Румъния и еврозоната - защо страната не бърза да приеме еврото така както България
Датата 1 януари 2025 година за промяна на лв. с еврото към момента е под въпрос. Това бяха изводите от конференцията за влизането на България в еврозоната, която се организира тази седмица в София.
Прочетете още
Защо обаче еврото не е приоритет за Румъния и по какъв начин ще се развиват връзките ни със северната ни съседка? На тези въпроси дава отговор някогашният министър председател на страната Адриан Нъстасе.
Миналата седмица беше неговата премиера на книгата „ Тандем за Европа. Приноси към актуалната история на румънско-българските връзки “.
„ Тази книга е на първо място за историята на две страни, които дружно съумяват да превъзмогнат насадените стандарти от предишното. След края на комунистическият режим от 1989 година България и Румъния започнаха едно съревнование, за това кой тича по-бързо и по-умело към Брюксел. След това се случи по този начин, че моят мандат като министър-председател съответства с мандата на цар Симеон Сакскобургготски и беше прелестно, че взехме решение да работим дружно вместо един против различен, пробвайки се за блокираме другия “, изяснява Адриан Нъстасе.
Според него това е било едно умно решение.
„ Съществуваше една последователност, която ни оказа помощ да сложим основите за участието и на двете страни в Европейския съюз и НАТО, дружно. А в това време заздравихме и връзката сред двете страни посредством проектирането на новите мостове на река Дунав. Съвместната работа в бизнес средите ни оказа помощ да решим много проблеми и създадохме, дръзвам да настоявам, добре укрепен двустранен механизъм за по-добра работа на политическо и икономическо ниво “, прецизира той.
„ Затова дръзвам да настоявам, че съумях да запазя много положителни другарски връзки с царя и фамилията му. И до през днешния ден постоянно си гостуваме и несъмнено тази книга е история освен за съдружие, само че и за едно същинско другарство, образец за това по какъв начин политиците могат да построяват мостове на съгласие сред тях и сред страните “, разяснява Адриан Нъстасе.
„ Вижте, ние започнахме да строим моста до Калафат и това лиши време, тъй като идващите ръководещи имаха доста по-малко предпочитание да продължат с построяването му. От предходната година насам обаче още веднъж има стратегическо партньорство сред двете страни, с цел да се построи още един мост и вероятно да достигнем до пет моста по река Дунава до 2030 година “, посочи той.
„ Туризмът сред двете страни също се развива доста добре – българите все по-често пътуват у нас, а и със Шенгенското съглашение посред ни към този момент може да пътуваме по-лесно по въздух и вода. За страдание обаче това не важи за сухоземните граници и доколкото виждам ще се наложи да изчакаме още известно време за решение в тази тенденция “, сподели още Адриан Нъстасе.
Той разяснява и това, че в Румъния и България „ непрекъснато се сменят държавни управления, политически цели и тактики “. „ Тази политика на прекъсване и потегляне основава компликации, които забавят развиването на страната “, уточни той за БТВ.
Адриан Нъстасе регистрира и един от безспорните триумфи на Румъния – увеличението на брутния вътрешен артикул на глава от популацията.
„ Достигнахме към 78% в съпоставяне със междинния БВП на европейско равнище – това е значим триумф, само че и той си има цена. 80% от този Брутният вътрешен продукт идва от осемте най-големи румънски градове и от тази позиция има голяма липса на баланс “, сподели още той.
Относно въвеждането на еврото той сподели, че България има преимуществото, тъй като още през 90-те години на минали век българският лев е бил тясно привързан с немската марка.
„ Допълнително България е много по-напред и с осъществяването на критериите. Дори инфлацията се приближава към Маастрихският критерии, до момента в който Румъния не е изпълнила още три макроикономически критерии и в действителност влизането в еврозоната по никакъв метод не е приоритет за румънския политически курс сега “, означи Адриан Нъстасе.
Прочетете още
Защо обаче еврото не е приоритет за Румъния и по какъв начин ще се развиват връзките ни със северната ни съседка? На тези въпроси дава отговор някогашният министър председател на страната Адриан Нъстасе.
Миналата седмица беше неговата премиера на книгата „ Тандем за Европа. Приноси към актуалната история на румънско-българските връзки “.
„ Тази книга е на първо място за историята на две страни, които дружно съумяват да превъзмогнат насадените стандарти от предишното. След края на комунистическият режим от 1989 година България и Румъния започнаха едно съревнование, за това кой тича по-бързо и по-умело към Брюксел. След това се случи по този начин, че моят мандат като министър-председател съответства с мандата на цар Симеон Сакскобургготски и беше прелестно, че взехме решение да работим дружно вместо един против различен, пробвайки се за блокираме другия “, изяснява Адриан Нъстасе.
Според него това е било едно умно решение.
„ Съществуваше една последователност, която ни оказа помощ да сложим основите за участието и на двете страни в Европейския съюз и НАТО, дружно. А в това време заздравихме и връзката сред двете страни посредством проектирането на новите мостове на река Дунав. Съвместната работа в бизнес средите ни оказа помощ да решим много проблеми и създадохме, дръзвам да настоявам, добре укрепен двустранен механизъм за по-добра работа на политическо и икономическо ниво “, прецизира той.
„ Затова дръзвам да настоявам, че съумях да запазя много положителни другарски връзки с царя и фамилията му. И до през днешния ден постоянно си гостуваме и несъмнено тази книга е история освен за съдружие, само че и за едно същинско другарство, образец за това по какъв начин политиците могат да построяват мостове на съгласие сред тях и сред страните “, разяснява Адриан Нъстасе.
„ Вижте, ние започнахме да строим моста до Калафат и това лиши време, тъй като идващите ръководещи имаха доста по-малко предпочитание да продължат с построяването му. От предходната година насам обаче още веднъж има стратегическо партньорство сред двете страни, с цел да се построи още един мост и вероятно да достигнем до пет моста по река Дунава до 2030 година “, посочи той.
„ Туризмът сред двете страни също се развива доста добре – българите все по-често пътуват у нас, а и със Шенгенското съглашение посред ни към този момент може да пътуваме по-лесно по въздух и вода. За страдание обаче това не важи за сухоземните граници и доколкото виждам ще се наложи да изчакаме още известно време за решение в тази тенденция “, сподели още Адриан Нъстасе.
Той разяснява и това, че в Румъния и България „ непрекъснато се сменят държавни управления, политически цели и тактики “. „ Тази политика на прекъсване и потегляне основава компликации, които забавят развиването на страната “, уточни той за БТВ.
Адриан Нъстасе регистрира и един от безспорните триумфи на Румъния – увеличението на брутния вътрешен артикул на глава от популацията.
„ Достигнахме към 78% в съпоставяне със междинния БВП на европейско равнище – това е значим триумф, само че и той си има цена. 80% от този Брутният вътрешен продукт идва от осемте най-големи румънски градове и от тази позиция има голяма липса на баланс “, сподели още той.
Относно въвеждането на еврото той сподели, че България има преимуществото, тъй като още през 90-те години на минали век българският лев е бил тясно привързан с немската марка.
„ Допълнително България е много по-напред и с осъществяването на критериите. Дори инфлацията се приближава към Маастрихският критерии, до момента в който Румъния не е изпълнила още три макроикономически критерии и в действителност влизането в еврозоната по никакъв метод не е приоритет за румънския политически курс сега “, означи Адриан Нъстасе.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ