Президентът наложи вето върху разпоредби от Закона за изменение и допълнение на Наказателния кодекс
Държавният глава упражни пълномощието си и върна за ново разискване в Народното събрание разпореждания от Закона за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, с които се променят правила в Наказателно-процесуалният кодекс. С тях се дава опция за отсрочване до 48 часа на уведомяването при задържане на разположение. Още по-тревожна е опцията арестувани малолетни лица да бъдат в неопределеност за техните родители в период до 24 часа. Конституцията вменява на родителите да се грижат за децата си до тяхното пълноправие и задължава страната да ги подкрепя.
Президентът поддържа напъните и ограниченията в битката против тероризма, проведената престъпност и други форми на усложнена незаконна активност като уместни и оправдани, само че не е склонен с метода на законодателя. Без да е обрисуван кръгът на лицата и на съответните закононарушения, за които може да се отсрочва уведомяването, се открива опция за непропорционално засягане на права и се основава риск изключението да се трансформира в предписание.
Спазването на високи стандарти за отбрана на главните права на жителите е неизменима тенденция в развиването на европейските правни системи.
Пълен текст на Мотивите за налагане на несъгласие върху разпореждания от Закона за изменение и допълнение на Наказателния кодекс:
М О Т И В И
ЗА ВРЪЩАНЕ ЗА НОВО ОБСЪЖДАНЕ В НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА РАЗПОРЕДБИ ОТ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНИЯ КОДЕКС, ПРИЕТ ОТ 44-ТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ НА 13 ДЕКЕМВРИ 2018 Г.
Уважаеми народни представители,
Република България е демократична и правова страна и повече от десетилетие е член на Европейския съюз, като споделя задачите за поддържане и развиване на пространството на независимост, сигурност и правораздаване. Отстояването на високи стандарти за отбрана на главните права на жителите е непроменяемо изискване за развиване на европейските правни системи.
За повишение на доверието в наказателното правораздаване на страните членки, което да докара до по-ефективно правосъдно съдействие, в Европейския съюз са открити минимални правила във връзка с правото на достъп до юрист в наказателното произвеждане, правото на известяван на трето лице при задържане, както и правото на реализиране на връзка с трети лица и консулски органи през интервала на задържане. Част от наредбите на Закона за изменение и допълнение на Наказателния кодекс (ЗИД НК) са ориентирани точно към тези права. Тяхната значителност е отвън подозрение и точно заради това не мога да споделя метода на законодателя към въвежданите ограничавания на правото за известяван на трето лице при задържане. Тези ограничавания се съдържат в § 7, т. 5, б. „ в “ и т. 19 от ЗИД Наказателен кодекс, с които се основават надлежно алинея 9 в член 63 и алинея 5 в член 386 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК). Новата уредба позволява уведомяването за задържане да може да се отсрочи за период до 48 часа, „ когато е налице неотложна нужда да се предотврати настъпването на тежки неподходящи последствия за живота, свободата или физическата цялост на разположение или когато е неотложно предприемане на дейности от проверяващите органи, чието възпрепятстване би затруднило съществено наказателното произвеждане “. При същите хипотези и за да се отбрани най-хубавият интерес на арестуван малолетен, уведомяването по новата уредба може да се отсрочи за период до 24 часа. За съпоставяне - досегашната уредба изисква неотложно известяван на фамилията на обвинения за задържането му и, в случай че обвиненият желае – на работодателя (чл. 63, алинея 7 НПК), а във връзка с малолетните неотложно се оповестява на техните родители или попечители, както и на шефа на образователното заведение, когато арестуваният е възпитаник (чл. 386, алинея 4 НПК). Така с опцията за отсрочване новата уредба вкарва изключения от съществуващите до момента правила за известяван при задържането.
Подкрепям всички старания и ограничения в битката против тероризма, проведената престъпност и други форми на усложнена незаконна активност, за които смятам признатите промени за уместни и оправдани. Не съм склонен, обаче, с метода на законодателя, който не обрисува кръга на лицата и на съответните закононарушения, за които може да се отсрочва уведомяването. Следва да се подчертае, че правото на известяван е част от гаранциите за арестуваните лица против малтретиране, приети в практиката на Европейския съд по правата на индивида. Тази процедура обгръща и страни членки на Европейския съюз и утвърждава обезпечаването на своевременна опция арестуваният да се свърже с околните си като гаранция за съблюдаване на съществени права по Конвенцията за отбрана на правата на индивида и главните свободи (в този смисъл Boyle and Rice v. the United Kingdom; Golder v. the United Kingdom; Silver and Others v. the United Kingdom,; Szuluk v. the United Kingdom; A.B. v. the Netherlands; Davison v. the United Kingdom; Lebois v. Bulgariа).
Правото на известяван на трети лица за задържането е уредено и в Директива 2013/48/ЕС на Европейския парламент, и на Съвета от 22 октомври 2013 година по отношение на правото на достъп до юрист в наказателното произвеждане и в производството по европейска заповед за арест и по отношение на правото на известяван на трето лице при задържане (Директива 2013/48/ЕС). Директивата дава опция да се вкарва краткотрайна дерогация от правата, които тя подсигурява. Същевременно директивата изисква страните „ да дефинират в националното си право основанията и критериите за всяка краткотрайна дерогация “ и „ следва да употребяват тези краткотрайни дерогации в стеснен брой случаи “ (съображение 38 от Директива 2013/48/ЕС). Въпреки че ЗИД Наказателен кодекс вкарва в българското законодателство тази инструкция, в него не се съдържат посочените гаранции. При арестуваните пълнолетни използваното разбиране „ съответно лице “ дава опция да не бъде уведомявано до 48 часа фамилията на арестувания (§ 7, т. 5, б. „ в “ по отношение на член 63, алинея 9 НПК). Без да е обрисуван кръгът на закононарушенията, за които може да се ползва това ограничаване, то става използвано в нелимитиран брой случаи. Освен това липсва обвързване способените органи, когато отсрочват уведомяването на съответно лице, „ първо да преценят дали друго трето лице, посочено от обвинения или обвинения, би могло да бъде известено за задържането му “ (съображение 35 от Директива 2013/48/ЕС). По този метод признатата уредба не подсигурява, че няма да има случаи, в които никой от околните не е известен за задържането. Европейският съд по правата на индивида е имал мотив да означи, че с оглед дълбоката паника, която може да провокира неочакваното изгубване на член на фамилията даже и за къс интервал от време, на арестуваното лице следва да се обезпечи опция да се свърже бързо с околните си и това произтича както от редица интернационалните актове, по този начин и от съответстващите правила на националното законодателство (Lebois v. Bulgariа, § 53).
Още по-тревожно е въвеждането на сходно ограничаване по отношение на арестувани малолетни, което разрешава до 24 часа да не бъдат уведомявани за задържането им техните родители или попечители и шефа на образователното заведение, в което те се образоват (§ 7, т. 19 по отношение на член 386, алинея 5 НПК). Не мога да се съглася с такова ограничаване поради Конституцията, която вменява на родителите да се грижат за децата си до тяхното пълноправие и задължава страната да ги подкрепя (чл. 47, алинея 1).
В признатия закон хипотезите, представляващи изключение от правилото за наложително известяван, са неразбираеми, понятията са общи и непрецизни и дават неограничена независимост на органите на досъдебното произвеждане по своя преценка да дерогират европейските и интернационалните стандарти. Те ще могат да се поясняват необятно, откакто законодателят не дефинира точно лицата и не конкретизира закононарушенията (например тероризъм, проведена престъпност и други форми на усложнена незаконна дейност). Открива се опция за непропорционално засягане на права и се основава риск изключението да се трансформира в предписание. Това не подхожда на конституционната заръка да не се позволяват ограничавания на правата на обвинения, надхвърлящи нужното за реализиране на правораздаването (чл. 31, алинея 4) и не извършва условията за транспониране на Директива 2013/48/ЕС. Ефектът от отлагането да се уведоми „ съответно лице “ за задържането може да засегне и други конституционни права, като да вземем за пример правото на труд при положение на неуведомяване на работодателя за задържането.
Уважаеми народни представители,
Въз основа на изложените претекстове практикувам правото си по член 101, алинея 1 от Конституцията на Република България да върна за ново обсъждане§ 7, т. 5, б. „ в “ и т. 19 от Закона за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, признат на 13 декември 2018 г.
Президентът поддържа напъните и ограниченията в битката против тероризма, проведената престъпност и други форми на усложнена незаконна активност като уместни и оправдани, само че не е склонен с метода на законодателя. Без да е обрисуван кръгът на лицата и на съответните закононарушения, за които може да се отсрочва уведомяването, се открива опция за непропорционално засягане на права и се основава риск изключението да се трансформира в предписание.
Спазването на високи стандарти за отбрана на главните права на жителите е неизменима тенденция в развиването на европейските правни системи.
Пълен текст на Мотивите за налагане на несъгласие върху разпореждания от Закона за изменение и допълнение на Наказателния кодекс:
М О Т И В И
ЗА ВРЪЩАНЕ ЗА НОВО ОБСЪЖДАНЕ В НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА РАЗПОРЕДБИ ОТ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНИЯ КОДЕКС, ПРИЕТ ОТ 44-ТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ НА 13 ДЕКЕМВРИ 2018 Г.
Уважаеми народни представители,
Република България е демократична и правова страна и повече от десетилетие е член на Европейския съюз, като споделя задачите за поддържане и развиване на пространството на независимост, сигурност и правораздаване. Отстояването на високи стандарти за отбрана на главните права на жителите е непроменяемо изискване за развиване на европейските правни системи.
За повишение на доверието в наказателното правораздаване на страните членки, което да докара до по-ефективно правосъдно съдействие, в Европейския съюз са открити минимални правила във връзка с правото на достъп до юрист в наказателното произвеждане, правото на известяван на трето лице при задържане, както и правото на реализиране на връзка с трети лица и консулски органи през интервала на задържане. Част от наредбите на Закона за изменение и допълнение на Наказателния кодекс (ЗИД НК) са ориентирани точно към тези права. Тяхната значителност е отвън подозрение и точно заради това не мога да споделя метода на законодателя към въвежданите ограничавания на правото за известяван на трето лице при задържане. Тези ограничавания се съдържат в § 7, т. 5, б. „ в “ и т. 19 от ЗИД Наказателен кодекс, с които се основават надлежно алинея 9 в член 63 и алинея 5 в член 386 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК). Новата уредба позволява уведомяването за задържане да може да се отсрочи за период до 48 часа, „ когато е налице неотложна нужда да се предотврати настъпването на тежки неподходящи последствия за живота, свободата или физическата цялост на разположение или когато е неотложно предприемане на дейности от проверяващите органи, чието възпрепятстване би затруднило съществено наказателното произвеждане “. При същите хипотези и за да се отбрани най-хубавият интерес на арестуван малолетен, уведомяването по новата уредба може да се отсрочи за период до 24 часа. За съпоставяне - досегашната уредба изисква неотложно известяван на фамилията на обвинения за задържането му и, в случай че обвиненият желае – на работодателя (чл. 63, алинея 7 НПК), а във връзка с малолетните неотложно се оповестява на техните родители или попечители, както и на шефа на образователното заведение, когато арестуваният е възпитаник (чл. 386, алинея 4 НПК). Така с опцията за отсрочване новата уредба вкарва изключения от съществуващите до момента правила за известяван при задържането.
Подкрепям всички старания и ограничения в битката против тероризма, проведената престъпност и други форми на усложнена незаконна активност, за които смятам признатите промени за уместни и оправдани. Не съм склонен, обаче, с метода на законодателя, който не обрисува кръга на лицата и на съответните закононарушения, за които може да се отсрочва уведомяването. Следва да се подчертае, че правото на известяван е част от гаранциите за арестуваните лица против малтретиране, приети в практиката на Европейския съд по правата на индивида. Тази процедура обгръща и страни членки на Европейския съюз и утвърждава обезпечаването на своевременна опция арестуваният да се свърже с околните си като гаранция за съблюдаване на съществени права по Конвенцията за отбрана на правата на индивида и главните свободи (в този смисъл Boyle and Rice v. the United Kingdom; Golder v. the United Kingdom; Silver and Others v. the United Kingdom,; Szuluk v. the United Kingdom; A.B. v. the Netherlands; Davison v. the United Kingdom; Lebois v. Bulgariа).
Правото на известяван на трети лица за задържането е уредено и в Директива 2013/48/ЕС на Европейския парламент, и на Съвета от 22 октомври 2013 година по отношение на правото на достъп до юрист в наказателното произвеждане и в производството по европейска заповед за арест и по отношение на правото на известяван на трето лице при задържане (Директива 2013/48/ЕС). Директивата дава опция да се вкарва краткотрайна дерогация от правата, които тя подсигурява. Същевременно директивата изисква страните „ да дефинират в националното си право основанията и критериите за всяка краткотрайна дерогация “ и „ следва да употребяват тези краткотрайни дерогации в стеснен брой случаи “ (съображение 38 от Директива 2013/48/ЕС). Въпреки че ЗИД Наказателен кодекс вкарва в българското законодателство тази инструкция, в него не се съдържат посочените гаранции. При арестуваните пълнолетни използваното разбиране „ съответно лице “ дава опция да не бъде уведомявано до 48 часа фамилията на арестувания (§ 7, т. 5, б. „ в “ по отношение на член 63, алинея 9 НПК). Без да е обрисуван кръгът на закононарушенията, за които може да се ползва това ограничаване, то става използвано в нелимитиран брой случаи. Освен това липсва обвързване способените органи, когато отсрочват уведомяването на съответно лице, „ първо да преценят дали друго трето лице, посочено от обвинения или обвинения, би могло да бъде известено за задържането му “ (съображение 35 от Директива 2013/48/ЕС). По този метод признатата уредба не подсигурява, че няма да има случаи, в които никой от околните не е известен за задържането. Европейският съд по правата на индивида е имал мотив да означи, че с оглед дълбоката паника, която може да провокира неочакваното изгубване на член на фамилията даже и за къс интервал от време, на арестуваното лице следва да се обезпечи опция да се свърже бързо с околните си и това произтича както от редица интернационалните актове, по този начин и от съответстващите правила на националното законодателство (Lebois v. Bulgariа, § 53).
Още по-тревожно е въвеждането на сходно ограничаване по отношение на арестувани малолетни, което разрешава до 24 часа да не бъдат уведомявани за задържането им техните родители или попечители и шефа на образователното заведение, в което те се образоват (§ 7, т. 19 по отношение на член 386, алинея 5 НПК). Не мога да се съглася с такова ограничаване поради Конституцията, която вменява на родителите да се грижат за децата си до тяхното пълноправие и задължава страната да ги подкрепя (чл. 47, алинея 1).
В признатия закон хипотезите, представляващи изключение от правилото за наложително известяван, са неразбираеми, понятията са общи и непрецизни и дават неограничена независимост на органите на досъдебното произвеждане по своя преценка да дерогират европейските и интернационалните стандарти. Те ще могат да се поясняват необятно, откакто законодателят не дефинира точно лицата и не конкретизира закононарушенията (например тероризъм, проведена престъпност и други форми на усложнена незаконна дейност). Открива се опция за непропорционално засягане на права и се основава риск изключението да се трансформира в предписание. Това не подхожда на конституционната заръка да не се позволяват ограничавания на правата на обвинения, надхвърлящи нужното за реализиране на правораздаването (чл. 31, алинея 4) и не извършва условията за транспониране на Директива 2013/48/ЕС. Ефектът от отлагането да се уведоми „ съответно лице “ за задържането може да засегне и други конституционни права, като да вземем за пример правото на труд при положение на неуведомяване на работодателя за задържането.
Уважаеми народни представители,
Въз основа на изложените претекстове практикувам правото си по член 101, алинея 1 от Конституцията на Република България да върна за ново обсъждане§ 7, т. 5, б. „ в “ и т. 19 от Закона за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, признат на 13 декември 2018 г.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ