„Само една партия искаше референдум за еврото в Хърватия. Но не можа да събере подписи“
Давор Щир е хърватски евродепутат от Европейската национална партия (ЕНП). Бил е вицепремиер и министър на външните работи и по европейските въпроси. Неговата страна към този момент е последната, въвела еврото. Това стана през 2023 година
Клуб Z потърси Щир, с цел да опише за хърватския опит с въвеждането на европейската валута, както и поради импортираното, само че отхвърлено предложение на президента Румен Радев за провеждането на референдум по въпроса у нас.
- Г-н Щир, изминаха съвсем две години и половина, откогато Хърватия одобри еврото. Как промени това всекидневието на хората?
Очевидно смяната беше към положително. Присъединяването на Хърватия към еврозоната, преди всичко, форсира някои промени, тъй че да се структурира финансовата ни позиция. Трябваше да осъществим всички критерии и това беше добре за самата страна, с цел да направи всички тези промени. Например, да понижи % на обществения дълг, тъй че да имаме доста дребен и даже нулев бюджетен недостиг. Това ни разреши да балансираме финансите си, с цел да осъществим критериите за еврозоната. В допълнение получихме усъвършенстван кредитен рейтинг – ААА, което е извънредно значимо за достъп на капитала и вложителите.
Безспорно, не всичко беше позитивно, на всички места има други аспекти, за които би трябвало да се погрижите. Нашата Централна банка и държавното управление споделяха, че приемането на еврото ще се отрази на инфлацията в самия миг на приемането - когато замествате националната валута с еврото. Но когато съпоставим обстановката в Хърватия с други страни членки, които не са се включили към еврозоната, да вземем за пример, със прилежаща Унгария, инфлацията там беше надалеч по-висока, както и в страните отвън еврозоната.
В дълготрайна вероятност получихме повече непоклатимост, повече достъп до капитали, а това е изискване за по-голям напредък на Брутният вътрешен продукт, който Хърватия реализира в този момент.
- С какъв брой се усили инфлацията при приемането на еврото?
В този миг очевидно имаше серпантина от инфлационен напън не толкоз поради въвеждането на еврото, а поради съветската експанзия в Украйна и нейното въздействие върху енергийните пазари. Така че сходен напън имаше в цяла Европа. Приемането на еврото в Хърватия би трябвало да бъде сложено в този подтекст. След това обаче инфлацията беше понижена и в този момент може да се ръководи.
Все още имаме проблеми. Но откакто получихме по-добра икономическа и макроикономическа обстановка, това разреши на Хърватия и нейния бизнес да влага повече и форсира растежа на Брутният вътрешен продукт.
- Сравнихте Унгария с Хърватия. Бихте ли създали съпоставяне с България в същия подтекст
Смятам, че България също има опцията, изключително откакто се причисли към Шенген, да завърши процеса си на интеграция, като одобри еврото и стане част от еврозоната. И нашата упоритост беше да се присъединим към Шенген и към еврозоната, откакто влязохме в Европейски Съюз. Не беше елементарно, както не е и за България, само че считам, че тази цялостна интеграция носи от ден на ден непоклатимост като авансово изискване за напредък. Така че от тази вероятност имам вяра, че България ще завоюва, като одобри еврото.
- Имаше ли в Хърватия недоволни от приемането на еврото? Поискаха ли някои партии или някои хора референдум?
Имаше самодейност на една политическа партия за събиране на подписи за референдум. Тя обаче не събра нужния брой, по тази причина той в последна сметка не се състоя. Но беше отворен спор. Възрастните споделяха, че желаят да одобряват еврото, само че се боят от инфлацията, която ще последва. Но те не решиха какъв би бил резултатът, в случай че това не стане и кажем: „ Подписахме към контракта за Европейски Съюз, че ще приемем еврото, само че в този миг стопираме “. Нито какъв сигнал изпращаме на пазарите и вложителите. Явно хърватските жители схванаха, че това не е пътят и не се подписаха под това предложение.
Това, което постоянно сме твърдели по време на парламентарни диспути, е, че хората също по този начин са дали своят вот за еврото, когато организирахме референдум за присъединението ни към Европейски Съюз - след подписването на контракта и преди неговото одобрение през 2012 година В него се споделя, че ще приемем еврото. Предполагам, че същата обстановка е и в България.
- Коя тъкмо партия изиска референдум за еврото?
Нарича се „ Хърватски суверенисти “. Те защитаваха концепцията да запазим националната валута. Очевидно е, че сега еврото е нашата национална валута - нашите национални знаци са върху него. Така че в този миг можем да кажем, че нашите национални знаци, които бяха единствено върху националната ни валута, в този момент са върху валута, която се употребява на целия континент. И не получихме по-малко суверенитет, а го споделяме и разширяваме въздействието на Хърватия.
- Колко подписа събраха суверенистите?
Не можаха да съберат задоволително. Според нашия закон те би трябвало да са 10 на 100 от записаните гласоподаватели. Това е доста висок предел, само че не е невероятно да се реализира. Има случаи, когато са събирани нужните подписи за други начинания.
- Има ли хора, които две години и половина след приемането на еврото съжаляват, че това се е случило?
В Хърватия има доста огромен консенсус за присъединението към Европейски Съюз и всичко, което произтича от това - в това число приемането на еврото и присъединението към Шенген Двете съществени политически партии – лявоцентристката Социалдемократическа партия (СДП) и дясноцентристкият Хърватски либерален съюз (ХДС), се конкурират между тях, само че споделят една и съща проевропейска платформа.
Същото може да се каже и за партиите от центъра. По време на дебата за еврото някои от тях споделяха, че го поддържат, само че не са сигурни, че сме готови или че при тази инфлация надали времето е най-подходящо за това. Както ви споделих, става дума за цените на силата поради съветската експанзия в Украйна. За благополучие, този въпрос към този момент не стои. И от тези, които гледаха с съмнение преди две години и половина, в този момент никой не споделя: „ Искаме да излезем от еврозоната “. Това удостоверява, че решението е било вярно.
- Известно ли ви е, че деятели на българската партия „ Възраждане “ вървяха през февруари в Хърватия и снимаха филм, съгласно който страната върви надолу след приемането на еврото?
Това, което знам, е, че имаше гласове в Хърватия, както и в други страни, които споделяха: „ Не правете това, тъй като в Хърватия стана доста зле “. Но мисля, че те доста бъркат. Първо, както споделих, нито една политическа партия с антиевропейска стратегия не получи доста представителствно на нито едни избори. Да, имаше инфлация, с която трябваше да се оправим при прекосяването към еврото, това се е случвало и в други страни. Тези уроци могат да се научат - не всичко е черно или бяло.
Новите страни членки могат да вземат от нашия опит и може би да открият по-добър и ефикасен надзор, с цел да избегнат безпричинно покачване на цените в този миг. Но въпреки всичко тази инфлация се случи единствено в оня миг, а не беше нескончаем развой. Всички други проблеми, които я предизвикват, бяха свързани с разнообразни аспекти. Може би се дължаха на обстоятелството, че внасяхме доста храна, тъй като тя засегна най-много питателните артикули. За страдание, ниската продуктивност на земеделските артикули в Хърватия е една от аргументите, само че това не е обвързвано с еврото като такова.
Много е елементарно за популистките партии да се заловен за един единствен проблем, даже това да не е вярно. Но по този начин елементарно се дава някаква картина. Въпреки това аз не недооценявам хърватските жители. И на изборите ни предходната година - национални, европейски, локални, нито една антиевропейска партия не получи забележителна поддръжка.
- Дали резултатът от възможен референдум в Хърватия би бил по-различен, в случай че самодейността идваше от президента или премиера?
По конституция нашето държавно управление има право да привиква референдум. Това може да става и по гражданска самодейност. Разбира се, и Народното събрание може. Естествено щеше да бъде друго, в случай че държавното управление беше решило да свика референдум, защото тогава не се постанова събиране на подписи и той по този начин или другояче щеше да се организира. Но считам, че резултатът би бил съвсем същият.
Тази самодейност сподели, че даже да има по-гласовита група хора, които споделят: „ Еврото е изменничество на отечеството, губим си идентичността “, по-голямата част от хората не следват този разказ.
- Какво обръщение бихте изпратили до българите?
Мога да споделя нашия опит и да кажа, че Хърватия завоюва от въвеждането на еврото. И в случай че с този опит могат да се поддържат вътрешните диспути в България, бих бил доста благополучен.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Клуб Z потърси Щир, с цел да опише за хърватския опит с въвеждането на европейската валута, както и поради импортираното, само че отхвърлено предложение на президента Румен Радев за провеждането на референдум по въпроса у нас.
- Г-н Щир, изминаха съвсем две години и половина, откогато Хърватия одобри еврото. Как промени това всекидневието на хората?
Очевидно смяната беше към положително. Присъединяването на Хърватия към еврозоната, преди всичко, форсира някои промени, тъй че да се структурира финансовата ни позиция. Трябваше да осъществим всички критерии и това беше добре за самата страна, с цел да направи всички тези промени. Например, да понижи % на обществения дълг, тъй че да имаме доста дребен и даже нулев бюджетен недостиг. Това ни разреши да балансираме финансите си, с цел да осъществим критериите за еврозоната. В допълнение получихме усъвършенстван кредитен рейтинг – ААА, което е извънредно значимо за достъп на капитала и вложителите.
Безспорно, не всичко беше позитивно, на всички места има други аспекти, за които би трябвало да се погрижите. Нашата Централна банка и държавното управление споделяха, че приемането на еврото ще се отрази на инфлацията в самия миг на приемането - когато замествате националната валута с еврото. Но когато съпоставим обстановката в Хърватия с други страни членки, които не са се включили към еврозоната, да вземем за пример, със прилежаща Унгария, инфлацията там беше надалеч по-висока, както и в страните отвън еврозоната.
В дълготрайна вероятност получихме повече непоклатимост, повече достъп до капитали, а това е изискване за по-голям напредък на Брутният вътрешен продукт, който Хърватия реализира в този момент.
- С какъв брой се усили инфлацията при приемането на еврото?
В този миг очевидно имаше серпантина от инфлационен напън не толкоз поради въвеждането на еврото, а поради съветската експанзия в Украйна и нейното въздействие върху енергийните пазари. Така че сходен напън имаше в цяла Европа. Приемането на еврото в Хърватия би трябвало да бъде сложено в този подтекст. След това обаче инфлацията беше понижена и в този момент може да се ръководи.
Все още имаме проблеми. Но откакто получихме по-добра икономическа и макроикономическа обстановка, това разреши на Хърватия и нейния бизнес да влага повече и форсира растежа на Брутният вътрешен продукт.
- Сравнихте Унгария с Хърватия. Бихте ли създали съпоставяне с България в същия подтекст
Смятам, че България също има опцията, изключително откакто се причисли към Шенген, да завърши процеса си на интеграция, като одобри еврото и стане част от еврозоната. И нашата упоритост беше да се присъединим към Шенген и към еврозоната, откакто влязохме в Европейски Съюз. Не беше елементарно, както не е и за България, само че считам, че тази цялостна интеграция носи от ден на ден непоклатимост като авансово изискване за напредък. Така че от тази вероятност имам вяра, че България ще завоюва, като одобри еврото.
- Имаше ли в Хърватия недоволни от приемането на еврото? Поискаха ли някои партии или някои хора референдум?
Имаше самодейност на една политическа партия за събиране на подписи за референдум. Тя обаче не събра нужния брой, по тази причина той в последна сметка не се състоя. Но беше отворен спор. Възрастните споделяха, че желаят да одобряват еврото, само че се боят от инфлацията, която ще последва. Но те не решиха какъв би бил резултатът, в случай че това не стане и кажем: „ Подписахме към контракта за Европейски Съюз, че ще приемем еврото, само че в този миг стопираме “. Нито какъв сигнал изпращаме на пазарите и вложителите. Явно хърватските жители схванаха, че това не е пътят и не се подписаха под това предложение.
Това, което постоянно сме твърдели по време на парламентарни диспути, е, че хората също по този начин са дали своят вот за еврото, когато организирахме референдум за присъединението ни към Европейски Съюз - след подписването на контракта и преди неговото одобрение през 2012 година В него се споделя, че ще приемем еврото. Предполагам, че същата обстановка е и в България.
- Коя тъкмо партия изиска референдум за еврото?
Нарича се „ Хърватски суверенисти “. Те защитаваха концепцията да запазим националната валута. Очевидно е, че сега еврото е нашата национална валута - нашите национални знаци са върху него. Така че в този миг можем да кажем, че нашите национални знаци, които бяха единствено върху националната ни валута, в този момент са върху валута, която се употребява на целия континент. И не получихме по-малко суверенитет, а го споделяме и разширяваме въздействието на Хърватия.
- Колко подписа събраха суверенистите?
Не можаха да съберат задоволително. Според нашия закон те би трябвало да са 10 на 100 от записаните гласоподаватели. Това е доста висок предел, само че не е невероятно да се реализира. Има случаи, когато са събирани нужните подписи за други начинания.
- Има ли хора, които две години и половина след приемането на еврото съжаляват, че това се е случило?
В Хърватия има доста огромен консенсус за присъединението към Европейски Съюз и всичко, което произтича от това - в това число приемането на еврото и присъединението към Шенген Двете съществени политически партии – лявоцентристката Социалдемократическа партия (СДП) и дясноцентристкият Хърватски либерален съюз (ХДС), се конкурират между тях, само че споделят една и съща проевропейска платформа.
Същото може да се каже и за партиите от центъра. По време на дебата за еврото някои от тях споделяха, че го поддържат, само че не са сигурни, че сме готови или че при тази инфлация надали времето е най-подходящо за това. Както ви споделих, става дума за цените на силата поради съветската експанзия в Украйна. За благополучие, този въпрос към този момент не стои. И от тези, които гледаха с съмнение преди две години и половина, в този момент никой не споделя: „ Искаме да излезем от еврозоната “. Това удостоверява, че решението е било вярно.
- Известно ли ви е, че деятели на българската партия „ Възраждане “ вървяха през февруари в Хърватия и снимаха филм, съгласно който страната върви надолу след приемането на еврото?
Това, което знам, е, че имаше гласове в Хърватия, както и в други страни, които споделяха: „ Не правете това, тъй като в Хърватия стана доста зле “. Но мисля, че те доста бъркат. Първо, както споделих, нито една политическа партия с антиевропейска стратегия не получи доста представителствно на нито едни избори. Да, имаше инфлация, с която трябваше да се оправим при прекосяването към еврото, това се е случвало и в други страни. Тези уроци могат да се научат - не всичко е черно или бяло.
Новите страни членки могат да вземат от нашия опит и може би да открият по-добър и ефикасен надзор, с цел да избегнат безпричинно покачване на цените в този миг. Но въпреки всичко тази инфлация се случи единствено в оня миг, а не беше нескончаем развой. Всички други проблеми, които я предизвикват, бяха свързани с разнообразни аспекти. Може би се дължаха на обстоятелството, че внасяхме доста храна, тъй като тя засегна най-много питателните артикули. За страдание, ниската продуктивност на земеделските артикули в Хърватия е една от аргументите, само че това не е обвързвано с еврото като такова.
Много е елементарно за популистките партии да се заловен за един единствен проблем, даже това да не е вярно. Но по този начин елементарно се дава някаква картина. Въпреки това аз не недооценявам хърватските жители. И на изборите ни предходната година - национални, европейски, локални, нито една антиевропейска партия не получи забележителна поддръжка.
- Дали резултатът от възможен референдум в Хърватия би бил по-различен, в случай че самодейността идваше от президента или премиера?
По конституция нашето държавно управление има право да привиква референдум. Това може да става и по гражданска самодейност. Разбира се, и Народното събрание може. Естествено щеше да бъде друго, в случай че държавното управление беше решило да свика референдум, защото тогава не се постанова събиране на подписи и той по този начин или другояче щеше да се организира. Но считам, че резултатът би бил съвсем същият.
Тази самодейност сподели, че даже да има по-гласовита група хора, които споделят: „ Еврото е изменничество на отечеството, губим си идентичността “, по-голямата част от хората не следват този разказ.
- Какво обръщение бихте изпратили до българите?
Мога да споделя нашия опит и да кажа, че Хърватия завоюва от въвеждането на еврото. И в случай че с този опит могат да се поддържат вътрешните диспути в България, бих бил доста благополучен.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ