Георги Вулджев: Все още сме много далече от изпълнението на инфлационния критерий
" Датата 1 януари 2025 година за влизане в еврозоната е изцяло пожелателна. Правителството споделя по кое време би желало да се причисли, само че това не е никаква гаранция, че тогава ще се случи ". Това съобщи пред БНР икономистът от Експертния клуб за стопанска система и политика Георги Вулджев.
" По отношение на осъществяването на инфлационния аршин не виждаме какъвто и да е триумф. Все още сме доста надалеч от него. Инфлацията по последни данни в България е 7,7%. За да осъществим инфлационния аршин, тя би трябвало да е най-малко с почти 3 процентни пункта по-ниска. Към този миг сме доста надалеч от осъществяването на критерия и не е несъмнено дали ще успеем в точния момент да се впишем в него. Скептичен съм, че това ще се случи ", акцентира той в изявление за предаването " Преди всички ".
Икономистът изясни, че инфлацията би трябвало да е паднала до допустимите правила още при започване на идната година. Ако ще се желае конвергентен отчет, това ще се случи при започване на 2024 година, а не в края, означи той и добави, че този отчет би трябвало да е подготвен доникъде на 2024 година Ние би трябвало да си пишем инфлационния аршин в идващите няколко месеца, което на този стадий ми се коства доста малко евентуално, изрече мнението си Вулджев.
Относно законодателните промени в тази посока икономистът не чака основни разногласия:
" На политическо равнище сред партиите, които вземат участие директно или непряко в ръководството, няма разногласия, обстановката е доста друга спрямо началото на годината. Дори имаме и Движение за права и свободи, които наподобяват изцяло съгласни и те нямат никакви възражения във връзка с нужните законодателни промени. Политически в границите на този парламент не наподобява да има някакви съществени бариери ".
Вулджев чака разногласия обаче към разискването на бюджета за 2024 година Очаквам някакъв политически спор по тази линия, уточни той и добави, че това може да докара до нуждата да се редуцират разноски от други пера, с цел да може да се закърпи бюджетът.
От ЕКИП публикувахме исторически и стопански разбор за развиването на еврозоната от основаването й, разгласи икономистът. По думите му отчетът демонстрира, че еврозоната страда от редица структурни проблеми:
" Тя не съставлява оптимална валутна зона, което води до редица стопански несъответствия сред страните-членки. Този валутен съюз има потребност от съществени структурни промени, с цел да стане функционален. Докато те не бъдат изчистени, за България е по-скоро риск да се причислява ".
По думите му след присъединението към еврозоната е доста евентуално в цените на избрани артикули и услуги (хранителни артикули и ежедневни услуги) да има известно забързване на инфлацията. Много страни са посочили, че са минали през подобен резултат, означи още той.
