16-ти март е боен празник на IV-ти пехотен Плевенски полк
Датата 16-ти март е определеназа празник на Плевенския гарнизон. 16-ти марте и военен празник на4-ти пехотен Плевенски полк.
Четвърти пехотен плевенски полк е образуван под името Четвърти пеши плевенски полк с декрет № 41 на 12 октомври 1884 година в Ловеч. В състава му влизат Видинска № 10 пешком тайфа, Ловчанска № 13 пешком тайфа и Севлиевска № 14 пешком тайфа, а за пълководец на полка е назначен подполковник Сергей Манаев. С приказ №52 от 14 септември 1885 година за пълководец на полка е назначен капитана от 5-и пехотен дунавски полк Никола Петров. За командири на дружините са назначени – на 1-ва капитан Лука Иванов, на 2-ра капитан Атанас Мандаджиев, на 3-та капитан Христо Лазаров и на 4-та капитан Иван Попов.
През Сръбско-българската война полкът е командван от капитан Никола Петров. Мобилизационният състав от 3715 души е разпределен в четири кадрови и една запасна тайфа, всяка от които с четири роти от по четири взвода. Полкът води война в състава на Трънския, Сливнишкия и Царибродския отряди, които отразяват настъплението на сръбската Нишавска войска. В боевете при Три Уши и Мека црев (част от Сливнишкото сражение) на 7 ноември 1-ва, 3-та и 4-та тайфа от полка разгромяват Дунавската дивизия и основават условия за нахлуване по целия фронт. На 11 ноември 4-та тайфа освобождава Цариброд. Общите загуби на полка през войната възлизат на 140 убити и 520 ранени.
От септември 1888 година полкът е на гарнизон в Плевен. На идната година 1-ва и 4-та тайфа образуват 4-ти пехотен полк (в двудружинен състав), а от другите се образува 16-и Ловчански пехотен полк с щаб в Плевен. При Фердинанд след раждането на престолонаследника полкът е преименуван на Четвърти пехотен Плевенски на Н.Ц.В. Престолонаследника полк (още прочут като Четвърти пехотен Плевенски на Негово Царско Височество Престолонаследника Княз Борис Търновски полк).
През Балканската война (1912 – 1913) полкът влиза в състава на 9-а пехотна плевенска дивизия и взима присъединяване в офанзивите при Чаталджанската позиция (4 – 6 ноември 1912) и по-точно в сектора Каракол – Нокта – Курт-дере. От 3 до 31 март взе участие в боевете източно от с. Акалан.
През Междусъюзническата война (1913) полкът остава в състава на 9-а пехотна плевенска дивизия, бори се против сърбите при Габровци по десния бряг на река Тимок (22 – 25 юни) и против гърците при Мехомия и Пределските ханчета (в хода на Кресненското стълкновение, 17 – 18 юли).
През Първата международна война (1915 – 1918) полкът влиза в състава 1-ва бригада от 9-а пехотна плевенска дивизия, от състава на Първа войска.
На 1 декември 1920 година в осъществяване на клаузите на Ньойския кротичък контракт полкът е реорганизиран в Четвърта пехотна плевенска тайфа. През 1928 година от 4-та пехотна плевенска тайфа и 3-та жандармерийска тайфа се образува още веднъж Четвърти пехотен плевенски полк. През 1932 година с декрет №20 от 19 ноември полкът е преименуван на Четвърти пехотен Плевенски на Негово Величество полк. До 1938 година продължава да носи явното си наименование 4-та пехотна плевенска тайфа.
В началото на Втората международна война (1941 – 1945) полкът е мобилизиран (1941) и ситуиран на югоизточната граница на България, а от юли 1942 година влиза в състава на 1-ви български окупационен корпус с който взема присъединяване в първата фаза на заключителния стадий на войната, в състава на 9-а пехотна плевенска дивизия.
По времето когато полкът е на фронта (1912 – 1913, 1915 – 1918, 1944 – 1945, Прикриващ фронт), като и до момента в който е в състава на 1-ви български окупационен корпус в мирновременния му гарнизон се образува 4-та допълваща тайфа. През септември 1944 година към полка е образувана гвардейска тайфа.На 11 януари 1945 е демобилизиран.
С декрет № 6 от 5 март 1946 година публикуван въз основата на отчет на Министъра на войната № 32 от 18 февруари 1946 година е утвърдена смяната на наименованието на полка от 4-ти пехотен плевенски на Н.В. полк на 4-ти пехотен плевенски на военачалник Скобелев.
Четвърти пехотен плевенски полк е образуван под името Четвърти пеши плевенски полк с декрет № 41 на 12 октомври 1884 година в Ловеч. В състава му влизат Видинска № 10 пешком тайфа, Ловчанска № 13 пешком тайфа и Севлиевска № 14 пешком тайфа, а за пълководец на полка е назначен подполковник Сергей Манаев. С приказ №52 от 14 септември 1885 година за пълководец на полка е назначен капитана от 5-и пехотен дунавски полк Никола Петров. За командири на дружините са назначени – на 1-ва капитан Лука Иванов, на 2-ра капитан Атанас Мандаджиев, на 3-та капитан Христо Лазаров и на 4-та капитан Иван Попов.
През Сръбско-българската война полкът е командван от капитан Никола Петров. Мобилизационният състав от 3715 души е разпределен в четири кадрови и една запасна тайфа, всяка от които с четири роти от по четири взвода. Полкът води война в състава на Трънския, Сливнишкия и Царибродския отряди, които отразяват настъплението на сръбската Нишавска войска. В боевете при Три Уши и Мека црев (част от Сливнишкото сражение) на 7 ноември 1-ва, 3-та и 4-та тайфа от полка разгромяват Дунавската дивизия и основават условия за нахлуване по целия фронт. На 11 ноември 4-та тайфа освобождава Цариброд. Общите загуби на полка през войната възлизат на 140 убити и 520 ранени.
От септември 1888 година полкът е на гарнизон в Плевен. На идната година 1-ва и 4-та тайфа образуват 4-ти пехотен полк (в двудружинен състав), а от другите се образува 16-и Ловчански пехотен полк с щаб в Плевен. При Фердинанд след раждането на престолонаследника полкът е преименуван на Четвърти пехотен Плевенски на Н.Ц.В. Престолонаследника полк (още прочут като Четвърти пехотен Плевенски на Негово Царско Височество Престолонаследника Княз Борис Търновски полк).
През Балканската война (1912 – 1913) полкът влиза в състава на 9-а пехотна плевенска дивизия и взима присъединяване в офанзивите при Чаталджанската позиция (4 – 6 ноември 1912) и по-точно в сектора Каракол – Нокта – Курт-дере. От 3 до 31 март взе участие в боевете източно от с. Акалан.
През Междусъюзническата война (1913) полкът остава в състава на 9-а пехотна плевенска дивизия, бори се против сърбите при Габровци по десния бряг на река Тимок (22 – 25 юни) и против гърците при Мехомия и Пределските ханчета (в хода на Кресненското стълкновение, 17 – 18 юли).
През Първата международна война (1915 – 1918) полкът влиза в състава 1-ва бригада от 9-а пехотна плевенска дивизия, от състава на Първа войска.
На 1 декември 1920 година в осъществяване на клаузите на Ньойския кротичък контракт полкът е реорганизиран в Четвърта пехотна плевенска тайфа. През 1928 година от 4-та пехотна плевенска тайфа и 3-та жандармерийска тайфа се образува още веднъж Четвърти пехотен плевенски полк. През 1932 година с декрет №20 от 19 ноември полкът е преименуван на Четвърти пехотен Плевенски на Негово Величество полк. До 1938 година продължава да носи явното си наименование 4-та пехотна плевенска тайфа.
В началото на Втората международна война (1941 – 1945) полкът е мобилизиран (1941) и ситуиран на югоизточната граница на България, а от юли 1942 година влиза в състава на 1-ви български окупационен корпус с който взема присъединяване в първата фаза на заключителния стадий на войната, в състава на 9-а пехотна плевенска дивизия.
По времето когато полкът е на фронта (1912 – 1913, 1915 – 1918, 1944 – 1945, Прикриващ фронт), като и до момента в който е в състава на 1-ви български окупационен корпус в мирновременния му гарнизон се образува 4-та допълваща тайфа. През септември 1944 година към полка е образувана гвардейска тайфа.На 11 януари 1945 е демобилизиран.
С декрет № 6 от 5 март 1946 година публикуван въз основата на отчет на Министъра на войната № 32 от 18 февруари 1946 година е утвърдена смяната на наименованието на полка от 4-ти пехотен плевенски на Н.В. полк на 4-ти пехотен плевенски на военачалник Скобелев.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ