Даря Николаевна Салтикова (1730 – 1801) е родена в руско

Даря Николаевна Салтикова (1730 – 1801) е родена в съветско благородническо семейство, обвързвано с видни аристократични родове, като тези на Толстой, Пушкини и Давидов. Нямало нищо злокобно по време на израстването ѝ, нито при започване на фамилния ѝ живот. Салтикова се омъжила за капитана от конния полк Глеб Алексеевич Салтиков. Двамата имат две момчета, които също били записани на работа в гвардейски полк.

Колкото и необичайно да звучи, тогава Даря била лъчезарна и в същото време доста набожна жена. Тя била известна с благочестието си и с великодушните си дарения за манастири и други религиозни институции.  Когато брачният партньор й умрял през 1756 година, 26-годишната Даря Салтикова наследила крупно благосъстояние дружно с големи парцели с над 600 крепостни селяни в Московска, Вологодска и Костромска губерния. Практически, всяка година тя предприемала пътешестване до някое православно свято място и обилно раздавала лепта за църквата. Зад тази благочестива фасада, обаче, се криело същинско страшилище.

Даря се трансформира в ослепителен образец на злоупотребата на болярите с крепостните селяни и влиза в позорните летописи като садист, който изтезава и убива стотици почтени, болшинството от тях дами. В продължение на седем години тя умъртвила  138 души, най-вече дами и девойки. Болшинството от убийствата били осъществени в подмосковското селце Троицк.

Основният мотив за наказванията, които Салтикова налагала бил недобросъвестното осъществяване на слугинските отговорности, каквито били миенето на пода или прането. Помешчицата се вбесявала и започвала да удря селянките с каквото й попадне на разположение. След това отговорните девойки бивали подлагани на бичуване, от време на време до гибел. Салтикова заливала жертвите си с вряла вода или палела косите им. Тя оставяла девойките да умрат от апетит или ги завързвала на студа без облекла.

Ужасяващото преобразяване

Няколко години откакто станала богата вдовица, Даря Салтикова срещнала и се влюбила в хубав, по-млад и по-беден мъж на име Николай Тютчев. Тя се впуснала в мъчителна спекулация с него, която подсилвала традиционите ѝ мрачни настроения. За страдание Салтикова открива, че нейният обичан ѝ изневерява с по-млада жена. Още по-лошо, Тютчев избягал и скрито се оженил за младото момиче.

Нещо вътре в душата на Салтикова се пречупило. Вбесена от измяната на любовника си, тя едвам не го умъртвила. Тютчев и брачната половинка му избягали в имението на негови родственици покрай Москва и скоро напуснали района, с цел да се спасят от гнева на вдовицата. Лишена от опцията физически да накаже любовника си за изневярата, Салтикова изляла яростта си върху своите нещастни крепостни селяни.

Без виновност отговорни

Даря Салтикова в никакъв случай не съумяла да преглътне унижението и раните в душата, нанесени от любовника ѝ, предпочитайки по-млада жена от нея. Неспособна да го накаже, тя насочва гнева си към своите крепостни селяни и вместо да накаже Тютчев, наказвала грубо тях. В продължение на години крепостните селяни на Салтикова били принудени да претърпяват ужасни кошмари с жестоки изтезания и убийства.

Пристъпите на гняв на вдовицата били необясними и непредсказуеми и във всеки миг тя можела да изпадне в убийствена гняв без забележима и разумна причина. Отначало хвърляла пръчки, а по-късно цели цепеници по прислужничките, когато не ѝ допадала работата им. Насилието последователно ескалирало и не след дълго Салтикова запонала да бие девойките. След това запонала да ги изтезава. И най-после, те започвали да умират до момента в който ги измъчвала.

Едва ли бихте желали да сте един от крепостните селяни на Салтикова, изключително една от нейните крепостни дами.

Убийственият яд на вдовицата бил ориентиран основно към дамите. От стотиците убити от Салтикова, единствено трима са мъже и те са убити напълно инцидентно. Отмъщението й върху мъжете се изразявало в насилието да гледат по какъв начин богатата вдовица изтезава и убива личните им дами. Един от нейните крепостни мъже, да вземем за пример, изгубил три съпруги една след друга поради извратеността на Салтикова.

Нейната свирепост към личните ѝ крепостни дами не знаела граници. Тя измъчвала и убивала дами от разнообразни възрасти, от бебета до старици. Гневът й, обаче, се стоварвал най-тежко върху по-младите крепостни дами. Особено върху тези, които били и млади, и хубави.

Безмилостна килърка

Даря Салтикова била безпощадна. Тя измъчвала младите, старите и даже бременните дами по всевъзможни жетоки способи. Някои от тях били бити с бич- тежък съветски бич със заострени краища. Ресните, висящи от тънкия връх на камшика, можели да отрежат плътта на човек като изострен нож, а мощен удар с по-дебелата част можел да пречупи гръбначния дирек.

Други били изхвърляни на открито в ужасната съветска зима голи, с цел да измръзнат до гибел. Понякога тя залитала в противоположната прекаленост като заливала с вряла вода телата им. Все по-садистична, Салтикова фактически се забавлявала да предизвиква болежка на своите крепостни, чиито писъци били като музика за ушите ѝ.

Трудността за носене на отговорност

Извращенията в имението на Даря Салткова били социална загадка от години, само че нищо не се предприемало. Тя била благородничка, жертвите й били крепостни, а Салтикова и фамилията й имали връзки в императорския двор. Оплакванията на роднините на жертвите били пренебрегнати.

Първите тъжби против Салтикова, подадени от крепостни селяни, им донесли само санкции. Но, все пак, двама крепостници, чийто дами графинята умъртвила, съумели да предадат жалбата си на преди малко възкачилата се на престола Екатерина Втора.

В началото на 1762 година двамата избягали крепостни Ермолай Илин и Савелий Мартинов пристигнали в Санкт Петербург. Те били решени на вяка цена да предадат на императрицата тъжба против своята стопанка – богатата земевладелка Даря Салтикова. Съгласно разпоредбите на тогавашното делопроизводство, императрицата разглеждала документи, предадени й единствено от тайните ѝ съветници. Това означавало, че елементарните хора по никакъв метод не можели да бъдат изслушани от Властта.

Но за Илин и Мартинов нямало различен излаз. Те трябвало да се извърнат към висшата Власт в Империята. Пътят обратно означавал сигурна крах.

Неизвестно по какъв начин, само че те в действителност съумели да открият човек, чието име не е известно и евентуално двамата селяни са дали затлъстял рушвет. Екатерина Втора получила писмената тъжба на Илин и Мартинов през първата половина на юни.

В нея крепостните селяни съобщавали за следното:

– тяхната стопанка Даря Салтикова била виновна за „ смъртоубийствени и напълно немаловажни престъпни каузи “;

– тя била погубила над 100 души от 1756 година насам;

– създателите молели императрицата да отбрани всички крепостни на Салтикова „ от смъртна заплаха и немилосърдно и безчовечно изтезание “;

– наблягайки многочисленността на убитите от Даря Салтикова хора, крепостните заявявали още, че единствено на единия от тях, Ермолай Илин, помешчицата е погубила поредно и трите съпруги, като персонално ги измъчвала;

– персонално за себе си създателите молели „ да не ги дават във притежание на помешчицата “.

Екатерина Велика разпоредила незабавно Салтикова да бъде задържана.

Гробът на Салтичиха. Павел Кузякин/Wikimapia.org

Тя била вкарана в пандиза, до момента в който управляващите провели шестгодишно следствие. През 1768 година Салтикова била приета за отговорна за убийството на 38 крепостни. Това е необичайно, защото учените считат, че тя е умъртвила най-малко стотина души и действителният брой на жертвите може да е доста по-голям. Екатерина Велика не била сигурна по какъв начин да накаже Салтикова. Смъртното наказване било анулирано неотдавна, а  императрицата се нуждаела от поддръжката на съветските благородници. В последна сметка Салтикова била окована на обществено място в продължение на час с табела, описваща закононарушенията ѝ. След това тя е изпратена в метох, в чието мазе е затворена до гибелта си през 1801г.

Автор: Десислава Михалева