Държавният глава връща за ново обсъждане в Народното събрание промени

Държавният глава връща за ново разискване в Народното събрание промени в Гражданския процесуален кодекс, направени посредством Преходните и заключителни разпореждания в Закона за промени и допълнение на Закона за адвокатурата, оповестиха от прессекретариата на президента.

На 11 септември Народното събрание одобри промени в Закона за адвокатурата, с които промени и Гражданския процесуален кодекс и Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Съществено  се промени правният режим, обвързван с фигурата на особения представител.

Парламентът иззе от съда пълномощието по установяване на възнагражденията на особените представители и ги разпореди на локалните адвокатски препоръки.

Според президента това влиза в остро несъгласие с правото на Европейския съюз, което не разрешава сдружения на доставчиците на избрани услуги да дефинират сами цените им. Президентът упорства народните представители да преразгледат обособени разпореждания, които основават риск голословно да накърнят правилата на  справедливия правосъден развой в рационален период и конституционното право на отбрана на жителите.

За следващ път Румен Радев притегля вниманието на народните представители към нуждата да зачитат правилата на аргументираност, неприкритост и координация при подготовката и приемането на законодателни актове. „ Това не са официални условия, а значими гаранции срещу прокарването на лобистки ремонти “, акцентира в претекстовете си президентът.  

***

М О Т И В И

ЗА ВРЪЩАНЕ ЗА НОВО ОБСЪЖДАНЕ В НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АДВОКАТУРАТА, ПРИЕТ ОТ 50-ОТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ НА 11 СЕПТЕМВРИ 2024 Г.

Уважаеми народни представители,

Подкрепям напъните на държавното управление и на Народното събрание да отстраняват пламенно и навреме несъответствията сред националното законодателство и правото на Европейския съюз (ЕС) и по този начин да подсигуряват ефикасния достъп до правораздаване на българските жители и юридическите лица. Част от промените и допълненията в Закона за адвокатурата, които Народното събрание одобри на 11 септември 2024 година, се стремят към постигането на тези цели и може да бъдат подкрепени.

Едновременно с това обаче в закона са признати и положения, които пораждат избрани възражения както от позиция на тяхното сходство с правото на Европейския съюз, по този начин и по отношение на ползите на правораздаването. Специално с новата уредба на фигурата на особените представители и въвеждането на ограничавания при възраженията на страните за прекаленост на адвокатското заплащане по Гражданския процесуален кодекс (ГПК) се пораждат избрани опасности от закъснение на правосъдните каузи и препятстване на достъпа до съд. Тези възражения не могат да бъдат подминати, тъй като засягат конституционно открити права на жителите.

1. Относно измененията в правния режим на особените представители (§ 2, т. 2, § 10, т. 1, § 11, т. 1 и § 14 от ЗИД на Закона за адвокатурата)

По § 10, т. 1 от ЗИД на Закона за адвокатурата е основана алинея 6 на член 29 от Граждански процесуален кодекс, която трансформира реда за установяване на особените представители и размера на техните хонорари като разпорежда тази отговорност напълно на локалните адвокатски препоръки. Законодателят дава опция на тези препоръки преди привършване на делото и по искане на избрания юрист да му дефинират и в допълнение заплащане (§ 2, т. 2).

По § 11, т. 1 от ЗИД на Закона за адвокатурата е планувана нова редакция на член 11, алинея 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), въвеждаща също процедура, съгласно която съответният адвокатски съвет е способен да дефинира краткотраен или необикновен представител, както и размера на неговото заплащане.

Този ред за установяване на размера на възнаграждението на особените представители опонира на правото на Европейски Съюз и не е съобразено с тълкуването на член 101, параграф 1 от Договора за действието на Европейския съюз (ДФЕС), което Съдът на Европейски Съюз към този момент е дал по две преюдициални запитвания от България (през 2017 година по съединени каузи С-427/16 и С-428/16 и през 2024 година по дело С-438/22).

Възлагането на пълномощие на локалните адвокатски препоръки да дефинират размера на възнаграждението на особените представители нарушава разпоредбите на свободния пазар и поражда риск от ограничаване на конкуренцията, който е подобен на този, открит от Съда на Европейски Съюз по отношение на приложението на Наредба № 1 на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските хонорари. В двата случая опасността за конкуренцията идва от това, че компетентността по отношение на установяване на адвокатските хонорари е предоставена на органи на съсловната организация на самите юристи.

В отговор на преюдициалното питане по съединени каузи С-427/16 и С-428/16 Съдът на Европейски Съюз към този момент е разгледал въпроса за правния статус на Висшия адвокатски съвет като орган, определящ минималните размери на адвокатските хонорари (§ 48 и 49 от решението на Съда на ЕС), и откритото важи и за правния статус на локалните адвокатски препоръки във връзка с установяване на размера на възнагражденията на особените представители. Както Висшият адвокатски съвет, по този начин и локалните адвокатски препоръки не са обществен орган и при установяване на възнагражденията на особените представители ще работят като съдружие на предприятия по смисъла на член 101 Договор за функционирането на Европейския съюз. Именно това влиза в прорез с изискванията на свободния пазар и опонира на разпоредбите на Европейски Съюз в региона на конкуренцията.

Съдът на Европейски Съюз категорично сочи, че „ цената на услуга, която е избрана в съглашение или решение, признато от всички участници на пазара, не може да се смята за действителна пазарна цена. Напротив, съгласуването на цените на услугите от всички участници на пазара […] съставлява съществено нарушаване на конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1  Договор за функционирането на Европейския съюз [и] е спънка точно за използването на действителни пазарни цени “ (Решение на Съд на Европейския съюз по дело С-438/22, § 60).

Освен това с новата уредба голословно се изземат пълномощия на съда, като преценката за размера на възнаграждението на особения представител се трансферира напълно на съответния адвокатски съвет. Съдът има само опцията и то единствено при направено несъгласие за прекаленост, да понижи избраното от адвокатския съвет заплащане.

Засягат се ползите на правораздаването и не могат да бъдат подминати опасенията за нарушение на правата на страните в гражданския развой. Съдът е осведомен с детайлите на съответното произвеждане и разполага с цялостната информация, нужна за преценката на критериите по отношение на фактическата и правна трудност на случая, засегнатия интерес, изискванията, при които е предоставено и оказано правно подпомагане и отбрана, спешността й. За да приложи на процедура тези критерии локалният адвокатски съвет ще би трябвало да изисква информация от съда, което ще забави производството и ще сложи редица непреодолими компликации от позиция на отбраната на правото на персонален живот и други съществени конституционни права на жителите. Още повече, че локалният адвокатски съвет няма законово обвързване да преглежда настояванията за установяване на необикновен представител при изискванията на правдивост и безпристрастност, активността му не е обществена и законът не съдържа инструкции по отношение на това по какъв начин ще се разпределя работата сред обособените юристи и по какъв начин ще се подсигурява недопускането на спор на ползи. Затова и не следва да се отстъпва от отговорността на съда да назначава необикновен представител и да дефинира неговото заплащане, като част от гаранциите на правото на обективен правосъден развой в рационален период.

Макар и законът да планува 14-дневен период за адвокатския съвет да дефинира юрист за необикновен представител и размер на възнаграждението му, по-нататъшното развиване на публичните връзки не допуска да се стигне бързо до назначение на особения представител. В хода на разискване на законопроекта има изразено мнение, че този период действително не може да бъде спазен от някои адвокатски препоръки, а тъй като липсва каквато и да е законова уредба на процедурата, която адвокатският съвет да следва за установяване на особения представител, не може и да се реши дали този период е рационален и задоволителен.

Законът разрешава на страната, която би трябвало да внесе разходи за необикновен представител, да направи несъгласие за прекаленост на възнаграждението, а при положение, че избраното от адвокатския съвет заплащане бъде понижено от съда, юристът може да откаже да поеме представителството по делото. Така плануванаъа процедура поражда неизясненост по отношение на последствията за правосъдното произвеждане при последната догадка. Възниква голословно висок риск от развиването на голям брой разногласия по странични за делото въпроси, което в допълнение ще забави правосъдното произвеждане, а по този метод ще се стигне до нарушение на правото на страните делото да се гледа в рационален период и на тяхното право на отбрана.

По т. 2 от § 2 е планувано основаване на нова алинея 5 от член 36 на Закона за адвокатурата, която урежда дейностите на адвокатския съвет след приемане на искане от съда за установяване на необикновен представител, както и размера на неговото заплащане. Предвижда се също по този начин независимо право на адвокатския съвет да дефинира в допълнение заплащане на юриста по негово искане преди привършване на делото. По § 14 е въведена нова редакция на член 137, алинея 6, изр. трето от Административнопроцесуалния кодекс, съгласно която при установяване на необикновен представител съдът ползва член 29, алинея 6 от Граждански процесуален кодекс. Доколкото тези две разпореждания са свързани с оспорения нагоре режим на установяване на възнаграждението на особените представители от съответните адвокатски препоръки, те също следва да бъдат подложени на ново разглеждане от страна на Народното събрание по изложените претекстове.

2. Относно измененията в режима на възраженията за прекаленост на адвокатските хонорари (§ 10, т. 4 и 5 и § 11, т. 2 от ЗИД на Закона за адвокатурата)

По § 10, т. 4 и 5 и по § 11, т. 2 от ЗИД на Закона за адвокатурата се вкарват ограничавания пред възраженията, които страните имат право да повдигат пред съда за прекаленост на адвокатското заплащане. Такива възражения ще може да се повдигат единствено в случай че оспореното заплащане е най-малко с една трета по-високо от възнаграждението на юриста на страната, която го прави, а съдът няма да може да присъди по-нисък размер на адвокатското заплащане от размера на заплатеното заплащане на юриста на насрещната страна. Поставя се и в допълнение изискване възражението да бъде стимулирано. Тези ограничавания голословно препятстват достъпа на жителите до правораздаване и лимитират преценката на съда по въпроса за прекомерността на възнаграждението.

Освен това поражда неизясненост по отношение на момента на подаване на възражението за прекаленост на адвокатското заплащане. По принцип съдът преглежда възраженията за прекаленост на адвокатско заплащане в края на производството, когато може обективно да се реши какво количество труд и умения са вложени от страна на юриста. По правосъдните каузи с необикновен представител обаче, новата алинея 6 на член 29 Граждански процесуален кодекс постановява, че съдът ще се произнася по възражението за прекаленост „ преди назначението на особения представител “, т.е. при започване на производството. От една страна е подозрително дали към този миг въобще може да бъде направена справедлива преценка за прекомерността на възнаграждението, а от друга – поражда въпрос по отношение на това дали страните по каузи с необикновен представител ще могат да повдигат още веднъж несъгласие за прекаленост на възнаграждението в края на производството.

Налице е неизясненост и при приложението на рестриктивните мерки за подаване на несъгласие за прекаленост на адвокатското заплащане в хипотезите, когато едната страна не се употребява от адвокатски услуги. Тези неясноти ще затруднят правоприлагането и ще основат предпоставки за спорна правосъдна процедура.

3. Относно периода на деяние на Наредба № 1 на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските хонорари (§ 9 от ЗИД на Закона за адвокатурата)

Според § 9 от Преходните и заключителните разпореждания на ЗИД на Закона за адвокатурата при установяване на размера на адвокатските хонорари съдилищата остават обвързани с критериите от Наредба № 1 на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските хонорари (обн., Дъждовни води, бр. 64/2004 г.) до приемане на плануванаъа в новата редакция на член 36, алинея 3 от Закона за адвокатурата разпоредба на министъра на правораздаването. Законът дефинира период от 6 месеца за издаване на новата разпоредба.

Това състояние влиза в остро несъгласие с тълкуването на член 101, параграф 1 Договор за функционирането на Европейския съюз, което е обещано от Съда на Европейски Съюз в Решение от 25 януари 2024 година по дело С-438/22 (§ 41), съгласно което „ член 101, параграф 1 Договор за функционирането на Европейския съюз по отношение на член 4, параграф 3 Договор за Европейския съюз би трябвало да се пояснява в смисъл, че в случай че откри, че разпоредба, която дефинира минималните размери на адвокатските хонорари и на която е притурен наложителен темперамент с националната правна уредба, опонира на посочения член 101, параграф 1, националният съд е задължен да откаже да приложи тази национална правна уредба във връзка с страната, наказана да заплати правосъдните разходи за адвокатско заплащане, в това число когато тази страна не е подписала никакъв контракт за адвокатски услуги и адвокатско заплащане “. 

Наредба № 1 на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските хонорари е призната от съсловна организация на юристите, която не е обществен орган; това съставлява ограничаване на конкуренцията, при съществуването на което не е допустимо позоваване на законни цели. Националният съд е задължен да откаже да приложи тази национална правна уредба като противоречаща на правото на Европейски Съюз всякога, щом откри такова несъгласие. Като дефинира период за използване на Наредба № 1 на Висшия адвокатски съвет § 9 от ЗИД на Закона за адвокатурата основава законови предпоставки за заобикаляне на това условие.

4. Относно нарушаванията на разпоредбите на законодателната процедура

            Законът за изменение и допълнение на Закона за адвокатурата е признат въз основа на общ законопроект, направен от Комисията по конституционни и правни въпроси на Народното събрание след приемането на първо четене на два обособени законопроекта – Законопроект за изменение и допълнение на Закона за адвокатурата (вх. № 50-454-01-53/30.07.2024 г.), импортиран от група народни представители, и Законопроект за изменение и допълнение на Закона за адвокатурата (вх. № 50-402-01-17/2.08.2024 г.), импортиран от Министерския съвет.

И двата законопроекта са стимулирани от нуждата да бъдат преодолени към този момент открити несъгласия сред националното законодателство и правото на Европейския съюз. Законопроектът на Министерски съвет обаче е бил авансово оповестен и подложен на социална консултация за период от един месец сред 3.07.2023 година и 4.08.2023 година и заинтригуваните страни са имали опция да изразят мнения и да създадат оферти по него. На тази основа Министерският съвет като вносител е изготвил и съответна информация за постъпилите оферти и мнения, показал е кои от тях не приема и с какви претекстове.

За разлика от това законопроектът на групата народни представители е импортиран в Народното събрание на 30 юли т. година, бил е признат на първо четене единствено две седмици по-късно, без да бъдат извършени истински публични съвещания по смисъла на член 18а и член 26, алинея 2 от Закона за нормативните актове (ЗНА), които да разрешат на всички заинтригувани страни да изразят своята позиция. По-специално член 30, алинея 2, т. 13 от Закона за правосъдната власт въздига в настрана пълномощие на Висшия правосъден съвет да дава мнения на Народното събрание по законопроекти, които засягат правосъдната власт, само че в тази ситуация това не е изпълнено. Освен това претекстовете и предварителната оценка на въздействието, направена от вносителите, са официални и дават непълна аргументация за нуждата от направените промени особено в режима на особения представител и възражението за прекаленост на адвокатското заплащане като не регистрират основни опасности за главните права на жителите, които произтичат от тях.

Така при изработването и приемането на законопроекта на групата народни представители не са спазени в задоволителна степен правилата на аргументираност, предвидимост, неприкритост и координация, които по смисъла на член 26 от Закон за нормативните актове са наложителни при изработването на всеки план на нормативен акт. Това не са официални условия, а значими гаранции срещу прокарването на лобистки ремонти в законодателството, които обуславят неговата правдивост и непоклатимост.

Уважаеми народни представители,

По изложените претекстове практикувам правото си по член 101, алинея 1 от Конституцията на Република България да върна за ново разискване в Народното събрание § 2, т. 2, § 9, § 10, § 11 и § 14 от Закона за изменение и допълнение на Закона за адвокатурата, признат от Народното събрание на 11 септември 2024 година