Цветан Цветанов: Трябва да отстояваме демокрацията
Датата 10-ти ноември 1989 година слага началото на Прехода в България, прави вероятен първия свободен протест на 18 ноември и първите свободни демократични избори в България на 10 юни 1990г. Макар да остава под въпрос по какъв начин се случва предаването на властта и какви са претекстовете му, а проектите на тогавашния политически хайлайф и Кремъл за страната ни да са перестройка по руски модел, неофициалните цивилен организации съумяват да насочат обществото ни към нужните демократични промени.
Затова всички ние би трябвало да се гордеем с извървяния път. Допуснатите неточности не са малко, само че и постигнатото е значимо и определящо за бъдещето ни. Бъдеще, което с общи старания уверено сме декларирали, че желаеме да е част от Евроатлантическото пространство още в миг, когато това може би е изглеждало смело и немислимо.
Шестнадесетгодишното ни закъснение с отварянето на досиетата на Държавна сигурност и неналичието на еднопосочен метод за декомунизация, в това число отсъствието на лустрация и правосъдни присъди за закононарушенията на режима, оставиха огромна част от обществото ни с чувството за отворена рана. Може би по тази причина през днешния ден ни е мъчно да реализираме публичен консенсус по отношение на времето на тоталитарния режим. Но без значение от коя страна на дебата сме, значимо е да се обединим към две неща: първо, че съществува справедлива историческа истина, която би трябвало да бъде изследвана и оповестена; второ, че тази истина би трябвало да намира все по-адекватно място в образователните проекти на нашите деца.
Само по този начин мъчителните уроци на историята няма да останат напразни и ще изградим едно същински свободно и демократично общество, справило се с историческите си спорове и комплекси и самоуверено вървящо напред към бъдещето си.
Затова всички ние би трябвало да се гордеем с извървяния път. Допуснатите неточности не са малко, само че и постигнатото е значимо и определящо за бъдещето ни. Бъдеще, което с общи старания уверено сме декларирали, че желаеме да е част от Евроатлантическото пространство още в миг, когато това може би е изглеждало смело и немислимо.
Шестнадесетгодишното ни закъснение с отварянето на досиетата на Държавна сигурност и неналичието на еднопосочен метод за декомунизация, в това число отсъствието на лустрация и правосъдни присъди за закононарушенията на режима, оставиха огромна част от обществото ни с чувството за отворена рана. Може би по тази причина през днешния ден ни е мъчно да реализираме публичен консенсус по отношение на времето на тоталитарния режим. Но без значение от коя страна на дебата сме, значимо е да се обединим към две неща: първо, че съществува справедлива историческа истина, която би трябвало да бъде изследвана и оповестена; второ, че тази истина би трябвало да намира все по-адекватно място в образователните проекти на нашите деца.
Само по този начин мъчителните уроци на историята няма да останат напразни и ще изградим едно същински свободно и демократично общество, справило се с историческите си спорове и комплекси и самоуверено вървящо напред към бъдещето си.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ




