Държавата спасява с 45 млн. лева европроекти на Напоителни системи
Държавното дружество " Напоителни системи " ще получи заем в размер на 45 млн. лева от Министерството на земеделието по отношение на осъществяване на планове за рехабилитация на системата за напояване.
Става дума за 24 планове за възобновяване на хидромелиоративни уреди - главно канали, на обща стойност 106 млн. лева, утвърдени за финансиране още при миналата стратегия " Развитие на селските региони 2014-2020 година ". Едва тази година " Напоителни системи " стартира работа по тях. В началото на 2022 година осъществяването им бе спряно от тогавашния министър на земеделието Иван Иванов поради открити нарушавания при осъществяване на договорите. Няколко месеца по-късно те бяха оповестени отначало. Сега държавното сдружение има период да ги завърши доникъде на 2025 година, в противоположен случай евросредствата ще бъда изгубени, написа " Сега ".
Заемът, който се дава на „ Напоителни системи “ ЕАД, е за обезпечаване на оборотни средства за застраховане на осъществяването на 24-те плана. От тях 20 млн. лева ще се дават в интервала от 1 септември до края на 2024 година Останалата сума в размер на 25 млн. лева ще се даде през първата половина на 2025 година От земеделското министерство показаха, че заемът се отпуска при пазарни условия и ще се погасява на вноски според погасителен проект.
Въпросните 24 плана, които " Напоителни системи " ще извършва, засягат единствено съществуващата инфраструктура, само че не и възстаняване на унищожените в годините на прехода поливни площи, изтръгнати тръби и нарязани помпени станции.
През годините към " Напоителни системи " от време на време избухват кавги. Всеки министър на земеделието - длъжностен или постоянен, прави инспекция на сдружението по някакви сигнали за нередности, след което се уволняват шефове. Преди две години сдружението реши да вдигне шоково с 200% цените на водата, която подава за напояването на земеделските култури, и това провокира мощното неодобрение. Наложи се държавното управление да гласоподава обезщетения на земеделските производители поради поскъпналата водата.
През 2021 година когато се приготвяше плана на Плана за възобновяване и резистентност, браншови съюзи от земеделието настояха държавното управление да изключи " Напоителни системи " от него, както и плануваните за сдружението 850 млн. лева европомощ за възобновяване на поливните системи. „ Това ще е като да налеем вода в пясъка ", показаха земеделци поради подозренията за източване на средствата. Вместо това в ПВУ бяха заложени 100 млн. лв. за напояване, за които земеделските стопани да аплайват непосредствено - поливни системи, съоръжения за филтриране на вода, съоръжение за икономисване и предпазване на вода.
Сега от земеделското министерство приготвят изключените от ПВУ обекти да получат финансиране по Стратегически проект за развиване на земеделието и селските региони 2023-2027 година
Тези дни служебният министър на земеделието Георги Тахов разгласи, че има проекти псреоливните площи, които обслужват " Напоителни системи " да се разширят от сегашните 400 хиляди дка на 1,5 млн. дка. По-далечната цел на този проект, който ще се прави на стадии, е тези поливни площи да се разширят до 8,5 млн. дка.
Разширяването на напоителната система в жизненоважна за българското земеделие поради неподходящото изменение на климата с по-продължителни засушавания и високи температури. Земеделските производители се оплакват, че високата себестойност на продукцията им е резултат и от неналичието на напояване.
Тепърва обаче агроведомството ще прави инвентаризация на положението на поливните площи, стопанисвани от " Напоителни системи ", на подземната инфраструктура и други хидромелиоративни уреди. Такава инвентаризация не била правена от 1992 година насам, уточни Тахов, като посочи, че е планувано в това число геодезическо снимане на оборудванията и снимане от въздуха. Работна група следва да приготви процедура за възлагане на активност по проучване на поливните площи в България.
Климатолози и еколози обаче предизвестяват, че земеделските производители също би трябвало да се приспособяват към климатичните промени.
" Климатът се трансформира и то фрапантно. Ако ние мислим, че имаме задоволително вода и е въпрос единствено на ръководство на тази вода, ще сгрешим и ще се сблъскаме челно в една стена, която уви няма да се счупи, а ще се счупи нашата глава ", разяснява пред БНР някогашният министър на околната среда и водите Борислав Сандов.
Той се обърна към земеделските производители: " Не можем да продължаваме да засаждаме култури в региони с трайна наклонност на засушаване, култури, които изискват огромен размер вода за напояване през годината. Трябва да мислим за различен вид култури, които са по-сухолюбиви ". Сандов уточни България е относително бедна на водни запаси. При тази остаряла инфраструктура за напояване би трябвало да мислим по какъв начин да използваме все по-малкото количество вода, което ще имаме, по верен метод, тъй че да има задоволително за земеделските производители. " Ако земеделците чакат страната непрекъснато да им подсигурява вода, това няма по какъв начин да стане ", предизвести Борислав Сандов.
Става дума за 24 планове за възобновяване на хидромелиоративни уреди - главно канали, на обща стойност 106 млн. лева, утвърдени за финансиране още при миналата стратегия " Развитие на селските региони 2014-2020 година ". Едва тази година " Напоителни системи " стартира работа по тях. В началото на 2022 година осъществяването им бе спряно от тогавашния министър на земеделието Иван Иванов поради открити нарушавания при осъществяване на договорите. Няколко месеца по-късно те бяха оповестени отначало. Сега държавното сдружение има период да ги завърши доникъде на 2025 година, в противоположен случай евросредствата ще бъда изгубени, написа " Сега ".
Заемът, който се дава на „ Напоителни системи “ ЕАД, е за обезпечаване на оборотни средства за застраховане на осъществяването на 24-те плана. От тях 20 млн. лева ще се дават в интервала от 1 септември до края на 2024 година Останалата сума в размер на 25 млн. лева ще се даде през първата половина на 2025 година От земеделското министерство показаха, че заемът се отпуска при пазарни условия и ще се погасява на вноски според погасителен проект.
Въпросните 24 плана, които " Напоителни системи " ще извършва, засягат единствено съществуващата инфраструктура, само че не и възстаняване на унищожените в годините на прехода поливни площи, изтръгнати тръби и нарязани помпени станции.
През годините към " Напоителни системи " от време на време избухват кавги. Всеки министър на земеделието - длъжностен или постоянен, прави инспекция на сдружението по някакви сигнали за нередности, след което се уволняват шефове. Преди две години сдружението реши да вдигне шоково с 200% цените на водата, която подава за напояването на земеделските култури, и това провокира мощното неодобрение. Наложи се държавното управление да гласоподава обезщетения на земеделските производители поради поскъпналата водата.
През 2021 година когато се приготвяше плана на Плана за възобновяване и резистентност, браншови съюзи от земеделието настояха държавното управление да изключи " Напоителни системи " от него, както и плануваните за сдружението 850 млн. лева европомощ за възобновяване на поливните системи. „ Това ще е като да налеем вода в пясъка ", показаха земеделци поради подозренията за източване на средствата. Вместо това в ПВУ бяха заложени 100 млн. лв. за напояване, за които земеделските стопани да аплайват непосредствено - поливни системи, съоръжения за филтриране на вода, съоръжение за икономисване и предпазване на вода.
Сега от земеделското министерство приготвят изключените от ПВУ обекти да получат финансиране по Стратегически проект за развиване на земеделието и селските региони 2023-2027 година
Тези дни служебният министър на земеделието Георги Тахов разгласи, че има проекти псреоливните площи, които обслужват " Напоителни системи " да се разширят от сегашните 400 хиляди дка на 1,5 млн. дка. По-далечната цел на този проект, който ще се прави на стадии, е тези поливни площи да се разширят до 8,5 млн. дка.
Разширяването на напоителната система в жизненоважна за българското земеделие поради неподходящото изменение на климата с по-продължителни засушавания и високи температури. Земеделските производители се оплакват, че високата себестойност на продукцията им е резултат и от неналичието на напояване.
Тепърва обаче агроведомството ще прави инвентаризация на положението на поливните площи, стопанисвани от " Напоителни системи ", на подземната инфраструктура и други хидромелиоративни уреди. Такава инвентаризация не била правена от 1992 година насам, уточни Тахов, като посочи, че е планувано в това число геодезическо снимане на оборудванията и снимане от въздуха. Работна група следва да приготви процедура за възлагане на активност по проучване на поливните площи в България.
Климатолози и еколози обаче предизвестяват, че земеделските производители също би трябвало да се приспособяват към климатичните промени.
" Климатът се трансформира и то фрапантно. Ако ние мислим, че имаме задоволително вода и е въпрос единствено на ръководство на тази вода, ще сгрешим и ще се сблъскаме челно в една стена, която уви няма да се счупи, а ще се счупи нашата глава ", разяснява пред БНР някогашният министър на околната среда и водите Борислав Сандов.
Той се обърна към земеделските производители: " Не можем да продължаваме да засаждаме култури в региони с трайна наклонност на засушаване, култури, които изискват огромен размер вода за напояване през годината. Трябва да мислим за различен вид култури, които са по-сухолюбиви ". Сандов уточни България е относително бедна на водни запаси. При тази остаряла инфраструктура за напояване би трябвало да мислим по какъв начин да използваме все по-малкото количество вода, което ще имаме, по верен метод, тъй че да има задоволително за земеделските производители. " Ако земеделците чакат страната непрекъснато да им подсигурява вода, това няма по какъв начин да стане ", предизвести Борислав Сандов.
Източник: skandal.bg
КОМЕНТАРИ