Речник на българската евро митология
Дебатът с годините обрасна с легенди, от които в този момент по-екстремни или прохождащи политически формирования могат да се зареждат. Няма справедливи аргументи при влизане в еврозоната цените да станат двойни. ЕЦБ няма по какъв начин да позволи всички бъгове в българския финансов бранш, само че второто око може да помогне.
Смяната на националната валута от лев на евро несъмнено е знаково събитие за България. Затова и страховете на хората по тематиката са предвидими, а с тях обикновено идват и политическите заигравки. И освен - както посочи и някогашният финансов министър от два кабинета на ГЕРБ Владислав Горанов на кръгла маса по тематиката в парламентарната бюджетна комисия през седмицата, " някои икономисти градят кариерите си напълно върху тезите си против еврозоната ".
Резултатът е, че дебатът с годините обрасна с легенди, от които в този момент по-екстремни или прохождащи политически формирования като " Възраждане " и " Български напредък " могат да се зареждат като борци за националния интерес. А това разколебава и партии от ръководещата коалиция като Има Такъв Народ и Българска социалистическа партия, които пред вероятността да бъде засмукана основна част електората им избират да минат в мека съпротива. Тя не е под формата на отричане, а във типа първо да преценим плюсовете и минусите, да помислим, пък след това да забележим. Като първа стъпка в тази посока ще се чака разбор на изгоди и рисковете от Българска народна банка и финансовото министерство. В това единствено по себе си няма неприятно, само че в случай че се чака произвеждането му, без да се прави нещо, целевата дата за приемането на еврото от началото на 2024 година може да стане изцяло непостижима.
Какво ще покаже поръчаният разбор естествено няма по какъв начин да се знае от в този момент, само че трезвата преценка е, че от икономическа позиция самото приемане на еврото нито ще провокира нечуван подем, защото след над четвърт век валутен ръб доста от позитивите са изконсумирани, нито ще докара до стопански апокалипсис. Еврозоната надалеч не е съвършена структура, ЕЦБ също може да води неверни политики и като цяло може да има и минуси, само че те са надалеч от развяваните мантри.
Реклама
Ето и отговорите на най-често изтъкваните изказвания срещу или пък за промяната на лв. с евро:
" Цените ще станат европейски, а заплатите ще си останат български "
Това е най-масовият боязън, който се повтаря във всяка страна, тръгнала по този път. А той разбираемо се ускорява в сегашната среда на двуцифрена инфлация, каквото в България не е виждана от 25 години - в действителност от когато беше овладяна точно посредством връзването на лв. за немската марка. Отсяването на това коя инфлация идва от еврото, и коя от друго не е елементарно, само че като цяло статистическите данни не демонстрират важен резултат на никое място в показателите на потребителските цени. Срещу тях обаче непроменяемо се изправят недоверието към формалните данни и обособени истории по спомените на братовчед от Италия.
В най-фриволния им тип спекулациите по тематиката са " всички цени ще ги видите по две " или " ще си останат същите, но в евро ". Обективни аргументи за това няма, а с съответна осведомителна акция, задоволително дълго редом изписване на цените и в левове и съответен надзор опитите за сходни неточни практики могат да се минимизират. Валиден мотив за лек еднократен резултат е закръгляването, само че в България то може и да е дефлационно - доста търговци може да заложат стока с цена 2 лева преди да се продава не за 1.02 евро (колкото би била при курс 1.95583), а за 1 евро.
" Губим суверенитет "
Естествено при отхвърли от националната валута на практика България трансферира пълномощията за установяване на паричната си политика към ЕЦБ. Това не е изненадващо, тъй като включването във всяко интернационално съглашение има някаква форма на загуба на суверенитет, само че и някакви изгоди отсреща. Това важи да вземем за пример за присъединяване в самия Европейски Съюз, откъдето идват еврофондове, а и страната официално взе участие в правенето на всяка регулация. Същото важи и за паричната политика на ЕЦБ, в чието ръководство България ще има изцяло равнопоставен глас, въпреки и надали той в обозримо бъдеще да е решителен.
Реклама
В случая обаче България на практика се е отказала от воденето на самостоятелна парична политика от 1997 година Реално при влизане в еврозоната само ще се загуби опцията валутният ръб да бъде анулиран (или да се разпадне, в случай че е ръководен зле) и левът бързо да се върне към свободно корабоплаване. Това обаче би могъл да е потребен ход в относително малко сюжети - да вземем за пример при разпад на самата еврозона.
" Вкарват ни потайно и небрежно "
Всъщност задължението на България да одобри еврото не е нов и е заложен още в контракта за присъединение към Европейски Съюз от преди 15 години, а от преди десетина и на всяка банкнота евро има надписи и на български. Намеренията това да стане оптимално бързо бяха комуникирани още тогава и въпреки рецесията от 2008 и последвалите земетресения в еврозоната да отлагаха вероятността непрекъснато, заявеният политически консенсус от водещите партии по тематиката беше неизменим и те се явяваха на избори с тази поръчка.
Конкретно ескалиралата в последно време тематика с приемането на Националния проект за въвеждане на еврото също мъчно може да мине за нещо изключително секретно. Самият документ беше направен и оповестен още предишното лято, като той действително обрисува оперативните дейности и стъпки, тъй че преходът да се случи без земетресения.
" Да, но няма гаранция при какъв курс ще ни одобряват "
Теоретично при влизането на страната в еврозоната има алтернатива, при която другите членки да изискат друго равнище с изключение на познатите 1.95583 лв. за евро, което е и неизменимото съответствие на към този момент четвъртвековния валутен ръб. Няма обаче никакви справедливи предпоставки това да се случи. Българският лев влезе в ERM II преди близо две години освен това съответствие и не е изпитвал никакъв напън към обезценяване. Тогава българският парламент даде мандат на Министерството на финансите и Българска народна банка да договарят само за този курс, той е вписан и във въпросния проект. Исторически страните, влезнали с валутен ръб в ERM II, са минали към еврото с курса си отпреди това.
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Политика 2 Войната в Украйна 3 Имена 1 Политика 2 Свят 3 Транспорт 1 Имена 2 Войната в Украйна 3 Енергетика Реклама " Ще станем като Гърция "
Със сигурност валутният ръб има дисциплиниращ резултат. Освен че той не разрешава на Българска народна банка да финансира държавното управление под каквато и да е форма, самото поддържане на закрепения курс допуска поддържане на по-консервативна фискална политика без хронични бюджетни дефицити и трупане на дълг. Така че влизането в еврозоната несъмнено развързва ръцете на страната да харчи повече и това в рисков вид може да създаде гръцки сюжет. Това обаче надалеч не е наложително и както може да се уточни отрицателен образец, има и много сполучливи такива на страни (включително и от Централна и Източна Европа), приели еврото, без да се хлъзнат в дългова серпантина, а в противен случай - разрастващи се стабилно. Всъщност даже ненапълно парадоксално критиците на еврочленството постоянно редом акцентират и противоположния мотив: " Ще би трябвало да спасяваме Гърция. "
" Защо да вървим, където други не желаят "
Наистина има страни в Европейски Съюз, които въпреки да имат същия ангажимент като България и Хърватия, не демонстрират никаква упоритост към скорошно приемане на еврото. От някогашния соцлагер това са Полша, Чехия и Унгария, до момента в който Румъния е по-скоро в клуба на искащите, само че постоянно неготовите за такава крачка. Освен това Швеция има решение на референдум в противоположна посока от преди 20 години, а Дания, въпреки да е в ERM II, има уговорка, която ги освобождава от задължението да влязат в еврозоната.
Чисто механичните съпоставения са комплицирани и всяка страна си има своя политическа динамичност, само че като минимален общ знаменател изброените страни от ЦИЕ имат плаващ курс на валутите си по отношение на еврото, тъй че действително могат (успешно или не) да водят своя парична политика. Иначе по същия йезуитски метод въпросът постоянно може да се обърне: " А в случай че е толкоз неприятно, за какво 20 други страни желаят да са в този паричен съюз? "
" Не е в този момент моментът. Още не сме задоволително богати "
Аргументът, че България с изключение на да отговори на съответните критерии, би трябвало и действително да е конвергирала (т.е. да се е доближила като богатство) към страните от еврозоната, се чува постоянно. Всъщност той е по-скоро годен от позиция на самата еврозона - да не приема страна, чието икономическо и институционално развиване не е съответно и надлежно би могла да сътвори проблеми за останалите. За самата България няма основна разлика дали ще наваксва с вързан лев за еврото или непосредствено ползвайки еврото, като участието в еврозоната би могло по-скоро да форсира наваксването.
Бюлетин Вечерни вести
Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.
Вашият email Записване
Смяната на националната валута от лев на евро несъмнено е знаково събитие за България. Затова и страховете на хората по тематиката са предвидими, а с тях обикновено идват и политическите заигравки. И освен - както посочи и някогашният финансов министър от два кабинета на ГЕРБ Владислав Горанов на кръгла маса по тематиката в парламентарната бюджетна комисия през седмицата, " някои икономисти градят кариерите си напълно върху тезите си против еврозоната ".
Резултатът е, че дебатът с годините обрасна с легенди, от които в този момент по-екстремни или прохождащи политически формирования като " Възраждане " и " Български напредък " могат да се зареждат като борци за националния интерес. А това разколебава и партии от ръководещата коалиция като Има Такъв Народ и Българска социалистическа партия, които пред вероятността да бъде засмукана основна част електората им избират да минат в мека съпротива. Тя не е под формата на отричане, а във типа първо да преценим плюсовете и минусите, да помислим, пък след това да забележим. Като първа стъпка в тази посока ще се чака разбор на изгоди и рисковете от Българска народна банка и финансовото министерство. В това единствено по себе си няма неприятно, само че в случай че се чака произвеждането му, без да се прави нещо, целевата дата за приемането на еврото от началото на 2024 година може да стане изцяло непостижима.
Какво ще покаже поръчаният разбор естествено няма по какъв начин да се знае от в този момент, само че трезвата преценка е, че от икономическа позиция самото приемане на еврото нито ще провокира нечуван подем, защото след над четвърт век валутен ръб доста от позитивите са изконсумирани, нито ще докара до стопански апокалипсис. Еврозоната надалеч не е съвършена структура, ЕЦБ също може да води неверни политики и като цяло може да има и минуси, само че те са надалеч от развяваните мантри.
Реклама
Ето и отговорите на най-често изтъкваните изказвания срещу или пък за промяната на лв. с евро:
" Цените ще станат европейски, а заплатите ще си останат български "
Това е най-масовият боязън, който се повтаря във всяка страна, тръгнала по този път. А той разбираемо се ускорява в сегашната среда на двуцифрена инфлация, каквото в България не е виждана от 25 години - в действителност от когато беше овладяна точно посредством връзването на лв. за немската марка. Отсяването на това коя инфлация идва от еврото, и коя от друго не е елементарно, само че като цяло статистическите данни не демонстрират важен резултат на никое място в показателите на потребителските цени. Срещу тях обаче непроменяемо се изправят недоверието към формалните данни и обособени истории по спомените на братовчед от Италия.
В най-фриволния им тип спекулациите по тематиката са " всички цени ще ги видите по две " или " ще си останат същите, но в евро ". Обективни аргументи за това няма, а с съответна осведомителна акция, задоволително дълго редом изписване на цените и в левове и съответен надзор опитите за сходни неточни практики могат да се минимизират. Валиден мотив за лек еднократен резултат е закръгляването, само че в България то може и да е дефлационно - доста търговци може да заложат стока с цена 2 лева преди да се продава не за 1.02 евро (колкото би била при курс 1.95583), а за 1 евро.
" Губим суверенитет "
Естествено при отхвърли от националната валута на практика България трансферира пълномощията за установяване на паричната си политика към ЕЦБ. Това не е изненадващо, тъй като включването във всяко интернационално съглашение има някаква форма на загуба на суверенитет, само че и някакви изгоди отсреща. Това важи да вземем за пример за присъединяване в самия Европейски Съюз, откъдето идват еврофондове, а и страната официално взе участие в правенето на всяка регулация. Същото важи и за паричната политика на ЕЦБ, в чието ръководство България ще има изцяло равнопоставен глас, въпреки и надали той в обозримо бъдеще да е решителен.
Реклама
В случая обаче България на практика се е отказала от воденето на самостоятелна парична политика от 1997 година Реално при влизане в еврозоната само ще се загуби опцията валутният ръб да бъде анулиран (или да се разпадне, в случай че е ръководен зле) и левът бързо да се върне към свободно корабоплаване. Това обаче би могъл да е потребен ход в относително малко сюжети - да вземем за пример при разпад на самата еврозона.
" Вкарват ни потайно и небрежно "
Всъщност задължението на България да одобри еврото не е нов и е заложен още в контракта за присъединение към Европейски Съюз от преди 15 години, а от преди десетина и на всяка банкнота евро има надписи и на български. Намеренията това да стане оптимално бързо бяха комуникирани още тогава и въпреки рецесията от 2008 и последвалите земетресения в еврозоната да отлагаха вероятността непрекъснато, заявеният политически консенсус от водещите партии по тематиката беше неизменим и те се явяваха на избори с тази поръчка.
Конкретно ескалиралата в последно време тематика с приемането на Националния проект за въвеждане на еврото също мъчно може да мине за нещо изключително секретно. Самият документ беше направен и оповестен още предишното лято, като той действително обрисува оперативните дейности и стъпки, тъй че преходът да се случи без земетресения.
" Да, но няма гаранция при какъв курс ще ни одобряват "
Теоретично при влизането на страната в еврозоната има алтернатива, при която другите членки да изискат друго равнище с изключение на познатите 1.95583 лв. за евро, което е и неизменимото съответствие на към този момент четвъртвековния валутен ръб. Няма обаче никакви справедливи предпоставки това да се случи. Българският лев влезе в ERM II преди близо две години освен това съответствие и не е изпитвал никакъв напън към обезценяване. Тогава българският парламент даде мандат на Министерството на финансите и Българска народна банка да договарят само за този курс, той е вписан и във въпросния проект. Исторически страните, влезнали с валутен ръб в ERM II, са минали към еврото с курса си отпреди това.
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Политика 2 Войната в Украйна 3 Имена 1 Политика 2 Свят 3 Транспорт 1 Имена 2 Войната в Украйна 3 Енергетика Реклама " Ще станем като Гърция "
Със сигурност валутният ръб има дисциплиниращ резултат. Освен че той не разрешава на Българска народна банка да финансира държавното управление под каквато и да е форма, самото поддържане на закрепения курс допуска поддържане на по-консервативна фискална политика без хронични бюджетни дефицити и трупане на дълг. Така че влизането в еврозоната несъмнено развързва ръцете на страната да харчи повече и това в рисков вид може да създаде гръцки сюжет. Това обаче надалеч не е наложително и както може да се уточни отрицателен образец, има и много сполучливи такива на страни (включително и от Централна и Източна Европа), приели еврото, без да се хлъзнат в дългова серпантина, а в противен случай - разрастващи се стабилно. Всъщност даже ненапълно парадоксално критиците на еврочленството постоянно редом акцентират и противоположния мотив: " Ще би трябвало да спасяваме Гърция. "
" Защо да вървим, където други не желаят "
Наистина има страни в Европейски Съюз, които въпреки да имат същия ангажимент като България и Хърватия, не демонстрират никаква упоритост към скорошно приемане на еврото. От някогашния соцлагер това са Полша, Чехия и Унгария, до момента в който Румъния е по-скоро в клуба на искащите, само че постоянно неготовите за такава крачка. Освен това Швеция има решение на референдум в противоположна посока от преди 20 години, а Дания, въпреки да е в ERM II, има уговорка, която ги освобождава от задължението да влязат в еврозоната.
Чисто механичните съпоставения са комплицирани и всяка страна си има своя политическа динамичност, само че като минимален общ знаменател изброените страни от ЦИЕ имат плаващ курс на валутите си по отношение на еврото, тъй че действително могат (успешно или не) да водят своя парична политика. Иначе по същия йезуитски метод въпросът постоянно може да се обърне: " А в случай че е толкоз неприятно, за какво 20 други страни желаят да са в този паричен съюз? "
" Не е в този момент моментът. Още не сме задоволително богати "
Аргументът, че България с изключение на да отговори на съответните критерии, би трябвало и действително да е конвергирала (т.е. да се е доближила като богатство) към страните от еврозоната, се чува постоянно. Всъщност той е по-скоро годен от позиция на самата еврозона - да не приема страна, чието икономическо и институционално развиване не е съответно и надлежно би могла да сътвори проблеми за останалите. За самата България няма основна разлика дали ще наваксва с вързан лев за еврото или непосредствено ползвайки еврото, като участието в еврозоната би могло по-скоро да форсира наваксването.
Бюлетин Вечерни вести
Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.
Вашият email Записване
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ