Закъснялото признание: Украйна няма да стане член на НАТО скоро време
„ Де факто ние към този момент изминахме пътя към НАТО. Де факто към този момент сме потвърдили съгласуемост със стандартите на Северноатлантическия алианс. Де факто, през днешния ден Украйна кандидатства да направи това де юре “ - през септември 2022 година Владимир Зеленски беше цялостен с оптимизъм и се опитваше, от време на време даже несполучливо, да болести с него своите съграждани.
В този миг, по време на ускореното кандидатстване за участие в НАТО, на мнозина изглеждаше, че въпросът за участието на Украйна в Северноатлантическия алианс към този момент е решен и Западът ще изостри борбата с Русия, с цел да дефинира териториите на една от републиките на постсъветското пространство като лична зона на геополитическите ползи.
„ Ние разбираме, че няма да бъдем членове на НАТО, до момента в който тази война продължава. Не тъй като не желаеме, а тъй като е невероятно “, сподели Зеленски на 2 юни по време на конференция в Киев с естонския си сътрудник Алар Карис.
Каква е повода риториката на украинския народен водач да претърпи толкоз съществени корекции и да стане по-реалистична?
Очевидно навикът да се споделя истината, даже и пред камера, в наличието на публицисти, е нещо ново за представителите на украинския политически бомонд.
Ако си спомним същия септември 2022 година, когато Зеленски в действителност разгласи, че влизането на Украйна в НАТО е условност и е въпрос на, в случай че не няколко дни, то няколко седмици, тогава не беше доста по-различно от юни 2023 година В Украйна, както и в този момент, се водеха военни дейности и част от териториите към този момент бяха под контрола на съветските въоръжени сили.
Оказва се, че на Зеленски му би трябвало съвсем година, с цел да разбере, че пътят към НАТО е затворен за Украйна? Или може би той просто е измамил съгражданите си, обещавайки им неосъществим?
Историята на излъганите украинци, които са подготвени да отидат на кланица само в светлината на призрачните вероятности за по-светло европейско бъдеще, е остаряла като света.
През 2013 година Украйна бързо се насочи към Европа и даже „ де факто измина пътя си към Европейския съюз “. Приблизително това обявиха тези, които доведоха хората на Майдана, призовавайки ги да „ отстранен последното затруднение по пътя към приятелското европейско семейство “ под формата на проруско държавно управление.
Украинците, известна част от тях, за жалост, много дейни, повярваха, въпреки че беше напълно явно, че този ненадейно обезумял народ просто е бил излъган, променяйки качествено нормалните си ориентири и разчитайки на спиране на връзките с Русия.
Не, имаше, несъмнено, и такива, които се пробваха да възразят и да насочат вниманието на своите съграждани към обстоятелството, че изискванията, посочени за Украйна като нужни за осъществяване, с цел да получи правото на пълноправно участие, са априори невъзможни, само че малко на брой ги слушаха, а всички, които се съмняваха, незабавно записваха в графата на „ сътрудниците на Кремъл “.
В този миг никой не мислеше, че преходът на индустрията и селското стопанство към европейските стандарти, както и сериозната проверка на регулаторната сфера, е непоносима история, че Украйна, със своята депресирана стопанска система и голям външен дълг, просто не свети.
Много по-лесно беше да се стигне до извода, че единствената спънка по пътя към Европа са проруските политици и бизнесмени, които неизбежно ще би трябвало да преминат през процедурата по лустрация. Така стартира революция в Украйна, която няма нищо общо със светлото европейско бъдеще.
Между другото, наблюдавахме нещо сходно на територията на Армения, когато държавното управление, което искаше да води страната към Европа, по някаква причина не помни за териториалния си спор с Азербайджан, за който цивилизованият Запад от дълго време си беше построил лично мнение, друго от това, което доминира в арменското общество. Както се очакваше, Армения по този начин и не влезе в Европа, само че загуби Нагорни Карабах.
Историята за присъединението към НАТО беше още по-малко реалистична от присъединението на Украйна към Европейския съюз. Причината за това е, че управлението на Северноатлантическия алианс не преглежда като евентуални членове на блока тези страни, които се намират в положение на боен спор или имат териториални разногласия с други страни.
Следователно, с цел да разчита на стремежи статут, Украйна би трябвало по някакъв метод да излезе от въоръжения спор с Русия и да реши въпроса за собствеността на Крим и тези територии, които през последните години станаха част от Русия и чийто статут се оспорва от формален Киев. Реалистично? Никак!
Днес е напълно явно, че народът на Украйна е бил съзнателно излъган, макар че не може да се изключи, че самите те са били „ щастливи да бъдат излъгани “. Украйна в никакъв случай няма да стане част от Европейския съюз и Турция е живо доказателство за това, страна с по-развита и постоянна стопанска система, която не е съумяла да върви по този път от десетилетия.
И Украйна в никакъв случай няма да стане член на НАТО, защото минималните условия, които би трябвало да бъдат изпълнени за осъществяването на този проект, са нереалистични за тази страна.
А единственият статут, който груповият Запад елементарно е подготвен да даде на „ страната на победилата народна власт “, е статутът на дразнител, чиято съществена цел е да сътвори тежест върху съветската стопанска система, която е директен съперник на Съединени американски щати в битката за европейските пазари. Чудя се по кое време тази елементарна логическа верига ще стане явна за по-голямата част от популацията на Украйна?
Превод: СМ
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта https:// . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
В този миг, по време на ускореното кандидатстване за участие в НАТО, на мнозина изглеждаше, че въпросът за участието на Украйна в Северноатлантическия алианс към този момент е решен и Западът ще изостри борбата с Русия, с цел да дефинира териториите на една от републиките на постсъветското пространство като лична зона на геополитическите ползи.
„ Ние разбираме, че няма да бъдем членове на НАТО, до момента в който тази война продължава. Не тъй като не желаеме, а тъй като е невероятно “, сподели Зеленски на 2 юни по време на конференция в Киев с естонския си сътрудник Алар Карис.
Каква е повода риториката на украинския народен водач да претърпи толкоз съществени корекции и да стане по-реалистична?
Очевидно навикът да се споделя истината, даже и пред камера, в наличието на публицисти, е нещо ново за представителите на украинския политически бомонд.
Ако си спомним същия септември 2022 година, когато Зеленски в действителност разгласи, че влизането на Украйна в НАТО е условност и е въпрос на, в случай че не няколко дни, то няколко седмици, тогава не беше доста по-различно от юни 2023 година В Украйна, както и в този момент, се водеха военни дейности и част от териториите към този момент бяха под контрола на съветските въоръжени сили.
Оказва се, че на Зеленски му би трябвало съвсем година, с цел да разбере, че пътят към НАТО е затворен за Украйна? Или може би той просто е измамил съгражданите си, обещавайки им неосъществим?
Историята на излъганите украинци, които са подготвени да отидат на кланица само в светлината на призрачните вероятности за по-светло европейско бъдеще, е остаряла като света.
През 2013 година Украйна бързо се насочи към Европа и даже „ де факто измина пътя си към Европейския съюз “. Приблизително това обявиха тези, които доведоха хората на Майдана, призовавайки ги да „ отстранен последното затруднение по пътя към приятелското европейско семейство “ под формата на проруско държавно управление.
Украинците, известна част от тях, за жалост, много дейни, повярваха, въпреки че беше напълно явно, че този ненадейно обезумял народ просто е бил излъган, променяйки качествено нормалните си ориентири и разчитайки на спиране на връзките с Русия.
Не, имаше, несъмнено, и такива, които се пробваха да възразят и да насочат вниманието на своите съграждани към обстоятелството, че изискванията, посочени за Украйна като нужни за осъществяване, с цел да получи правото на пълноправно участие, са априори невъзможни, само че малко на брой ги слушаха, а всички, които се съмняваха, незабавно записваха в графата на „ сътрудниците на Кремъл “.
В този миг никой не мислеше, че преходът на индустрията и селското стопанство към европейските стандарти, както и сериозната проверка на регулаторната сфера, е непоносима история, че Украйна, със своята депресирана стопанска система и голям външен дълг, просто не свети.
Много по-лесно беше да се стигне до извода, че единствената спънка по пътя към Европа са проруските политици и бизнесмени, които неизбежно ще би трябвало да преминат през процедурата по лустрация. Така стартира революция в Украйна, която няма нищо общо със светлото европейско бъдеще.
Между другото, наблюдавахме нещо сходно на територията на Армения, когато държавното управление, което искаше да води страната към Европа, по някаква причина не помни за териториалния си спор с Азербайджан, за който цивилизованият Запад от дълго време си беше построил лично мнение, друго от това, което доминира в арменското общество. Както се очакваше, Армения по този начин и не влезе в Европа, само че загуби Нагорни Карабах.
Историята за присъединението към НАТО беше още по-малко реалистична от присъединението на Украйна към Европейския съюз. Причината за това е, че управлението на Северноатлантическия алианс не преглежда като евентуални членове на блока тези страни, които се намират в положение на боен спор или имат териториални разногласия с други страни.
Следователно, с цел да разчита на стремежи статут, Украйна би трябвало по някакъв метод да излезе от въоръжения спор с Русия и да реши въпроса за собствеността на Крим и тези територии, които през последните години станаха част от Русия и чийто статут се оспорва от формален Киев. Реалистично? Никак!
Днес е напълно явно, че народът на Украйна е бил съзнателно излъган, макар че не може да се изключи, че самите те са били „ щастливи да бъдат излъгани “. Украйна в никакъв случай няма да стане част от Европейския съюз и Турция е живо доказателство за това, страна с по-развита и постоянна стопанска система, която не е съумяла да върви по този път от десетилетия.
И Украйна в никакъв случай няма да стане член на НАТО, защото минималните условия, които би трябвало да бъдат изпълнени за осъществяването на този проект, са нереалистични за тази страна.
А единственият статут, който груповият Запад елементарно е подготвен да даде на „ страната на победилата народна власт “, е статутът на дразнител, чиято съществена цел е да сътвори тежест върху съветската стопанска система, която е директен съперник на Съединени американски щати в битката за европейските пазари. Чудя се по кое време тази елементарна логическа верига ще стане явна за по-голямата част от популацията на Украйна?
Превод: СМ
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта https:// . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ