Цвете за Гошо: Най-важно в живота, е приятели да имаш! И повече д...
Датите са 7 и 8 септември! Първият ден към този момент стартира с млади рокаджии от Плевен. След тях поеха други групи и артисти.
Най-важното в живота,
е другари да имаш.
И повече да даваш,
Отколкото да взимаш.
Най-важното в живота,
Това е любовта!
А благосъстоянието и славата –
Те са просто суетност!
Този и доста други невероятни текстове, стихове и музика ни завеща Георги Минчев.
Организатор, координатор, агитатор, куратор и отговорник за защитата на „ Цвете за Гошо “ е Васко Кръпката. Помагат и вземат участие невръстни, в зрелост и в третата възраст рокаджии. Това е музика в кръвта!
" Причините са много, само че най-важните са, че на територията на Южен парк 1 и 2 към този момент не може да има рок концерти, поради високите децибели, съседи, болница и т.н.… След атентата в Москва си би трябвало място със сериозна защита. Какво да се прави, живеем в кръвожадни времена и трудностите се усилват всеки ден, само че ние не се предаваме елементарно, а и `Маймунарникът` си е едно положително място за концерти, със сцена, саунд, санитарни възли, има бира, Рок история, здрава защита … и пр… и по този начин 7-8и септември `Цвете за Гошо`, `Маймунарника`!!! Рок он!!! " – изяснява блусаря Васко Кръпката
***
Георги Минчев е роден на 9 април 1943 година в София.
Неостаряващото момче на българския рок, което в никакъв случай няма да не помни „ блажените години, когато рокендролът беше млад ”. Колцина са оптимистите, съхранили вярата, че с елементарни песнички могат да трансформират света, и колцина са тези, които съумяват да редят думичките в игриви рокендрол-редички без очевидно изпитание? Завършил ВИИ „ Карл Маркс ” (1968), компетентност външна търговия, и „ IAD ” в Брюксел, Белгия (1977), компетентност кинорежисура, той на вятъра търси поле за деяние в „ спокойното време ” на 80-те. Успява да реализира само ролята на водещ – в радиопредаването „ Песни на седмицата ” (1980-82), телевизионния конкурс „ 1 от 5″ (1982-84) и Младежкия конкурс за занимателна ария (от 1980).
Двайсет години по-рано е измежду запалянковците, основали българския рок. Заедно с „ Бъндараците ” пее песните на Клиф Ричард, Джери Лий Луис, Елвис Пресли и Литъл Ричард. В началота на 60-те пее в дует с Бисер Киров, а по-късно е измежду солистите на „ Студио 5″. Работи известно време с първата групировка на „ Щурците ” (1967) и със „ Сребърни гривни ” (1968-69). Представената от него и „ Щурците ” ария „ Бяла тишина ” (музика – Борис Карадимчев) е оповестена за „ Мелодия на годината ” в едноименния ефирен конкурс през 1967 и печели Първа премия на фестивала „ Златният Орфей ”. До края на 60-те добива известност и с лирични песни като „ Сребърни ята ” (музика на Светозар Русинов) и „ Снегът на загатна ” (музика – Петър Ступел). Опитва силите си и на няколко интернационалните състезанието – „ Сочи ’68 ” и „ Интервизия ” в Карлови вари (1969).
След известно спиране припомня за себе си с носталгичните „ Блажени години ” ( “Six Days on the Road ”), „ Флирт със лична жена ”, „ Стар избелял албум ” и „ Първи в ранглиста ”. В края на 80-те съумява най-накрая да издаде дебютния си албум и с песни като „ Урок по рок ”, „ Почти среднощ ”, „ Есен в Созопол ”, „ Юли ”, „ Момчето и аз ”, „ Какви времена ” да подсети за остарялата си популярност.
Новото време го издига на гребена на вълната, ликът му се трансформира в знак, а песните му звучат повече от всеки път. Основната групировка, с която концертира през 90-те, е „ Стари муцуни ” (представяне на фестивала в Ла Рошел, Франция, през 1992), а от 1998 основава дружно с Развигор Попов групата „ Полезни изкопаеми ”. Георги Минчев взе участие в дните на музиката в Макон, Франция, през 1998 година
Съдбата обаче му приготвя тежко тестване, което той няколко пъти съумява да прескочи, само че най-после в неравната битка с рака умира на 18 февруари 2001 година
Най-важното в живота,
е другари да имаш.
И повече да даваш,
Отколкото да взимаш.
Най-важното в живота,
Това е любовта!
А благосъстоянието и славата –
Те са просто суетност!
Този и доста други невероятни текстове, стихове и музика ни завеща Георги Минчев.
Организатор, координатор, агитатор, куратор и отговорник за защитата на „ Цвете за Гошо “ е Васко Кръпката. Помагат и вземат участие невръстни, в зрелост и в третата възраст рокаджии. Това е музика в кръвта!
" Причините са много, само че най-важните са, че на територията на Южен парк 1 и 2 към този момент не може да има рок концерти, поради високите децибели, съседи, болница и т.н.… След атентата в Москва си би трябвало място със сериозна защита. Какво да се прави, живеем в кръвожадни времена и трудностите се усилват всеки ден, само че ние не се предаваме елементарно, а и `Маймунарникът` си е едно положително място за концерти, със сцена, саунд, санитарни възли, има бира, Рок история, здрава защита … и пр… и по този начин 7-8и септември `Цвете за Гошо`, `Маймунарника`!!! Рок он!!! " – изяснява блусаря Васко Кръпката
***
Георги Минчев е роден на 9 април 1943 година в София.
Неостаряващото момче на българския рок, което в никакъв случай няма да не помни „ блажените години, когато рокендролът беше млад ”. Колцина са оптимистите, съхранили вярата, че с елементарни песнички могат да трансформират света, и колцина са тези, които съумяват да редят думичките в игриви рокендрол-редички без очевидно изпитание? Завършил ВИИ „ Карл Маркс ” (1968), компетентност външна търговия, и „ IAD ” в Брюксел, Белгия (1977), компетентност кинорежисура, той на вятъра търси поле за деяние в „ спокойното време ” на 80-те. Успява да реализира само ролята на водещ – в радиопредаването „ Песни на седмицата ” (1980-82), телевизионния конкурс „ 1 от 5″ (1982-84) и Младежкия конкурс за занимателна ария (от 1980).
Двайсет години по-рано е измежду запалянковците, основали българския рок. Заедно с „ Бъндараците ” пее песните на Клиф Ричард, Джери Лий Луис, Елвис Пресли и Литъл Ричард. В началота на 60-те пее в дует с Бисер Киров, а по-късно е измежду солистите на „ Студио 5″. Работи известно време с първата групировка на „ Щурците ” (1967) и със „ Сребърни гривни ” (1968-69). Представената от него и „ Щурците ” ария „ Бяла тишина ” (музика – Борис Карадимчев) е оповестена за „ Мелодия на годината ” в едноименния ефирен конкурс през 1967 и печели Първа премия на фестивала „ Златният Орфей ”. До края на 60-те добива известност и с лирични песни като „ Сребърни ята ” (музика на Светозар Русинов) и „ Снегът на загатна ” (музика – Петър Ступел). Опитва силите си и на няколко интернационалните състезанието – „ Сочи ’68 ” и „ Интервизия ” в Карлови вари (1969).
След известно спиране припомня за себе си с носталгичните „ Блажени години ” ( “Six Days on the Road ”), „ Флирт със лична жена ”, „ Стар избелял албум ” и „ Първи в ранглиста ”. В края на 80-те съумява най-накрая да издаде дебютния си албум и с песни като „ Урок по рок ”, „ Почти среднощ ”, „ Есен в Созопол ”, „ Юли ”, „ Момчето и аз ”, „ Какви времена ” да подсети за остарялата си популярност.
Новото време го издига на гребена на вълната, ликът му се трансформира в знак, а песните му звучат повече от всеки път. Основната групировка, с която концертира през 90-те, е „ Стари муцуни ” (представяне на фестивала в Ла Рошел, Франция, през 1992), а от 1998 основава дружно с Развигор Попов групата „ Полезни изкопаеми ”. Георги Минчев взе участие в дните на музиката в Макон, Франция, през 1998 година
Съдбата обаче му приготвя тежко тестване, което той няколко пъти съумява да прескочи, само че най-после в неравната битка с рака умира на 18 февруари 2001 година
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ