Дедуктивното разсъждение: как да развиете логическото си мислене?
Дедуктивното мислене е главен съставен елемент на логическото мислене, което се употребява при решение на проблеми, взимане на решения и сериозен разбор. Това е способ на размишление, при който се употребяват съществени правила или предпоставки, с цел да се създадат съответни изводи или прогнози по логичен път.
Гореспоменатият тип размишление се употребява постоянно в предмети като математика, физика, философия и право, когато се изисква дарба за правене на логичен изводи.
Разбирането на правилата на дедуктивното мислене е от значително значение за насърчаване на умения за логическо мислене и решение на комплицирани проблеми. То ни дава опция да разпознаваме и оценяваме главните структури и модели, които управляват света към нас, което ни разрешава да вършим рационални преценки и решения.
Въпросът " Какво е дедуктивно размишление? " ще откри отговор в тази публикация, която предлага задълбочено и изчерпателно встъпление в дедуктивното размишление, като преглежда другите му типове, правила и приложения.
Какво съставлява дедуктивното размишление?
Дедуктивното размишление е тип логическо размишление, при което се употребяват общи правила или предпоставки, с цел да се създадат съответни изводи.
Често се бърка с индуктивното размишление, при което заключенията се вършат въз основа на съответни наблюдения или доказателства и могат да бъдат правилни или не, даже в случай че доказателствата са правилни.
От друга страна, дедуктивното размишление е тип размишление, при което валидността на предпоставките подсигурява истинността на заключението, в случай че логиката е допустима. С други думи, това е развой на извеждане на съответно умозаключение от общо предписание или изказване.
В дедуктивното размишление има два типа изказвания: предпоставки и изводи.
Предпоставките са общи изказвания, които се одобряват за правилни, а заключението е съответното изказване, което се извежда от предпоставките. Дедуктивното размишление включва прекосяване от общи правила към съответни изводи.
Например, разгледайте следното дедуктивно размишление:
Предпоставка 1: Всички котки са животни.
Предпоставка 2: Гарфийлд е котка.
Заключение: Следователно Гарфийлд е животно.
В този образец първата причина е общо изказване за всички котки, а втората причина е съответно изказване за Гарфийлд. Като използваме дедуктивно размишление, можем да заключим, че Гарфийлд е животно, тъй като е котка, а всички котки са животни, написа mindthegraph.com.
Математиката, науката и философията постоянно употребяват дедуктивни разсъждения. Тя ни разрешава да разсъждаваме разумно и систематично, което я прави мощен инструмент за решение на проблеми и взимане на решения. Важно е обаче да се означи, че дедуктивното размишление разчита на точността на предпоставките .
Ако предпоставките са погрешни или неточни, заключението също ще бъде погрешно, даже в случай че логиката е годна.
Видове дедуктивни разсъждения
След като към този момент знаете какво е дедуктивно размишление, е значимо да знаете, че има няколко типа дедуктивно размишление, включително силогизъм, modus ponens, modus tollens, предполагаем силогизъм и дизюнктивен силогизъм. Всеки от тези видове има неповторима конструкция и служи за съответна цел в логическите разсъждения.
Силогизъм
В дедуктивното размишление силогизмът се състои от умозаключение и две предпоставки. Заключението се извежда от двете предпоставки. Например:
Предпоставка 1: Всички хора са смъртни.
Предпоставка 2: Сократ е човек.
Заключение: Следователно Сократ е смъртен.
Modus Ponens
Modus ponens е форма на дедуктивно размишление, при която се удостоверява предхождащото условно изказване, а по-късно се удостоверява последващото. Например:
Предпоставка 1: Ако вали, улиците са мокри.
Предпоставка 2: Вали дъжд.
Заключение: Следователно улиците са мокри.
Modus Tollens
Modus tollens е форма на дедуктивно размишление, при която първо се отхвърля предхождащото, а по-късно се опровергава последващото условно изказване.
Например:
Предпоставка 1: Ако вали, улиците са мокри.
Предпоставка 2: Улиците не са мокри.
Заключение: Следователно не вали.
Хипотетичен силогизъм
Хипотетичният силогизъм е логичен мотив, състоящ се от две условни изказвания и едно условно изказване за умозаключение. Например:
Предпоставка 1: Ако вали, земята ще е мокра.
Предположение 2: Ако земята е мокра, тревата е хлъзгава.
Заключение: Следователно, в случай че вали дъжд, тревата ще е хлъзгава.
Дисджуантивен силогизъм
Дизюнктивен силогизъм е дедуктивен мотив, състоящ се от дизюнктивно изказване и отричане на един от дизюнктите. Заключението е одобряване на другия дизюнкт.
Например:
Предпоставка 1: Или е слънчево, или вали дъжд.
Предпоставка 2: Не вали дъжд.
Заключение: Следователно е слънчево.
Правила за извод
Правилата за заключение са правила за дедуктивно размишление, които оказват помощ за приемане на годни изводи от набор от предпоставки. Следват някои добре познати правила за извод:
Известни правила за извод
Сред главните правила за извод са modus ponens, modus tollens, предполагаем силогизъм и дизюнктивен силогизъм , както беше обяснено нагоре. Тези правила разрешават извеждането на годни изводи от предпоставките.
Погрешни изказвания
Неправилните изводи могат да се дължат на неточности в разсъжденията. Грешките при извод постоянно включват разнообразни заблуди, като да вземем за пример одобряване на последващото, отказване на предшестващото и двусмислие. Тези неточности могат да доведат до неправилни изводи.
Определящи правила
Дефинитивните правила откриват определенията и смислите на термините и понятията, употребявани в пространствата. Тези правила подсигуряват вярното схващане на предпоставките и служат за изясняване на техния смисъл.
Стратегически правила
Стратегическите правила са насоки за създаване на годни дедуктивни причини. Тези правила включват ясна и къса връзка, възпиране от потребление на двусмислени термини и изрази, както и убеденост, че предпоставките имат отношение към заключението.
Валидност и надеждност
Дедуктивното размишление употребява концепциите за годност и аргументираност, с цел да оцени силата и надеждността на причините.
Логическата връзка сред предпоставките и заключението на даден мотив се назовава годност на аргумента. Един мотив е годен, в случай че заключението следва логичен от предпоставките, което значи, че е невероятно предпоставките да са правилни, а заключението да не е правилно. С други думи, валидността на предпоставките подсигурява истинността на заключението. Валидността обаче подсигурява единствено, че заключението следва, в случай че предпоставките са правилни, а не че предпоставките фактически са правилни.
Като се има поради следния аргумент, да вземем за пример:
Първа причина: всички котки са бозайници.
Предпоставка 2: Гарфийлд е котка.
Заключение: Гарфийлд е бозайник.
!!!Заключението би трябвало да следва по нужда от предпоставките така, че този мотив е годен. Ако предпоставките са правилни, то и заключението би трябвало да е правилно. Въпреки това аргументът не е безусловно аргументиран, защото истинността на предпоставките не е сигурна. Аргументът би бил неплатежоспособен, в случай че да вземем за пример се окаже, че Гарфийлд в действителност не е котка.
Напротив, здравината разказва цялостното качество на един мотив, като се вземат поради както неговата годност, по този начин и истинността на предпоставките му. Един мотив е годен и всички негови предпоставки са правилни, в случай че той е стабилен. С други думи, мощен мотив е този, който следва логичен и е подсилен с надеждни данни.
Разгледайте да вземем за пример следния мотив:
Предпоставка 1: Всички хора са смъртни.
Предпоставка 2: Сократ е човек.
Заключение: Следователно Сократ е смъртен.
!!!Този мотив е освен годен, само че и аргументиран, тъй като и двете му предпоставки са правилни. Аргументът е логичен аргументиран и се основава на точни данни, защото истинността на предпоставките подсигурява валидността на заключението.
В резюме валидността и обосноваността са основни понятия в дедуктивното размишление, които оказват помощ да се оцени силата и надеждността на причините. Само здравият мотив е по едно и също време логичен изискан и се основава на надеждни данни, до момента в който годният мотив подсигурява истинността на заключението, в случай че предпоставките са правилни.
Приложения на дедуктивното мислене
В доста дисциплини, в това число в науката, физиката, математиката, философията, правото и инженерните науки, се употребяват необятно дедуктивни разсъждения. То се употребява за основаване на хипотези, доказване на теореми, създаване на логичен образци, оценка и разбор на комплицирани системи и прогнозиране на държанието на материалите и технологиите.
Научното проучване, правният разбор и инженерното планиране, както и проучването на математиката и философията, зависят от дедуктивното размишление. Нейното значение за човешкото схващане и развиване не може да бъде надценено, като се има поради разнообразието и широтата на нейните приложения.
