Дава си сметка, че е грешна в очите на Бог,

Дава си сметка, че е неверна в очите на Бог, и в своите лични, позор я е да застане заран пред иконата и да се моли. Благодари единствено, че е извървяла този път и че се е поучила от грешките си, каквито за жалост има доста, даже в връзките с хората. Била много нервна, сприхава, нетърпелива и осъждаща, а най-големият й грях е, че била склонна да осъжда, без да познава отсрещния човек. Щастлива е, че е съумяла да изкорени това от себе си.

На 52 се усеща като на 52, не като на 20, само че не и като на 100. Смята, че най-хубавото на тази възраст е елегантната мъдрост, която носи в себе си с поувехналата красота.

Твърди, че работата пред камера не й липсва и добавя, че в никакъв случай не е желала да натрапва себе си като артикул и лице.

Ако още веднъж се върне на екран, то ще е единствено, в случай че усети, че може да даде нещо, което знае, че носи като капацитет. Не би приела обаче просто ей по този начин да се появява в ефир.

Най-дългата й разлъка с малкия екран била след раждането на сина й Жорко – напускането й било прочувствено и след това съжалявала, защото не била в малкия екран цели 3 години.

Макар неотдавна да си мислела, че е време да остави бляна да учи в Богословския факултет, признава, че мухата към момента не й излиза от главата. Истински я е боязън, тъй като откакто я изписали от болничното заведение си дала обещание, че няма да живее на предходните обороти, а да понижи темпото и да цени дребните наслади в живота. Ако обаче в този момент се захване да учи в Богословския факултет, още веднъж ще я завърти това колело, на което била години наред. Не се е отказала да учи богословие, само че чака да си пристигна по натурален метод.

Твърди, че интервенцията в „ Пирогов “ и 7-дневната медикаментозна кома, са най-трудното тестване в живота й досега. Колкото и да се пробва да не помни този призрачен сън, в последно време спомените й се връщат все по-усилено. Цяла година се опитвала да ги забута и да не разисква тази тематика, защото не желае да си спомня още веднъж за ужаса.

Иска й се да не помни най-големия смут, в който осъзнала, че не може да си поеме въздух. И до през днешния ден всяко по-сериозно задъхване я връща в болничното заведение в онази нощ, в която схванала, че стопира да диша. След като видяла написаното в епикризата й, си дала сметка, че е била на една-единствена крачка от гибелта.

Смята, че претърпяното, както и влизането в дълбоките пречистващи води на християнството, са я измъкнали от реката с мътни води и са я потопили в друга с чисти и плодородни. Вече внимава, когато споделя „ Да “ и като приема нови задължения. Смята, че към днешна дата Господ я е извел на един по-светъл път.

Източник: Уикенд