27 март – Международен ден на театъра
Датата 27 март е обвързвана с откриването на сезона на Театъра на нациите в Париж през 1961 година и тогава най-голямата интернационална организация за театрални изкуства – Международният сценичен институт към ЮНЕСКО, взема решение това да бъде Международния ден на театъра.
Първообразът на театралното изкуство поражда в антична Елада, с пиесите, играни по време на празниците в чест на Дионис – фамозните дитирамби.
В античен Рим театралният жанр претърпява развиване, а през Средновековието театъра претърпява бурни промени, наред с смяната на историческата конюнктура и надлежно на културната среда. Проникването на религията в живота на хората дава предпоставки да се играят най-вече пиеси с набожен темперамент. Друга присъща линия за развиването на средновековния спектакъл е появяването на пътуващи театрални трупи, както и учредяването на голям брой театрални академии.
Но няма подозрение, че същинският разцвет в разнообразието на театралното изкуство се доближава през предишния век. Тогава се появяват нови стилове, авангардни театрални течения, пиеси, въодушевени от всекидневно изменящия се живот.
Достойно място заемат и източното театрално изкуство на Япония, Китай и Индия, както и изяществото на съветския спектакъл.
В България театърът също се популяризира доста бързо. Първите прояви са свързани с читалищата, които са били център на публичния и нравствен живот в страната в средата на XIX век. Първата театрална режисура е показана в Шумен през 1856 година. Това е комедията „ Михаил Мишкоед ” на Сава Доброплодни, който по това време работи като преподавател в Шумен.
Голямо значение за основаването и развиването на родното театрално изкуство има Добри Войников, който се смята за учредител на българския спектакъл и пръв български режисьор. През 1881 година е учреден първият спектакъл в страната - „ Люксембург ” в Пловдив, а началото на професионалният спектакъл в България е поставено през 1904 година, когато драматургичната натрупа „ Сълза и смях ” става Български национален спектакъл.
Във Варна последвалите войни забавят градежа на локалния спектакъл, чийто основи са положени на 26 март 1912 година от тогавашния кмет Иван Церов. Но театралният дух не умира и 1921 година общинската администрация отпуска годишна дотация за поддържането на непрекъсната театрална натрупа, по предложение на кмета Димитър Кондов. Сградата на първият спектакъл във Варна – Драматичния, е открита едвам през 1932 година.
Безкрайното изкуство на театъра се простира по целия свят и Шекспировата максима остава непроменена:
“Целият свят е сцена и всички ние сме артисти. ”
Първообразът на театралното изкуство поражда в антична Елада, с пиесите, играни по време на празниците в чест на Дионис – фамозните дитирамби.
В античен Рим театралният жанр претърпява развиване, а през Средновековието театъра претърпява бурни промени, наред с смяната на историческата конюнктура и надлежно на културната среда. Проникването на религията в живота на хората дава предпоставки да се играят най-вече пиеси с набожен темперамент. Друга присъща линия за развиването на средновековния спектакъл е появяването на пътуващи театрални трупи, както и учредяването на голям брой театрални академии.
Но няма подозрение, че същинският разцвет в разнообразието на театралното изкуство се доближава през предишния век. Тогава се появяват нови стилове, авангардни театрални течения, пиеси, въодушевени от всекидневно изменящия се живот.
Достойно място заемат и източното театрално изкуство на Япония, Китай и Индия, както и изяществото на съветския спектакъл.
В България театърът също се популяризира доста бързо. Първите прояви са свързани с читалищата, които са били център на публичния и нравствен живот в страната в средата на XIX век. Първата театрална режисура е показана в Шумен през 1856 година. Това е комедията „ Михаил Мишкоед ” на Сава Доброплодни, който по това време работи като преподавател в Шумен.
Голямо значение за основаването и развиването на родното театрално изкуство има Добри Войников, който се смята за учредител на българския спектакъл и пръв български режисьор. През 1881 година е учреден първият спектакъл в страната - „ Люксембург ” в Пловдив, а началото на професионалният спектакъл в България е поставено през 1904 година, когато драматургичната натрупа „ Сълза и смях ” става Български национален спектакъл.
Във Варна последвалите войни забавят градежа на локалния спектакъл, чийто основи са положени на 26 март 1912 година от тогавашния кмет Иван Церов. Но театралният дух не умира и 1921 година общинската администрация отпуска годишна дотация за поддържането на непрекъсната театрална натрупа, по предложение на кмета Димитър Кондов. Сградата на първият спектакъл във Варна – Драматичния, е открита едвам през 1932 година.
Безкрайното изкуство на театъра се простира по целия свят и Шекспировата максима остава непроменена:
“Целият свят е сцена и всички ние сме артисти. ”
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ