Биолог след пожара на Младежки: Природата ще се възстанови и без нас, но трябва да сме бдителни
Датата е 17 август, парещ следобяд. Из Пловдив стартира да се носи неприятната миризма на дим. Скоро по-късно се чуват и преплитащи се звуци от сирените на няколко пожарни коли. Няколко екипа огнеборци, дружно с десетки доброволци, си проправят път към ядрото на пожара. Гори Младежки рид.
Прочетете още
Много бързо из целия град се разнесе неприятната вест – застрашено е едно от най-значимите места за Пловдив. Природна забележителност се задушава в пламъци, до момента в който десетки растителни и скотски типове са под риск. Заради бързата реакция на екипите пожарът бе локализиран и след няколко часа сподавен. В идващите няколко дни обаче още веднъж имаше възпламенявания.
Напълно съзнавайки вероятните последици за дребната екосистема на най-високото тепе, потърсихме Анелия Павлова−еколог, биолог и деен участник в опазването на предпазени и редки типове. Анелия работи към „ Зелени Балкани “, където се занимава и с изследователска активност, а част от интензивностите ѝ са фокусирани върху опознаване на жителите на тепетата. Ето какво описа тя пред TrafficNews:
–Струва ми се е редно първо да уточним какви последици би могъл да има пожарът на Младежкия рид върху растителността и животинските типове там?
–Пожарите, както и други естествени бедствия, имат огромно въздействие върху дадена екосистема. В случая Младежкият рид е предпазена територия – естествена забележителност по Закон за устройство на територията (Закон за устройство на територията) с голям брой растителни и скотски типове, някои от които редки и предпазени. Надявам се, пожарът да не е засегнал огромна повърхност и най-уязвимите типове като предпазените растения и бавнодвижещите се животни - костенурки на образец. Голяма част от предпазените растителни типове като подуточашковото клинавче (дано към момента да го има) са в основата на хълма, тъй че евентуално вредите са в лимитирано пространство. Вероятно огънят е унищожил тревната завивка и доста от храстите и дърветата.
–Възможно ли е всички тези нездравословни излъчвания, отделени при пожара, да са изгонили част от животинските типове (птици)?
–Със сигурност пушека от огъня и понижения О2 са прогонили огромна част от бързодвижещите се животни. Всяка необикновена обстановка за дивите животни е сигнал за паника и заплаха, заради което животните се отдалечават от дадената територия. Въпреки това съм сигурна, че още на идващия ден огромна част от тях са се върнали. Едни ще търсят храна след бедствието, други могат да намерят нови убежища, трети пък може да употребяват старите си гнезда наоколо. По-голяма опастност има за бавнодвижещите се животни като костенурките, които постоянно първи стават жертва на сходни бедствия. В този случай, съгласно мен, с помощта на бързата интервенция на пожарната, евентуално тази група животни не са потърпевши.
–Всичко това, което изброи, съдбовно ли е за Младежки рид?
–При сходни бедствия природата постепенно се възвръща или се заселват нови типове. Още на идната година тревната завивка се възобновява, а дървесните типове стартират да прорастват след още няколко. Това е така наречен вторична (или третична, според от броя на сполетелите я бедствия) сукцесия – наново населяване на типове в дадена територия. В природата никоя територия не остава празна дълго време – постоянно ще се откри животно, вятърът ще донесе семе и последователно се построява нова екосистема. Трябва да бъдем бдителни и да не позволяваме риск от пожари изключително в извънградски условия, само че и да знаем, че природата ще се възвърне и без нас. Просто ние имаме потребност доста повече от ресурсите ѝ, които пожарите унищожават.
–Какво ограничения може да се подхващат, с цел да се възстановят нанесените вреди?
–Ние бихме могли да подпомогнем възобновяване, само че не мисля, че ще бъде доста бързо, тъй като въпреки всичко подвластен и от дървесни типове. Най-добрата поддръжка за територията е тя да бъде опазвана от инвазивни (чужди) типове, които в този случай биха се приспособили първи и е прекомерно евентуално да не разрешат да се развият локалните. Също по този начин залесителни акции с локални типове и поддържане назалесените дървесни типове би дало позитивен резултат.
–Има ли нещо, което самото общество може да направи, с цел да подкрепи?
–Разбира се! Най-лесното е да бъде осведомено, да търси информация, тъй като не постоянно нещата са лесни за разкриване. Тогава ще бъде на разположение и предварителната защита от пожари. Също смятам за значимо, че Община Пловдив би трябвало да извършва рекомендациите в Плана за ръководство на Младежкия хълм - разпространение на предпазените типове, с цел да може всеки жител да осъзнава отговорността, която носи към опазването на това огромно благосъстояние.
–Какъв извод можем да си създадем от цялата тази обстановка?
–Добре е да възпитаме себе си и другите в това, че в действителност всички ние имаме ангажимент към поддържане на тези места. Или най-малкото най-малко да не навреждаме на типовете и техните местообитания в дадена предпазена територия или в извънградската среда.
Снимка на Анелия Павлова: Красимир Колевски
Прочетете още
Много бързо из целия град се разнесе неприятната вест – застрашено е едно от най-значимите места за Пловдив. Природна забележителност се задушава в пламъци, до момента в който десетки растителни и скотски типове са под риск. Заради бързата реакция на екипите пожарът бе локализиран и след няколко часа сподавен. В идващите няколко дни обаче още веднъж имаше възпламенявания.
Напълно съзнавайки вероятните последици за дребната екосистема на най-високото тепе, потърсихме Анелия Павлова−еколог, биолог и деен участник в опазването на предпазени и редки типове. Анелия работи към „ Зелени Балкани “, където се занимава и с изследователска активност, а част от интензивностите ѝ са фокусирани върху опознаване на жителите на тепетата. Ето какво описа тя пред TrafficNews:
–Струва ми се е редно първо да уточним какви последици би могъл да има пожарът на Младежкия рид върху растителността и животинските типове там?
–Пожарите, както и други естествени бедствия, имат огромно въздействие върху дадена екосистема. В случая Младежкият рид е предпазена територия – естествена забележителност по Закон за устройство на територията (Закон за устройство на територията) с голям брой растителни и скотски типове, някои от които редки и предпазени. Надявам се, пожарът да не е засегнал огромна повърхност и най-уязвимите типове като предпазените растения и бавнодвижещите се животни - костенурки на образец. Голяма част от предпазените растителни типове като подуточашковото клинавче (дано към момента да го има) са в основата на хълма, тъй че евентуално вредите са в лимитирано пространство. Вероятно огънят е унищожил тревната завивка и доста от храстите и дърветата.
–Възможно ли е всички тези нездравословни излъчвания, отделени при пожара, да са изгонили част от животинските типове (птици)?
–Със сигурност пушека от огъня и понижения О2 са прогонили огромна част от бързодвижещите се животни. Всяка необикновена обстановка за дивите животни е сигнал за паника и заплаха, заради което животните се отдалечават от дадената територия. Въпреки това съм сигурна, че още на идващия ден огромна част от тях са се върнали. Едни ще търсят храна след бедствието, други могат да намерят нови убежища, трети пък може да употребяват старите си гнезда наоколо. По-голяма опастност има за бавнодвижещите се животни като костенурките, които постоянно първи стават жертва на сходни бедствия. В този случай, съгласно мен, с помощта на бързата интервенция на пожарната, евентуално тази група животни не са потърпевши.
–Всичко това, което изброи, съдбовно ли е за Младежки рид?
–При сходни бедствия природата постепенно се възвръща или се заселват нови типове. Още на идната година тревната завивка се възобновява, а дървесните типове стартират да прорастват след още няколко. Това е така наречен вторична (или третична, според от броя на сполетелите я бедствия) сукцесия – наново населяване на типове в дадена територия. В природата никоя територия не остава празна дълго време – постоянно ще се откри животно, вятърът ще донесе семе и последователно се построява нова екосистема. Трябва да бъдем бдителни и да не позволяваме риск от пожари изключително в извънградски условия, само че и да знаем, че природата ще се възвърне и без нас. Просто ние имаме потребност доста повече от ресурсите ѝ, които пожарите унищожават.
–Какво ограничения може да се подхващат, с цел да се възстановят нанесените вреди?
–Ние бихме могли да подпомогнем възобновяване, само че не мисля, че ще бъде доста бързо, тъй като въпреки всичко подвластен и от дървесни типове. Най-добрата поддръжка за територията е тя да бъде опазвана от инвазивни (чужди) типове, които в този случай биха се приспособили първи и е прекомерно евентуално да не разрешат да се развият локалните. Също по този начин залесителни акции с локални типове и поддържане назалесените дървесни типове би дало позитивен резултат.
–Има ли нещо, което самото общество може да направи, с цел да подкрепи?
–Разбира се! Най-лесното е да бъде осведомено, да търси информация, тъй като не постоянно нещата са лесни за разкриване. Тогава ще бъде на разположение и предварителната защита от пожари. Също смятам за значимо, че Община Пловдив би трябвало да извършва рекомендациите в Плана за ръководство на Младежкия хълм - разпространение на предпазените типове, с цел да може всеки жител да осъзнава отговорността, която носи към опазването на това огромно благосъстояние.
–Какъв извод можем да си създадем от цялата тази обстановка?
–Добре е да възпитаме себе си и другите в това, че в действителност всички ние имаме ангажимент към поддържане на тези места. Или най-малкото най-малко да не навреждаме на типовете и техните местообитания в дадена предпазена територия или в извънградската среда.
Снимка на Анелия Павлова: Красимир Колевски
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ