Тайната на деепричастията
Деепричастията са част от ежедневната ни тирада. Дори в случай че нямаме визия, че се назовават по този начин, ние непрекъснато си служим с тях. За страдание, доста постоянно неправилно.
Какво бихте споделили за фрази като:
Пресичайки улицата, една кола ме напръска.
Отивайки на работа, коремът ме заболя.
Разхождайки се в парка, погледът му се спря на красиви цветя.
Със сигурност разбирате смисъла на изреченията, само че може би въпреки всичко усещате, че нещо не е както би трябвало. И сте прави.
Деепричастието е използвано вярно тогава , когато вършителят в двете фрази е един и същи, т.е. вършителят на действието, изразен с деепричастие, и вършителят на главното деяние в изречението, би трябвало да съответстват.
Ако се върнем към горните фрази, ще забележим, че и трите са неверни .
Пресичайки улицата, една кола ме напръска.
Така в съгласие, излиза, че колата пресича улицата.
Във второто изречение – коремът е отивал на работа.
В третото изречение – погледът му се е разхождал в парка.
Какво да създадем?
Налага се да редактираме .
Имаме два избора:
1) Ако желаеме да запазим деепричастието:
Пресичайки улицата, видях по какъв начин една кола ме напръска.
В този случай и в двете фрази вършителят на действието съм АЗ.
Отивайки на работа, усетих по какъв начин коремът ме заболя.
Разхождайки се в парка, той спря погледа си на красиви цветя.
2) Ако желаеме да сменяем деепричастието с глагол и да образуваме просто изречение в състава на комплицираното:
Като пресичах улицата, една кола ме напръска.
Когато отивах на работа, коремът ме заболя.
Докато се разхождаше в парка, погледът му се спря на красиви цветя.
Съставил: Цветелина Велчева
