Дава ли се реална възможност за нормален живот на хората

Дава ли се действителна опция за естествен живот на хората с увреждания? Този въпрос е главен във време на митинги на майки на деца с увреждания. Заболяването на Тодор Църев е откогато се е родил. Въпреки всичко той е воден от силната воля за нормален живот.

" Досега 28 години съм паразит на страната, тя ме е гледала, тя ми е осигурявала всичко. Вече не желая това, желая самичък да се устоявам, самичък да си заплащам сметките ", сподели Тодор.

Той е зарязан от родителите си незабавно след раждането си. Израства по домове за сираци в Луковит. Единственото, което е останало от родителите му, са 2-3 остарели фотоси, само че той не ги съди. На 24-годишна възраст стартира да си търси работа. Надява се, че посредством бюрото по труда ще успее да откри подобаващата. Но задачата се оказва сложна.

Докато чака, се включва за шест месеца в следващата стратегия за чистач и опаковач. След това още веднъж е незает. Тогава взема решение да рискува и да се реалокира в София с вярата, че в огромния град може да има и повече шансове. Христо Щърбев взема решение да му подаде ръка и да го наеме на работа.

" На тези хора също им би трябвало работа. Трябваше да му предложа условия, в които той в действителност да се усеща добре. Той бързо се сприятели с другите служащи и те също доста му оказват помощ - предвижват го до тоалетна, карат го до метрото ", описа Щърбев.

Тодор показа, че градският превоз е голямо препятствие, тъй като не всички водачи слизат, с цел да смъкват рампата за инвалидни колички. Това обаче не отхвърля младия мъж, който желае естествен независим живот.