Давор Рауш е специалист от Службата на ООН по наркотиците

Давор Рауш е експерт от Службата на Организация на обединените нации по опиатите и престъпността. Организацията е основана във Виена. Той взе участие в районната работна среща " Повишаване на потенциала и съдействието в Югоизточна Европа в противодействието на трафика на хора посредством интернет-базирани технологии ", която се организира в София. На откриването на интернационалния конгрес участваха още посланикът на Франция в България Ерик Льобедел, Ема Хопкинс - дипломат на Англия у нас, и други Ето какво показа той по тематиката за трафик на хора пред Dir.bg.

- Г-н Рауш, какви са главните проблеми на трафика на хора. От какво е подбуден?

- Има няколко неща, които би трябвало да се кажат, когато приказваме за трафик на хора. На първо място ще споделя, че трафикът на хора е сложно, комплицирано закононарушение. Казвам това, тъй като трафикът на хора не е като да откраднеш нещо, или да нараниш някого. Бих го нарекъл дори феномен. Когато някой открадне нещо, той взима движимост, която не е негова. Това е просто. Когато приказваме обаче за трафик на хора, приказваме за няколко неща. Имаме, преди всичко, самото осъществяване на закононарушението. Някакъв тип насила, упражнено някакво принуждение, с цел да се обсеби жертвата. След това ни трябват средства, с цел да превозим жертвата до обещано място, тя да се укрие на несъмнено място и най-после идва самата употреба, която е и задачата на трафика. Най-често става въпрос за полова употреба или трудова употреба, един тип модерно иго. Напоследък се сблъскваме и с тъй наречените насилствена престъпност. Бива отвлечена жертвата, а по-късно бива заставяна да прави закононарушения. В множеството случай, с които се сблъскваме, става въпрос за малолетно лице, което е в известна степен предпазено от закона. Престъплението става толкоз комплицирано, тъй като в съда са нужни поредни показания от жертвата, с цел да може да се стигне до присъда за уредника. А това доста рядко става. Има интернационалните стандарти, които изискват събирането на доказателства. Но действително става по този начин, че главните показания са думите на жертвата и те би трябвало да бъдат поредни от началото до края. Когато жертвата е травматизирана - било то за полова употреба или трудова употреба, тя търпи и още една контузия, когато в съда нещата не приключат с присъда за трафиканта. Но за жалост постоянно се случва това, че в правосъдна зала жертвата не дава поредни показания, а такива, които си опонират, и делото се стопира.