9 септември: Национална катастрофа или социална революция?
Датата продължава да поражда диспути и разделя българското общество и историческата просвета. За едни, това е денят, в който България поема по нов обществен път, премахвайки капиталистическия строй и изграждайки социалистическа страна. За други, този ден е знак на загуба на националния суверенитет, демокрацията и частната благосъстоятелност, с трагични последствия за хиляди българи.
Проф. Пламен Павлов: „ 9 септември е огромната национална злополука на ХХ век “
В изявление, обещано преди време, видният български историк проф. Пламен Павлов дефинира събитията от 9 септември 1944 година като „ огромната национална злополука на ХХ век “. Според него, последствията от този ден са дълбоки и доста от тях остават неизлечени и до през днешния ден. Проф. Павлов показва:
„ Датата 9 септември 1944 година не би трябвало да бъде пренебрегната, както има наклонност през последните години, само че също по този начин не би трябвало да бъде дефинирана като черна или позитивна. “
Според историка явлението 9 септември е комплициран феномен с дълбоки психически последствия за българското общество, които се преодоляват доста мъчно. „ Лечението на контузиите от 9 септември е по-скоро въпрос за психолозите, а не за историците, “ отбелязва той.
Събитията от 9 септември 1944 г .
На 9 септември 1944 година държавното управление на Константин Муравиев е свалено от власт. Новото държавно управление, управлявано от Кимон Георгиев и подкрепено от Червената войска, поема ръководството на страната. България скъсва връзките си с хитлеристка Германия и попада в руската сфера на въздействие.
След тази дата стартира всеобща политическа, икономическа и обществена смяна в страната. Това е последвано от вълна от принуждение, известна като „ Народен съд “, по време на която са наказани и екзекутирани хиляди българи. „ Осъдените на гибел от Народния съд са 2 730 души, “ показват данни от историческите източници, в това число министри, депутати, публицисти и земевладелци.
Наследството на 9 септември
Според проф. Павлов, „ една от най-пагубните последствия от 9 септември е отводът от националните ни идеали. “ Той твърди, че след тази дата България изгубва своя суверенитет и попада под мощно въздействие на Съюз на съветските социалистически републики.
„ До 1989 година бяхме подчинени на Съюз на съветските социалистически републики във всяка една област – от армията до стопанската система “, отбелязва историкът.
Днес България продължава да се бори с последствията от тази взаимозависимост , в това число посредством енергийни планове и политически решения, които поддържат въздействие от Русия.
„ Трябва да скъсаме с тази политика и зависимости “ , приканва Павлов.
Датата 9 септември 1944 година остава една от най-значимите и спорни в българската история . Тя бележи края на едно и началото на друго политическо ръководство, с дълготрайни последствия за нацията. За някои това е денят, в който България поема по пътя към обществената правдивост, до момента в който за други това е моментът на национална злополука и загуба на суверенитета.
Българската история с Румен Петков: Навършват се 135 години от загадъчната гибел на Захарий Стоянов




