Дебора: Не можех да се къпя. Не можех да стигна сама до тоалетната
Дебора Михайлова от Стара Загора, момичето, чиято орис сплоти България в битката против насилието, разгласява през днешния ден разтърсваща и прочувствена изповед в обществените мрежи, написа Блиц.
Точно две години след бруталното нахлуване с макетно ножч, тя се обърна към хилядите си почитатели с думи за болката, белезите и силата да продължиш напред, като задачата ѝ е да вдъхне кураж на всеки, изпаднал в неволя.
В обявата си Дебора разказва с покъртителни елементи освен физическата, само че и дълбоката душевна контузия от претърпяното. „ Преди тъкмо две години, на тази дата, претърпях нещо, което не се не помни. Не беше просто болежка. Беше болката, която не се претърпява. Само се носи. Цял живот “, стартира тя.
Тя връща спомените си към тежките дни в болничното заведение, когато е била изцяло подвластна от непозната помощ, изпитвайки „ позор “ и „ оскърбление “. „ Тялото ми се беше предало. Катетърът, болката, срамът... всичко ме разкъсваше. Не можех да се окъпвам. Не можех да стигна сама до тоалетната “, споделя Дебора.
Един от най-силните моменти в описа ѝ е споменът за нейната майка, която я почиствала с мокри кърпички. „ Оттогава даже миризмата на тези кърпички ме хвърля назад там – в болничното заведение, в унижението, в тишината, която крещи “, написа тя.
В изповедта си младото момиче споделя и за белезите, които остават вечно по тялото и в душата ѝ. „ Те са гравирани в кожата ми. Като карта на пъкъла, през който минах – и оцелявах “, споделя Дебора, само че незабавно по-късно трансформира болката в знак на мощ: „ Тези белези не ме срамят. Те ме построяват. “
Тя акцентира, че споделя историята си не с цел да търси страдание, а с цел да покаже на другите какво значи „ да се изправиш от нулата “ и да благодари за голямата поддръжка, която е получила. „ Вашата поддръжка ми даде криле, когато аз имах единствено рани “, написа тя.
Публикацията приключва с мощно обръщение за вяра към всички, които страдат сега: „ Ако някой чете това и страда – дано знае: ти не си самичък. Това, което носиш – болежка, белези, боязън – не те прави слаб. Те просто потвърждават, че още си тук. И че на следващия ден има. Колкото и да боли. “
Постът на Дебора бързо събра хиляди реакции на съпричастност и поддръжка, за следващ път напомняйки за силата на човешкия дух и нуждата от неотстъпчивост към насилието, написа Блиц.
