Днес отбелязваме 145 години от епопеята на Шипка!
Датата 11 август 1877 година е паметна за българската история. Този ден е един от най-драматичните и кървави дни, само че предопределя изхода от Руско-турската война и бъдещето избавление на България.
В началото на август 1877 година съветското командване взема решение да премине към стратегическа защита по всички посоки. Особено внимание отделя на удържането на старопланинските проходи от Южния отряд с пълководец генерал-лейтенант Фьодор Радецки. Като допуска, че съперникът ще настъпи през източните проходи на Стара планина военачалник Радецки трансферира войсковите запаси от Търново в Елена. Предвижданията се оказват неверни.
Централната войска на Сюлейман паша получава задача да овладее Шипченския проход и след това взаимно с фланговите турски групировки да развие настъплението в направление на Свищов. След боевете за Стара Загора, Сюлейман паша насочва войската си към Шипченския проход.
Поради незадоволително армия, ген. Столетов съумява да се разположи единствено на трите върха – Свети Никола, Кючук Йешил тепе и Шипка. Ограничава се с защитата на самия проход. Турският военачалник Салих паша нападна връх Свети Никола. Към обяд всички турски офанзиви са отбити, само че ситуацията продължава да е сериозно, патроните и снарядите са на изчерпване, в багра се включват всички, даже и тежко ранените. Страх обгръща турците, когато против тях полетяват трупове.
За смисъла на защитата на Шипченския проход по-късно генерал-лейтенант Фьодор Радецки ще напише: " Шипка – това е заключена врата. През месец август тя удържа един тежък удар, с който Сюлейман паша се помъчи да я пробие, с цел да мине в Северна България, да се съедини там с Мехмед Али паша и с Осман паша, с цел да раздра съветската войска на две елементи и да ѝ нанесе уверено проваляне. Следните 4 месеца Шипка приковаваше 40 000 турска войска, отвлече я от другите пунктове на театъра на военните дейности и с това улесни триумфа на другите два наши фронта. Накрая същата тази Шипка приготви капитулацията на една втора неприятелска войска, а през януари тя послужи като отворена врата за победоносното шествие на една част от нашата войска към Цариград ".
По време на тридневните боеве загубите на Шипченския отряд възлизат на 3100 съветски бойци и офицери и 535 български опълченци, а загубите на съперника – на повече от 8200 души. Турците минават към защита, което е преломен миг във войната за свободата на България и предначертава бъдещия краен триумф.
***
И през днешния ден йощ Балканът, щом стихия зафаща,
спомня тоз ден плевел, шуми и препраща
славата му дивна като някой ек
от урва на урва и от век на век!
Поклон!
Последвайте или харесайте вестник " ДУМА " във ФЕЙСБУК --> <--
Споделяйте нашите изявления.
В началото на август 1877 година съветското командване взема решение да премине към стратегическа защита по всички посоки. Особено внимание отделя на удържането на старопланинските проходи от Южния отряд с пълководец генерал-лейтенант Фьодор Радецки. Като допуска, че съперникът ще настъпи през източните проходи на Стара планина военачалник Радецки трансферира войсковите запаси от Търново в Елена. Предвижданията се оказват неверни.
Централната войска на Сюлейман паша получава задача да овладее Шипченския проход и след това взаимно с фланговите турски групировки да развие настъплението в направление на Свищов. След боевете за Стара Загора, Сюлейман паша насочва войската си към Шипченския проход.
Поради незадоволително армия, ген. Столетов съумява да се разположи единствено на трите върха – Свети Никола, Кючук Йешил тепе и Шипка. Ограничава се с защитата на самия проход. Турският военачалник Салих паша нападна връх Свети Никола. Към обяд всички турски офанзиви са отбити, само че ситуацията продължава да е сериозно, патроните и снарядите са на изчерпване, в багра се включват всички, даже и тежко ранените. Страх обгръща турците, когато против тях полетяват трупове.
За смисъла на защитата на Шипченския проход по-късно генерал-лейтенант Фьодор Радецки ще напише: " Шипка – това е заключена врата. През месец август тя удържа един тежък удар, с който Сюлейман паша се помъчи да я пробие, с цел да мине в Северна България, да се съедини там с Мехмед Али паша и с Осман паша, с цел да раздра съветската войска на две елементи и да ѝ нанесе уверено проваляне. Следните 4 месеца Шипка приковаваше 40 000 турска войска, отвлече я от другите пунктове на театъра на военните дейности и с това улесни триумфа на другите два наши фронта. Накрая същата тази Шипка приготви капитулацията на една втора неприятелска войска, а през януари тя послужи като отворена врата за победоносното шествие на една част от нашата войска към Цариград ".
По време на тридневните боеве загубите на Шипченския отряд възлизат на 3100 съветски бойци и офицери и 535 български опълченци, а загубите на съперника – на повече от 8200 души. Турците минават към защита, което е преломен миг във войната за свободата на България и предначертава бъдещия краен триумф.
***
И през днешния ден йощ Балканът, щом стихия зафаща,
спомня тоз ден плевел, шуми и препраща
славата му дивна като някой ек
от урва на урва и от век на век!
Поклон!
Последвайте или харесайте вестник " ДУМА " във ФЕЙСБУК --> <--
Споделяйте нашите изявления.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ




