брачната половинка на настоящия президент Румен Радев, което съгласно някои наблюдаващи не щяло да я съпоставят с противозаконната половинка и по тази причина седнало на друго място. Причината евентуално е много по-протоколна – наличието на синоптичното Деси не е било планувано по справедливи аргументи и за нея не е имало място на първия ред на ложата до обичания ѝ. И, с цел да не стават кавги, Радев евентуално е пратил своето Деси на друго място, хем да наподобява непретенциозно, изключително откакто при започване на мандата му хората се чудеха него ли са избрали, или тая разтури-къща, за която се ожени поради кандидатурата си за президент.

Тъй или другояче, конфузът е непоносим. И в случай че някой не събере тия някогашни и сегашни родни държавни глави и не им прочете ограмотителен курс за вярно политическо и гражданско държание по време на и след президентския мандат, нещата ще стават все по-зле. И първото, което би трябвало да усвоят въпросните президенти е, че институцията, която населяват, си има независим и постоянен рейтинг от към 50%, без значение кой се подвизава в нея. А персоналният им рейтинг е този над 50-те %. Вярно, някой могат да смъкват даже и въпросните 50%, както стана по времето на Плевнелиев, завършил мандата си с рейтинг 21%.

А има и второ брадата предписание и то гласи: няма някогашен президент! Затова никой не се обръща към някогашните държавни глави с „ господин експрезидент “, а с „ господин президент “. Другото е улична реторика, която медиите употребяват за по-лесно и малко. А откакто няма някогашен президент, няма по какъв начин да бъдеш и политическо лице с друго качество. Не се знае дали Радев към този момент е наясно по този въпрос, само че има задоволително време до края на мандата си, с цел да му го обяснят.

Иначе и той ще застане в тъжната редичка на някогашните държавни глави и сегашни провалени политици, които не вършат чест на нито една страна и даже повдигат сакралния въпрос: в действителност, ние тоя за какво го избрахме за президент? По-нататъшната им политическа кариера крещящо потвърждава, че очевидно не е имало за какво. Което пък слага различен сакрален въпрос: а за какво въобще имаме институцията „ президент “ в конституцията си? Но това към този момент е тематика на различен диалог, който е извънредно време да стартира.
*Автор: Иван Николова
Инфо: pik.bg