Давид Иванов е роден е през 1982 г. в Петрич.Емигрира

Давид Иванов е роден е през 1982 година в Петрич.Емигрира в Съединени американски щати през 2001 година

Той стартира кариерата си в полицията на Чикаго през 2011 година. През годините детектив Давид Иванов е работил като патрулиращ служител на реда, служител на реда в отряд за тактично реагиране, под прикритие в „ Бюрото за проведена престъпност “, а през 2021 година е нараснал като детектив. В момента той е детектив в отдел „ Убийства “ на град Чикаго.

Детектив Давид Иванов е високо украсен чикагски служител на реда, с над 40 публични награди. Някои от по-забележителните награди са: премия за избавяне на човешки живот, премия за присъединяване в първото следствие за трафик на опиати благодарение на „ Социални медии “ в Съединени американски щати и премия за сполучливо разтрошаване на междущатска организация за трафик на огнестрелно оръжие. Той също по този начин е един от ръководителите на нашата Българо-американска полицейска асоциация и е член в борда на шефовете. Детектив Давид Иванов е съдействал доста за развиването и разрастването на БАПА, написа " Телеграф ".

В свободното си време той харесва да пътува, плува, кара каяк, сърф и готви. Той обича да прекарва време със фамилията и приятелите си.

Член е на борда на шефовете на Българо-американска полицейска асоциация /БАПА/.

- Детектив Иванов, предходната седмица медиите в Чикаго безусловно полудяха да отразяват по какъв начин сте разкрили за 25 дни невъзмутимо ликвидиране на жена-доброволка в локалната черква. Кое беше най-трудно?

- Този случай още е деен и не е минал през съда, по тази причина не мога да ви кажа елементи по следствието. Но по принцип убийствата са най-трудни за разрешаване.

- Щатските медии предадоха, че килърът е издебнал жертвата, до момента в който слиза от колата си. Разстрелял я е пред очите на щерка й. Как успяхте за този рекордно къс период да го откриете?

- Най-сложно е да се разпознава кой е килърът. Всичко се случва доста бързо, а когато очевидците са малко и не са видели нищо, е огромно предизвикателство. И най-малкият подробност е значим. Когато те се подреждат един до различен в пъзел, се разкрива и цялата картина. Това лишава непрекъсната работа - дни и нощи нонстоп.

- Имаше ли дни, в които не се прибирахте у дома, с цел да да можете да стигнете до килъра?

- Да. Първите две седмици от тези 25 дни, в случай че съм спал, е било по 3-4 часа на 48 часа. Сама сметнете. Искам да подчертая, че аз съм водещият детектив по този случай, само че работя в екип с още сътрудници. Да достигнем до арест за 25 дни и отклоняване на арестувания за мярка за неотклонение е огромен триумф. Докато мине делото, той ще е в ареста и няма да има право да излиза.

- Защо това ликвидиране провокира лавина от реакции в обществото и медиите в Чикаго, в случай че стават още доста сходни случаи? Има ли нещо по-специално при жертвата или килъра?

- Убийства се случват ежедневно в Чикаго, и то много за жалост, само че може би това е въпрос към вас, вие сте публицист (смее се). За мен всеки случай е значим, няма жертва, която да е по-маловажна от друга за мен. За медиите може би има значение, че жертвата е почтена жена, работила към църквата, не знам, в действителност нямам пояснение. За мен няма значение, тъй като убийството си е ликвидиране.

- Направи ми усещане по какъв начин медиите ви дебнеха непрекъснато да ви снимат, да ви зададат въпрос, само че успяхте да се опазите. Успяха да ви изловят единствено по какъв начин сядате в един огромен полицейски джип и се усмихвате след ареста на килъра. Май не обичате да говорите доста?

- Не че не обичам да приказвам, само че не диря популярност, дори в противен случай. Няма по какъв начин по деен случай да давам изказване, не е етично и професионално.

- Вие сте единственият българин служител на реда в Съединени американски щати, който работи в отдел „ Убийства “. Как влязохте в него?

- По стичане на събитията. Знаете, че откакто станах детектив, започнах работа в службата за битка с проведената престъпност като офицер под прикритие, което всички назоваваме undercover. Това звено е по-специализирано, в него се проверяват по-дълги по време случаи било то за опиати, за оръжие, за трафик на хора, всичко, обвързвано с проведената престъпност. Заради това, че имах подобен опит, ме потърсиха от няколко служби и аз избрах отдел „ Убийства “ в чикагската полиция. В него имаше детективи, с които съм работил и преди. Беше лек преход за мен. Там съм от 2 години.

- Как реагирахте и какъв брой време мислихте, преди да влезете в най-елитния отдел, какъвто е „ Убийства “?

- Наистина се води, че отдел „ Убийства “ е най-елитният в бюрото на детективите. Помислих известно време преди да приема, тъй като тази работа изисква доста от времето ти, от здравето ти. Частица от мен искаше да мине по-леко, само че в последна сметка по тази причина съм избрал тази работа. Ако мога да съм потребен, ще направя всичко. Почувствах се горделив, това е огромно нещо за мен. Убийството е най-голямото закононарушение, да отнемеш човешки живот.

- За тези две години към този момент какъв брой убийства разкрихте?

- Нека кажем, че са колкото пръстите на двете ръце. Най-тежко ми е постоянно когато жертвите са дребни деца. За страдание ми се случи няколко пъти. Знаете, че Чикаго е гъсто обитаемо и когато се стреля, от време на време се случва патроните да летят не където са ориентирани, а следствията са... не мога да опиша и не поисквам на никого да види и да преживее сходно нещо.

- Успяхте ли да хванете причинителя, умъртвил, без да желае, малко дете?

- Доста детективи работихме, казусът завърши сполучливо, само че детето не можем да върнем. Извършителят към момента не е наказан, делото му тече. За такова закононарушение в Чикаго се дават нормално сред 20-30 години затвор или до живот.

- Кое е най-бързо и елементарно разкритото ви ликвидиране?

- Нямам такива случаи, нито са бързи, нито са лесни. Случва се от време на време след ликвидиране служители на реда да заловят нарушителя, тъй като са пристигнали бързо на мястото, само че не са очевидци на самото осъществяване. При мен обаче не се падат такива май. А и по-късно нали би трябвало да се съберат доказателства. Не може да посочиш някой с пръст и да кажеш: „ Той е палач “. Трябва сериозна работа.

-Кой е най-бруталният ви случай?

- За дребното детенце, което ви споделих. По принцип множеството случаи са свързани с престрелки. Но ме затруднявате, тъй като не съм мислил по този въпрос. Всяко ликвидиране е брутално.

- За отдел „ Убийства “ има хиляди филми и сериали. Вие гледате ли ги? Кое е същинско в тях и кое е тотална небивалица?

- Всички сме гледали от дълго време такива, само че не ги проследявам (смее се). Във филмите всичко се случва доста бързо, нереално. В действителността всичко е постепенно. Толкова доста сила от цялостен екип се влага в разрешаването на едно ликвидиране, само че не става бързо.

- Разполагате ли с толкоз съвременна техника като от филмите?

- Да. Имаме много техника, 21-ви век е въпреки всичко. Но с цел да се вземе поради доказателството от дадена техника, би трябвало да пристигна някой в съда и да свидетелства и да изясни по какъв начин работи тя пред правосъдните заседатели. Това по филмите го няма обаче.

- Ходите ли въоръжен?

- Да. Това ми е работата. Имам „ Глок “.

- Някой нападал ли ви е?

- Откакто работя в отдел „ Убийства “ - не. Като сътрудник под прикритие съм имал физически конфликти, само че за мое благополучие и за всички, които са били наоколо и ангажирани в акцията, не е имало огромни провали.

- Да разбирам, че сте се били или са стреляли по вас?

- Бил съм се. В болница обаче не съм лежал.

- Сега ще ви върна във времето ви на сътрудник под прикритие. В службата за битка с проведената престъпност сте работили 7 години. Това по какъв начин ви промени душeвността и персоналния живот?

- Малко сложен въпрос. Трябва доста да се внимава, тъй като с околните другари си един, в работата си различен. Малко е като лицемерен живот. Стремиш се да не се срещаш с тях на обществени места, не можеш да поддържаш връзка с никого в обществените мрежи, тъй като това е разкрита врата към твоя живот. Постоянно би трябвало да внимаваш кой си.

- Станали сте май по-мнителен, мнителен?

- Не тъкмо. Моите другари от дълги години са си все същите, и то още преди да стана служител на реда. Но един тип съм ги изолирал малко или доста. Ще ви дам образец. Звънят и ме канят на даден ресторант. Аз знам, че там съм имал акция и в случай че отида, могат да ме разпознаят. Казвам им да сменим мястото и те се съгласяват с мен.

- Докато сте били сътрудник под прикритие, коя е била най-опасната ви акция – по наркокартел, тайфа за оръжия?

- Оръжията са най-опасни. Тези групи са най-опасни, тъй като постоянно са непредсказуеми. Но към този момент като влезеш в някаква среда, става по-лесно да работиш по такива. Първите няколко срещи са напрегнати и страшни.

- Било ви е боязън нали?

- Естествено. В отдела под прикритие имахме задявка – в случай че не те е боязън, значи си вманиачен.

- В какви облици сте влизали под прикритие?

- На търговец на оръжие, на покупател, на медиатор, на продавач на опиати. Да не забравяме и още нещо - че undercover не е единствено този, който се включва в договорката, само че има и цялостен екип, който е в близост, поддържат, следят. Налагало ми се е да греша по кофите за отпадък, спал съм под намерено небе. Какво ли не.

- Кое беше най-голямото предизвикателство за вас – да влезете в ролята на нарушител от какъв сан? Трябва да познавате душeвността им.

- Да, би трябвало. Ти си служител на реда, само че би трябвало да се преструваш. Доста се научих на уличния метод на живот. Даже като отидох в отдел „ Убийства “, ми беше малко мъчно да превключа. Говорих все едно съм на улицата, а там би трябвало напълно друго да се случват нещата. Традицията беше да носиш скъсани къси панталони, а след това ги сменяш всеки ден с риза и вратовръзка. Малко мъчно, нали?

- Имате гола глава, дълга брада, доста татуировки. Това преднамерено ли беше, с цел да се впишете най-добре в ролята на престъпник?

- Не, не беше тъкмо по този начин. Но като си под прикритие, нямаш ограничаване по какъв начин да си носиш брадата, косата, татуировките.

- Имате много татуси по ръцете, какво изобразяват?

- Няма да кажа, дълга история е (смее се).

- Но не са направени преднамерено, с цел да изглеждате мъжествено?

- Не, не (смее се). Всяка от тях има смисъл.

- Влизали сте във всевъзможни функции. Каква е разликата в душeвността и мисленето сред бандитите, които продават оръжие, дрога, вършат трафик на хора? Какво е особено за всеки от тези профили?

- Няма огромна разлика. Мисълта им е единствено да вършат пари. Всички нарушители правят дадени дейности, с цел да се облагодетелстват. Имат и разлики, само че не би трябвало да ви го изяснявам. Мирогледът на сходни бандити е килнат. Техните закононарушения оказват въздействие върху огромни групи хора, човешки животи се трансформират от техните дейности.

- Имали ли сте случай, когато сте били сътрудник и сте работели с даден престъпник, за който можете да кажете, че е по-голям мъж и по-точен от даден служител на реда? Имам поради не тъкмо хора на достойнството, които следват собствен кодекс, само че нещо сходно като в „ Кръстникът “?

- Да, имал съм. Те са си държали на думата на 100%. Даже имах случай, при който въпросният човек до последно не искаше да повярва, че съм сътрудник под прикритие. Беше ме приел за другар, доверяваше ми се. Но в последна сметка постоянно идва краят, в който излиза наяве какво тъкмо работиш.

- Вие ли арестувате тези хора?

- Не. Но се прави по този начин, с цел да се заобикалят обстановки. Случвало се е от време на време да стане заради неспособност. Но в множеството случаи различен екип прави арестите.

- Имали ли сте случай да сте в група, а полицията да пристигна и да ви арестува всички и да ви откарат в килията?

- Да, случвало се е (смее се), само че аз не съм стигал до ареста. Но случи ли се това, казусът завършва, тъй като аз не мога да отида в ареста, нали ме разбирате. Отвеждали са ме с групата в полицейското ръководство, само че там към този момент се схващат нещата.

- Как се почувствахте, като ви арестуваха?

- Аз знаех какво да върша. Знаех, че ме арестуват единствено за спектакъл. Просто внимавах да не се престаравам с актьорството, всичко трябваше да е обикновено и да не оказвам огромна опозиция.

- Коя е акцията, при която сте се страхували най-вече?

-Когато съм бил самичък на договорка, вътре би трябвало да има примерно 1 човек, а като вляза, има 7-8 души. А аз съм чисто самичък. Непредвидена изненада, която не е по проект.

- Има ли нещо, което си казваш при такава обстановка, някакъв обред или пък се молиш на Господ?

- Припомням си, че в дадената обстановка не съм служител на реда и не написа на челото ми, че съм сътрудник под прикритие.

- Казахте, че сте се били, само че стреляли ли сте по някого?

- Нека го оставим без коментар.

- Вярвате ли в Бог?

- Да. Не вървя постоянно на църква, само че съм набожен. Така съм израснал, по този начин съм учтив.

- Имали ли сте случаи, при които сте мислили, че сте оживели единствено тъй като Господ ви е пазил?

- Това е персонален диалог сред мен и Господ.

- Какво хората не знаят за вас - детективите и сътрудниците под прикритие?

- Че ние сме положителни хора. Във всеки чувал има и развалени ябълки, само че съвсем всички са страхотни хора. Нашата цел е да поддържаме стандарта на живот на положителните хора, да не страдат те от нарушителите и да не се постанова да заплащат с живота си за нещо. Единствено Господ може да отнеме живот, по този начин са ме учили.

- След тежък случай какво вършиме, като се приберете у дома?

- Опитвам се да заспя, само че не става. Обикновено не ми се приказва с никого вечер, а това е неприятно. Като цяло полицейската работа те кара да избягваш хората. Дружиш с по-тесен кръг другари.

- Вие сте от Петрич. Кога емигрирахте?

- През 2001 година, когато беше атентатът против кулите близнаци. Тогава бях на 20 година В последно време обаче си пристигам постоянно, стартира да ми харесва да съм в България. Пълна отмора и природа. Това ми въздейства доста добре на душeвността. А Петрич си е най-хубавият град в България за мен (смее се).

- Замисляли ли сте се да се върнете в България?

- Засега не, само че в никакъв случай не казвай в никакъв случай. Толкова съм вложил в Съединени американски щати, че няма по какъв начин.

- Вълнува ли ви обстановката в България, гласувате ли? Ето в неделя имаше избори за парламент.

- Да, несъмнено. Гласувах и в този момент. Държа половин ухо отворено към България и се интересувам какво се случва. Гласуването е единственият метод да изразиш своя граждански дълг към страната и да вземеш самичък решение. Тук при нас, в Чикаго, преди няколко дни имаше също избори – за кмет. Гласувах. Аз имам вяра в изборите - не че са почтени, а че всеки би трябвало да изрази своето мнение посредством тях. Хората би трябвало да си помислят първо те какво вършат за страната, а чак по-късно и тя какво прави за тях. Забелязал съм, че хората се оплакват по какъв начин страната нищо не прави, а то страната – това са хората.

- Това е първото ви изявление за медия въобще – в Съединени американски щати и България. Защо?

- Защото до момента съм отказвал, и то ясно и изрично (смее се). Това е комплициран въпрос. А и имайте поради, че 7 години под прикритие си споделят думата. Моите случаи в този момент с убийствата са също доста деликатни и не е целесъобразно да приказвам. Но аз съм и в борда на шефовете на Б.А.П.А, на която съм доста признателен, че ме поканиха да бъда един от тях. Организацията е страхотна, за нас е като обмяна на опит ежедневно. Всеки има разнообразни случаи, юрисдикции, закони в щатите. Целта ни е да покажем на емигрантите в чужбина, че има и съумели българи. Знаете, че неприятните вести пътуват първи, изключително в случай че има задържан жител на България. Но ние сме от положителните и желаеме да го покажем. Ние не излагаме страната ни, а сме стойностни персони.

- От дребен ли искахте да станете служител на реда?

- Като по-малък желаех да се занимавам със незабавна медицина. Даже съм бил за малко парамедик в чикагската полиция. Но станах служител на реда. Знаете и че всички новобранци ги поставят патрул. Занимаваш се със незабавни повиквания, най-често домашно принуждение. Трябва да реагираш бързо, с цел да възстановиш мира.

- Мислили ли сте да приемете, в случай че ФБР ви предложения да станете част от тях?

- Мислил съм по този въпрос, само че към момента не стои на дневен ред. Сега по този начин ми се е развила кариерата, че тежа на мястото си.

- Гледат ли ви по-особено за това, че сте българин? Имам поради по-скоро като чувство, че не сте да вземем за пример американец.

- Малко или доста има едно съмнително око, само че в последна сметка работата демонстрира кой си. Не единствено тя, а и етиката ти, по какъв начин се държиш като човек. Старата приказка, че по облеклата посрещат, по акъла изпращат, важи и тук. В началото те гледат, че имаш акцент, само че след това всичко си идва на място.

- Но петричкият акцент е номер едно!

- Винаги (смее се).