Датата 9 септември е истински феномен. Защото различните хора имат

Датата 9 септември е същински феномен. Защото другите хора имат напълно друга памет за нея. Конкурират се четири модела наизуст, а тази година се появи още един, който докара до нещо рядко срещано в България.

Коментар от Георги Лозанов :

Още с приближаването си в календара 9 септември съумява „ да разлае кучетата ”. Една от нестихващите символни борби на новото българско време е по какъв начин датата да участва в груповата памет. Конкурират се четири модела наизуст, които през годините имат друга тежест - комунистически, антикомунистически, демократичен и апатичен.

" Наздраве, приятели! "

Комунистическият модел, който до измененията е, естествено, наложителен, трансформира 9 септември в най-важния празник за страната - с митинги и хора по площадите, с пламенни речи на партийни функционери и дефицитни артикули по магазините. „ Такъв е, подобен ни е празникът - харен. И всеки го среща в този момент признателен ”, задава поетът нормата на образцовото му прекарване.

На 9 септември Народна република България честваше по едно и също време успеха на пролетарската гражданска война и освобождението от фашизма. А моделът внушава, че тези две събития съответстват по историческата си наложителност. Така че никой да не си и помисля, че пътят на България (подобно на Австрия или Финландия) можеше да продължи без фашизъм, само че и без комунизъм. Нито пък да разсъждава дали Деветосептемврийският прелом може да бъде наименуван пролетарска гражданска война и изобщо гражданска война. Трябваше просто на този ден да си облече новите облекла, да седне на софрата и да каже „ Наздраве, приятели! ”. 30 години след рухването на комунизма този тост продължава да звучи в главите на соцнасталгиците.
Редакцията предлага
Трагична дата

Антикомунистическият модел, назад, възприема 9 септември като най-трагичната дата в новата българска история. И тя в действителност е такава за хиляди фамилии, в чиито домове донася тъга, страдалчество и бедност. Но 9 септември е трагична дата и за страната като цяло. Защото прекъсва за десетилетия европейското ѝ развиване. И води до целенасоченото заличаване на полезностите и елитите на възродила се България. Казано метафорично, на 9 септември се качваме не на влака на демокрацията, а на насрещния трен. Създава се общество, в което правата, собствеността и мнението на индивида губят значение.

Според този модел, 9 септември може да бъде само ден за респект към паметта на жертвите на комунизма. Вероятно надълбоко в себе си множеството българи се придържат точно към това становище, само че респект на жертвите най-вече да отдадат оредяващите организации на репресираните. Усещането, което членовете им оставят с болнавия си тип и протритите си костюми, е, че репресиите против тях не престават и след 10 ноември. Те по този начин и не излязоха от маргиналната и безгласна позиция, в която ги беше сложил някогашният режим. За сметка на комунистите и днешните им адепти, радващи се на положително политическо и икономическо здраве.

Две Българии

Либералният модел приема, че са годни и двата гореописани модела наизуст за 9 септември. И че те са въпрос на персонален избор. Именно тъй като към този момент не живеем в комунизъм, можеш да си подобен, какъвто самичък си решил. Включително и болшевик. И можеш да градиш облика на близкото минало съгласно личните си разбирания.

Този модел дава отговор на устойчивата вътрешен глас на прехода, че има две Българии, съединението сред които (за разлика от това през 1885 година) не е допустимо. За да остане едната България, другата би трябвало да си отиде - или по натурален биологичен ред, или през Терминал 2 на летището. Докато това не се случи, 9 септември няма по какъв начин да принадлежи на националната памет, а единствено на груповата.

Забравата

Безразличният модел наизуст в действителност е модел на забравата. Стига с тоя 9 септември, оставете го на историците. Докога ще тровите живота на младите със събития и спорове, с които нямат и не желаят да имат нищо общо. Докога ще ги карате да възпроизвеждат контузиите на бащите и дедите си. Днес 9 септември е ден като всеки различен от началото на есента…

Този модел ни връща към небезизвестната бележка в дневника на Стойчо Мошанов, който е в Кайро, с цел да договаря със съдружниците за ориста на България след войната: 9.9.1944 - нищо за отбелязване. Днес, несъмнено, сходни думи не носят тогавашното плашещо късогледство, тъй като нещастието не следва, а е от дълго време отминала. Паметта за нея обаче е нужна, с цел да не се повтори. Още повече, че мераклиите да подкарат влака отново наопаки надалеч не са намалели.

Петият модел

Тази година се появи и един пети модел наизуст, който може да бъде избран като формален, защото идва от държавното управление. Става дума за във връзка проведената от съветското посолство галерия „ 75 години от освобождението на Източна Европа от нацизма “. Според този модел, 9 септември 1944 е денят, в който стартира окупацията на България. И който слага началото на един „ тоталитарен режим, опиращ се на болшевишко-ленинския вид на комунистическата идеология ”. Моделът е непосредствен до антикомунистическия, само че паметта за това време е сложена в по-широк геополитически подтекст, съгласно който „ щиковете на Съветската войска донесоха на народите в централна и източна Европа половин век репресии ”. А не избавление.

Георги Лозанов

Подобна публична позиция демонстрира, че макар обезкуражаващото ни закъснение по доста основни индикатори, 12-те години участие в Европейски Съюз въпреки всичко са дали отражение в мисленето. И държавното управление е събрало кураж да оцени предишното на Европа съгласно мястото ни в нейното настояще. Значение има и фактът, че външният министър Екатерина Захариева, от чието име излиза позицията, е ново потомство политик, върху който не тежат биографични зависимости. Както и че кариерата ѝ потегля от екипа на президента Росен Плевнелиев, посочил недвусмислена проевропейска и проатлантическа ориентировка.

Казано в резюме: този път тематиката „ 9 септември ” най-неочаквано създаде един от редките консенсуси сред ръководещи, гражданско общество и градска десница.