Президентът Румен Радев подписа указ, с който връща за ново обсъждане Закона за изменение и допълнение на Изборния кодекс
Държавният глава Румен Радев подписа декрет, с който връща за ново разискване разпореждания от Закона за изменение и допълнение на Изборния кодекс (ЗИД на ИК), признат от 48-ото Народно заседание на 2 декември 2022 година, оповестяват от прессекретариата на президента.
Следва цялостният текст на претекстовете:
М О Т И В И
За връщане за ново разискване в Народното събрание на разпореждания от Закона за изменение и допълнение на Изборния кодекс, признат от 48-ото национално заседание на 2 декември 2022 година
Уважаеми народни представители,
Ефективният надзор, упражняван от жителите чрез избори, изисква доверие в изборните правила. Само тогава би се постигнала нужната легитимност на избираните институции. Правото на Народното събрание да трансформира изборните правила е форма на преоткриване на това по този начин належащо доверие, само че не и когато се прави без публично разискване, рискувайки да се реализира противоположен резултат.
Отчитам, че парламентарното болшинство изостави част от небрежно препоръчаните промени, които изначално променяха българския избирателен развой. Приети бяха правила, които да създадат по-добър салдото сред обезпечаването на тайната на вота и превъзмогването на следения избор, посредством замяната на кабините за гласоподаване с паравани за гласоподаване. Законодателят подсигурява избран най-малко на възнаграждението на членовете на секционните изборни комисии за виновната и професионална работа, което не може да е по-малко от една четвърт от минималната работна заплата. Спрямо част от признатите промени, които се отнасят до метода на гласоподаване и отчитане на изборните резултати, обаче, практикувам правото си стимулирано да върна за ново разискване разпореждания от Закона за изменение и допълнение на Изборния кодекс (ЗИД ИК), признат от Народното събрание на 2 декември 2022 година, по следните съображения:
1. Според член 42, алинея 2 от Конституцията на Република България организацията и редът за производство на избори се дефинират със закон. На законодателя е предоставена свободна преценка по отношение на подобаващите правила на гласуване, само че такава правна уредба следва да е съобразена с правилата, открити в член 10 на Конституцията. Всеобщото, равно и директно изборно право с скрито гласоподаване се явява главно средство за осъществяване на демократичното ръководство – " посредством неговото практикуване се конституират най-важните структури на държавната власт и се реализира политически надзор над тяхната активност “ (Решение № 3 от 2017 година на Конституционния съд по к. д. № 11/2016 година и Решение № 9 от 2021 година на Конституционен съд по к. д. № 9/2021 г.). В този необятен общ подтекст методът на гласоподаване е въпрос на законодателна целенасоченост, която сама по себе си не предстои на парламентарен надзор. Дали обаче един закон съблюдава правилата на изборното право, открити в член 10 от Конституцията, и в частност дали обезпечава равно отнасяне на всички гласове, когато позволява редом без критерии разнообразни способи на тяхното подаване, е част от преценката за сходството му с Конституцията.
Приетият ЗИД ИК оставя в множеството от секциите гласоподавателят по свое убеждение да дефинира метода на гласоподаване – с хартия или с машина, вместо законът императивно да го постанови по избрани критерии. Правото и задължението за императивно дефиниране на метода на гласоподаване принадлежи на законодателя. Това се изисква на първо място от уредбата на публичните връзки в областта на общественото право, каквито безспорно са изборните връзки. При последните промени на Изборния кодекс законодателят обаче не извършва пълномощията си да нормира правно изборните връзки, тъй че те да са в сходство с правилата на Основния закон. Преобладаващата част от наредбите, относими към машинното гласоподаване и по-конкретно § 7-10, § 12-14, § 21-35, § 37-42, § 44-53, не покриват конституционните стандарти за тъждество и опазване в загадка на вота.
Стои въпросът за какво със ЗИД ИК е подхванато разбъркване на гласуването с хартия или с машина в изборна секция. Като отговор се сочи стремежът гласоподавателят да има " право на избор “ по какъв начин да гласоподава. Когато за едно и също право или обвързване законът планува друго отнасяне, то би трябвало да се основава на справедлив аршин. Липсата на справедлив аршин като мащаб за правдивост, на процедура анулира възбраната за произвол, която е част от правилото за равенството и материалноправен съставен елемент от наличието на правовата страна (Решение № 1 от 2005 година на Конституционен съд по к. д. № 8/2004 г.). Конституционният принцип за равенството не е нарушен, в случай че особеното отнасяне се основава на избран аршин и на него дават отговор всички от една група субекти (Решение № 4 от 2014 година на Конституционен съд по к. д. № 12/2013 година и Решение № 6 от 2010 година на Конституционен съд по к. д. № 16/2009 г.). Приетият ЗИД ИК обаче позволява гласоподаване по желание с хартиена бюлетина или с бюлетина за машинно гласоподаване и основава причина за неравно отнасяне, без законодателят да е основал аршин, на който би трябвало да дават отговор всички гласоподаватели от секцията. Противно на откритото по отношение на него обвързване в член 10 от Конституцията законодателят оставя на волята на гласоподавателя гласоподаването да може да се реализира по два разнообразни метода под претекст, че би трябвало да има " независимост на избор ", а на процедура се отдава значение на субективното желание на гласоподавателя. Такава " независимост на избор " не може и не би трябвало да замества използването на общозадължителни правила, на които да се подчинява изборният развой с неговата безспорно решаваща значителност за демократичната страна. Свободата на избор се отнася до образуването и изразяването на волята на гласоподавателите, а методът на гласоподаване следва да се уреди с императивни правила, които подсигуряват свободното волеизявление и главните начала на Конституцията. Именно заради това Конституцията не регламентира обвързване за законодателя да обезпечава независимост на избор, т.е. желание на всеки гласоподавател с какъв тип бюлетина да упражни своя избор. Начинът на подаване на гласа - с бюлетина за машинно гласоподаване, с хартиена бюлетина или по различен метод - не е обвързван с конституционно предпазеното право на избор на гласоподавателите (Решение № 9 от 2021 година на Конституционен съд по к. д. № 9/2021 г.).
Законодателят е длъжен да дефинира подобен метод за гласоподаване, който да третира еднообразно гласуването с машина и с хартиена бюлетина и във всички случаи - при гарантиране тайната на вота. Въвеждайки с § 7 от признатия закон различно и двата метода на гласоподаване в границите на една и съща секция, законодателят не работи в рамките на законодателната целенасоченост, а основава условия тайната на вота да бъде нарушавана. В взаимозависимост от броя на гласоподавателите, които ще гласоподават по единия или по другия метод, може да се стигне до идентифициране на техния избор, което единствено по себе си води до взаимното обезсмисляне и на двата различни способа за гласоподаване и отхвърля смисъла на изборите като инструмент на демокрацията. Освен това уредбата в § 7, т. 2 основава правна неустановеност, защото вкарва категорично ограничаване единствено за гласоподаватели, избрали да гласоподават с " бюлетина за машинно гласоподаване “, да не гласоподават с хартиена бюлетина. Поставяйки възбраната все още на предпочитането за гласоподаване с машина, законодателят лишава гласоподавателя от гласоподаване с хартия, в случай че в същия миг машината се скапе. Няма симетрична възбрана пред гласоподаватели, предпочели да гласоподават с хартиена бюлетина, да не гласоподават с бюлетина от машинно гласоподаване. Това очевидно демонстрира желанието на законодателя да подсигурява гласуването с хартиена бюлетина и да не даде същите гаранции за машинното гласоподаване, в нарушаване на правилото на равенството.
2. По мотив гласуването с машини досегашната уредба в Изборния кодекс е минала надзор за сходството ѝ с Конституцията със заключението, че " дава законови гаранции както за всеобщо, равно, директно и персонално практикуване на правото на глас, по този начин и за доброволност, достоверност на волеизявлението на гласуващия, загадка на вота и практикуване на правото на глас единствено веднъж в едни и същи избори и за спазването на правилата на гласност и бистрота на изборния развой “ (Решение № 9 от 2021 година на Конституционен съд по к. д. № 9/2021 г.). Уредбата на машинното гласоподаване преди промените от 2 декември 2022 година даваше както нужните гаранции, че самият гласоподавател е в положение да ревизира метода, по който електронната система записва неговия избор, по този начин и нужните гаранции против недействителния избор. Показателни в това отношение са данните за броя на недействителните бюлетини през годините. При парламентарните избори през 2022 година недействителните бюлетини са 9 042, а при парламентарните избори през април 2021 година - 86 527. Съзнавам, че гаранциите, които настоящата към момента уредба на машинното гласоподаване дава, не са безспорни и не могат да решат сами по себе си всички проблеми на изборния развой, натрупали се през годините. Отпадането на тези гаранции обаче би отблъснало гласоподавателите от изборния развой, вместо да се основат условия и да се насърчи упражняването на правото на глас от всички български жители.
3. С признатия ЗИД ИК освен се дублира без справедлив аршин методът на гласоподаване, само че се подменя и характерността на машинното гласоподаване като тип електронно гласоподаване, реализирано в следена среда. Това опонира на задачата гласоподавателите да имат " право на избор “ сред хартия и машина, защото във всички случаи отчитането на резултатите от машинното гласоподаване ще става не от машината, а посредством броене от секционната изборна комисия на бюлетините от машинно гласоподаване (§ 24 и § 45), отпада протоколът от машинното гласоподаване (§ 30, 31, 39, 49) и прехвърлянето на данни от записващото техническо устройство (§ 32, 50 и обвързваните с тях § 33 и 51). Направените промени заличават характерните признаци на машинното гласоподаване и уредбата му към този момент не дава отговор на названието и предназначението му като тип електронно гласоподаване. Такова разминаване сред официално регламентиране и смислово предопределение прави уредбата на машинното гласоподаване несъвместима с правилото за правовата страна, изискващ недвусмислено и ясно законодателство. Машинното гласоподаване към този момент не е опция на гласуването с бюлетина, а е също гласоподаване с бюлетина, която обаче не е отпечатана от печатницата на Българската национална банка, а от машината в изборната секция. Така се заличава природата и смисълът на машинното гласоподаване и отпада на процедура " правото на избор “ на гласоподавателя по какъв начин да гласоподава.
4. Прозрачността и сигурността на машинното гласоподаване са значими условия за доверието на гласоподавателите към този прийом за гласоподаване. В опит да ускори тези детайли, наред със значителните промени в правната природа на машинното гласоподаване, законодателят е приел наредбите на член 213б и член 213в (§ 12 и § 13 от ЗИД ИК). С § 12 се планува даването на достъп до изходния код, " документите на системата за електронната система за машинно гласоподаване “ и всички други софтуерни принадлежности, използвани в изборния развой. Достъпът се обезпечава на лица, посочени от партиите и обединенията, получили над 4 на 100 от действителните гласове на последните извършени парламентарни избори. Всяка от партиите и обединенията може да уточни не повече от три лица. От Централната изборна комисия не могат да бъдат налагани ограничавания за въпросните лица на база на просветителни критерии.
Подкрепям самодейността на законодателя за даването на достъп до изходния код и намаляването на подозренията за непозволено манипулативно влияние върху машините за гласоподаване. Необходимо е обаче да обърна внимание на събитието, че отвън последните 10 дни преди изборния ден липсва времево ограничаване за достъпа; липсва и уредба, която да рамкира задачата на обезпечаването на достъп, както и на дейностите, които могат да се правят с кода. Всичко това не подсигурява сигурност на машинното гласоподаване.
Избраният от законодателя аршин за установяване на субектите, на които ще се даде достъп до изходния код, а точно – обвързаността от процентно получените гласове, основава предпоставки за нарушение на равенството пред закона. Ако задачата на даването на кода е инспекция на неговите функционалности, то упоменатият лимитативен аршин лимитира както партиите и обединенията, които не са минали изборната преграда на предходните парламентарни избори, по този начин и инициативните комитети, да се срещнат с кода и да образуват своя обоснована преценка по отношение на гаранциите за сигурността на машинното гласоподаване. Необходим е справедлив аршин, който да подсигурява равенството на жителите пред закона.
Параграф 13 открива разпоредбите за обезпечаване на хартията за печатане на бюлетините от машинно гласоподаване. Тези правила би трябвало да се регистрират в подтекста на значимата промяна, осъществена с сегашния ЗИД ИК, във връзка с правната природа на разписката. От документ, представляващ изказване за познание на обстоятелства с правно значение, гарантиращо пред гласоподавателя, че тъкмо е регистриран неговият избор, разписката е превърната в " бюлетина от машинно гласоподаване “, т.е. в документ, материализиращ волята на гласоподавателя. По силата на § 21, който променя член 268 от ИК, върху отпечатаната от машината бюлетина ще е изписан отразеният избор, който няма самичък по себе си да образува резултата от машинното гласоподаване. Според § 24 резултатът от машинното гласоподаване ще се регистрира от секционната изборна комисия посредством броене на бюлетините от машинното гласоподаване. Бюлетините от машинното гласоподаване ще се подреждат по същите правила, по които се подреждат и хартиените бюлетини (§ 28), без значение че няма да съдържат същите реквизити като хартиената бюлетина. Предвидено е принтираната от машината бюлетина да се подпечатва на гърба с печата на комисията, само че с измененията в § 27 не са дадени нужните гаранции, че гласът няма да се смята за нереален, в случай че не съдържа два броя печати на съответната секционна изборна комисия, както изисква член 278, алинея 3, т. 3 от ИК. Липсата на точност на признатите разпореждания по отношение на машинното гласоподаване и тяхната координация със съществуващите разпореждания по отношение на бюлетините или хартиените бюлетини (каквато дублирана приложимост на понятията ще се появи в Изборния кодекс, в случай че признатите промени породят правно действие), ще докара до разнопосочно използване, несъвместимо с правовата страна.
Буди неразбиране повода, заради която Централната изборна комисия в осъществяване на задължението си по член 213в, алинея 1 от ИК (§ 13 от ЗИД ИК) би трябвало да разгласи решението си за установяване на спомагателни отбрани на профилираната хартия, която ще се употребява за печатане на бюлетина от машинно гласоподаване, и да разгласи това решение след оповестяване на изборния ден за завършен. Очевидно е, че това ще компрометира опцията за потребление на такива отбрани при бъдещи избори, което ще обрече машинното гласоподаване на неустановеност.
5. С § 6 от ЗИД ИК се трансформират условията към членовете на секционни изборни комисии отвън страната. Ако законът породи правното си деяние, във всяка секционна изборна комисия зад граница Централната изборна комисия назначава по един държавен чиновник или лице, работещо по трудово правно отношение в държавната администрация, препоръчано от министъра на външните работи или от оправомощен от него заместник-министър. Отпада опцията министърът на външните работи или оправомощеният от него заместник-министър да се позове на оферти от организации на български жители в съответната страна. По този метод голословно е стеснено присъединяване в изборния развой на организациите на българските жители зад граница.
6. Не мога да отмина събитието, че Народното събрание дефинитивно анулира заложената в Изборния кодекс вероятност за пробно отдалечено гласоподаване. С преходната наредба на § 54 опцията за осъществяване на пробно отдалечено електронно гласоподаване изчезва от правния мир. Необходимостта от актуализиране на нормативните условия, с цел да бъде реализирано отдалечено електронно гласоподаване, не оправдава законодателя да анулира основанието за осъществяване на подобен тип гласоподаване, даже и в пробна форма. Смисълът на експлицитната законова опция за пробно отдалечено гласоподаване в електронна среда е точно да се натрупа задоволително действителен опит за неговите позитиви и негативи – дали то би било задоволително несъмнено за жителите, би ли редуцирало невалидните бюлетини и изобщо може ли да бъде ефикасна форма на гласуване. С анулацията на § 145 от Закона за изменение и допълнение на Изборния кодекс (Обн. Дъждовни води, бр. 39 от 2016 година, посл. изм. Дъждовни води бр. 21 от 2019 г.) Народното събрание зачертава с лека ръка немалкото старания на страната да сътвори условия за подготовка и осъществяване на подобен вид гласоподаване, което е измеримо в забележителен финансов и административен запас. По-укоримото обаче е, че на процедура подобен законодателен метод признава палиативността на всички тези дейности през годините, които бяха регистрирани по отношение на пробното отдалечено гласоподаване в електронна среда. Считам, че законодателят би трябвало да резервира разпоредбите, които имат капацитет да развият опцията за гласоподаване от разстояние, изключително значимо за българските жители, които живеят зад граница.
Уважаеми народни представители,
Стабилността на правната уредба и поредното законово контролиране са измежду признаците на правовата страна. Законодателната целенасоченост може и следва да бъде упражнявана единствено в конституционно откритите граници, с които признатият ЗИД ИК се явява несъответстващ, като не подсигурява равенството на гласоподавателите пред закона, тайната на техния избор и оптималното образуване на изборния развой зад граница. По изложените претекстове практикувам правото по член 101, алинея 1 от Конституцията на Република България да върна за ново разискване наредбите на § 6, § 7-10, § 12-14, § 21-35, § 37-42, § 44-53 и § 54 от Закона за изменение и допълнение на Изборния кодекс, признат от 48-ото Народно заседание на 2 декември 2022 г.
Следва цялостният текст на претекстовете:
М О Т И В И
За връщане за ново разискване в Народното събрание на разпореждания от Закона за изменение и допълнение на Изборния кодекс, признат от 48-ото национално заседание на 2 декември 2022 година
Уважаеми народни представители,
Ефективният надзор, упражняван от жителите чрез избори, изисква доверие в изборните правила. Само тогава би се постигнала нужната легитимност на избираните институции. Правото на Народното събрание да трансформира изборните правила е форма на преоткриване на това по този начин належащо доверие, само че не и когато се прави без публично разискване, рискувайки да се реализира противоположен резултат.
Отчитам, че парламентарното болшинство изостави част от небрежно препоръчаните промени, които изначално променяха българския избирателен развой. Приети бяха правила, които да създадат по-добър салдото сред обезпечаването на тайната на вота и превъзмогването на следения избор, посредством замяната на кабините за гласоподаване с паравани за гласоподаване. Законодателят подсигурява избран най-малко на възнаграждението на членовете на секционните изборни комисии за виновната и професионална работа, което не може да е по-малко от една четвърт от минималната работна заплата. Спрямо част от признатите промени, които се отнасят до метода на гласоподаване и отчитане на изборните резултати, обаче, практикувам правото си стимулирано да върна за ново разискване разпореждания от Закона за изменение и допълнение на Изборния кодекс (ЗИД ИК), признат от Народното събрание на 2 декември 2022 година, по следните съображения:
1. Според член 42, алинея 2 от Конституцията на Република България организацията и редът за производство на избори се дефинират със закон. На законодателя е предоставена свободна преценка по отношение на подобаващите правила на гласуване, само че такава правна уредба следва да е съобразена с правилата, открити в член 10 на Конституцията. Всеобщото, равно и директно изборно право с скрито гласоподаване се явява главно средство за осъществяване на демократичното ръководство – " посредством неговото практикуване се конституират най-важните структури на държавната власт и се реализира политически надзор над тяхната активност “ (Решение № 3 от 2017 година на Конституционния съд по к. д. № 11/2016 година и Решение № 9 от 2021 година на Конституционен съд по к. д. № 9/2021 г.). В този необятен общ подтекст методът на гласоподаване е въпрос на законодателна целенасоченост, която сама по себе си не предстои на парламентарен надзор. Дали обаче един закон съблюдава правилата на изборното право, открити в член 10 от Конституцията, и в частност дали обезпечава равно отнасяне на всички гласове, когато позволява редом без критерии разнообразни способи на тяхното подаване, е част от преценката за сходството му с Конституцията.
Приетият ЗИД ИК оставя в множеството от секциите гласоподавателят по свое убеждение да дефинира метода на гласоподаване – с хартия или с машина, вместо законът императивно да го постанови по избрани критерии. Правото и задължението за императивно дефиниране на метода на гласоподаване принадлежи на законодателя. Това се изисква на първо място от уредбата на публичните връзки в областта на общественото право, каквито безспорно са изборните връзки. При последните промени на Изборния кодекс законодателят обаче не извършва пълномощията си да нормира правно изборните връзки, тъй че те да са в сходство с правилата на Основния закон. Преобладаващата част от наредбите, относими към машинното гласоподаване и по-конкретно § 7-10, § 12-14, § 21-35, § 37-42, § 44-53, не покриват конституционните стандарти за тъждество и опазване в загадка на вота.
Стои въпросът за какво със ЗИД ИК е подхванато разбъркване на гласуването с хартия или с машина в изборна секция. Като отговор се сочи стремежът гласоподавателят да има " право на избор “ по какъв начин да гласоподава. Когато за едно и също право или обвързване законът планува друго отнасяне, то би трябвало да се основава на справедлив аршин. Липсата на справедлив аршин като мащаб за правдивост, на процедура анулира възбраната за произвол, която е част от правилото за равенството и материалноправен съставен елемент от наличието на правовата страна (Решение № 1 от 2005 година на Конституционен съд по к. д. № 8/2004 г.). Конституционният принцип за равенството не е нарушен, в случай че особеното отнасяне се основава на избран аршин и на него дават отговор всички от една група субекти (Решение № 4 от 2014 година на Конституционен съд по к. д. № 12/2013 година и Решение № 6 от 2010 година на Конституционен съд по к. д. № 16/2009 г.). Приетият ЗИД ИК обаче позволява гласоподаване по желание с хартиена бюлетина или с бюлетина за машинно гласоподаване и основава причина за неравно отнасяне, без законодателят да е основал аршин, на който би трябвало да дават отговор всички гласоподаватели от секцията. Противно на откритото по отношение на него обвързване в член 10 от Конституцията законодателят оставя на волята на гласоподавателя гласоподаването да може да се реализира по два разнообразни метода под претекст, че би трябвало да има " независимост на избор ", а на процедура се отдава значение на субективното желание на гласоподавателя. Такава " независимост на избор " не може и не би трябвало да замества използването на общозадължителни правила, на които да се подчинява изборният развой с неговата безспорно решаваща значителност за демократичната страна. Свободата на избор се отнася до образуването и изразяването на волята на гласоподавателите, а методът на гласоподаване следва да се уреди с императивни правила, които подсигуряват свободното волеизявление и главните начала на Конституцията. Именно заради това Конституцията не регламентира обвързване за законодателя да обезпечава независимост на избор, т.е. желание на всеки гласоподавател с какъв тип бюлетина да упражни своя избор. Начинът на подаване на гласа - с бюлетина за машинно гласоподаване, с хартиена бюлетина или по различен метод - не е обвързван с конституционно предпазеното право на избор на гласоподавателите (Решение № 9 от 2021 година на Конституционен съд по к. д. № 9/2021 г.).
Законодателят е длъжен да дефинира подобен метод за гласоподаване, който да третира еднообразно гласуването с машина и с хартиена бюлетина и във всички случаи - при гарантиране тайната на вота. Въвеждайки с § 7 от признатия закон различно и двата метода на гласоподаване в границите на една и съща секция, законодателят не работи в рамките на законодателната целенасоченост, а основава условия тайната на вота да бъде нарушавана. В взаимозависимост от броя на гласоподавателите, които ще гласоподават по единия или по другия метод, може да се стигне до идентифициране на техния избор, което единствено по себе си води до взаимното обезсмисляне и на двата различни способа за гласоподаване и отхвърля смисъла на изборите като инструмент на демокрацията. Освен това уредбата в § 7, т. 2 основава правна неустановеност, защото вкарва категорично ограничаване единствено за гласоподаватели, избрали да гласоподават с " бюлетина за машинно гласоподаване “, да не гласоподават с хартиена бюлетина. Поставяйки възбраната все още на предпочитането за гласоподаване с машина, законодателят лишава гласоподавателя от гласоподаване с хартия, в случай че в същия миг машината се скапе. Няма симетрична възбрана пред гласоподаватели, предпочели да гласоподават с хартиена бюлетина, да не гласоподават с бюлетина от машинно гласоподаване. Това очевидно демонстрира желанието на законодателя да подсигурява гласуването с хартиена бюлетина и да не даде същите гаранции за машинното гласоподаване, в нарушаване на правилото на равенството.
2. По мотив гласуването с машини досегашната уредба в Изборния кодекс е минала надзор за сходството ѝ с Конституцията със заключението, че " дава законови гаранции както за всеобщо, равно, директно и персонално практикуване на правото на глас, по този начин и за доброволност, достоверност на волеизявлението на гласуващия, загадка на вота и практикуване на правото на глас единствено веднъж в едни и същи избори и за спазването на правилата на гласност и бистрота на изборния развой “ (Решение № 9 от 2021 година на Конституционен съд по к. д. № 9/2021 г.). Уредбата на машинното гласоподаване преди промените от 2 декември 2022 година даваше както нужните гаранции, че самият гласоподавател е в положение да ревизира метода, по който електронната система записва неговия избор, по този начин и нужните гаранции против недействителния избор. Показателни в това отношение са данните за броя на недействителните бюлетини през годините. При парламентарните избори през 2022 година недействителните бюлетини са 9 042, а при парламентарните избори през април 2021 година - 86 527. Съзнавам, че гаранциите, които настоящата към момента уредба на машинното гласоподаване дава, не са безспорни и не могат да решат сами по себе си всички проблеми на изборния развой, натрупали се през годините. Отпадането на тези гаранции обаче би отблъснало гласоподавателите от изборния развой, вместо да се основат условия и да се насърчи упражняването на правото на глас от всички български жители.
3. С признатия ЗИД ИК освен се дублира без справедлив аршин методът на гласоподаване, само че се подменя и характерността на машинното гласоподаване като тип електронно гласоподаване, реализирано в следена среда. Това опонира на задачата гласоподавателите да имат " право на избор “ сред хартия и машина, защото във всички случаи отчитането на резултатите от машинното гласоподаване ще става не от машината, а посредством броене от секционната изборна комисия на бюлетините от машинно гласоподаване (§ 24 и § 45), отпада протоколът от машинното гласоподаване (§ 30, 31, 39, 49) и прехвърлянето на данни от записващото техническо устройство (§ 32, 50 и обвързваните с тях § 33 и 51). Направените промени заличават характерните признаци на машинното гласоподаване и уредбата му към този момент не дава отговор на названието и предназначението му като тип електронно гласоподаване. Такова разминаване сред официално регламентиране и смислово предопределение прави уредбата на машинното гласоподаване несъвместима с правилото за правовата страна, изискващ недвусмислено и ясно законодателство. Машинното гласоподаване към този момент не е опция на гласуването с бюлетина, а е също гласоподаване с бюлетина, която обаче не е отпечатана от печатницата на Българската национална банка, а от машината в изборната секция. Така се заличава природата и смисълът на машинното гласоподаване и отпада на процедура " правото на избор “ на гласоподавателя по какъв начин да гласоподава.
4. Прозрачността и сигурността на машинното гласоподаване са значими условия за доверието на гласоподавателите към този прийом за гласоподаване. В опит да ускори тези детайли, наред със значителните промени в правната природа на машинното гласоподаване, законодателят е приел наредбите на член 213б и член 213в (§ 12 и § 13 от ЗИД ИК). С § 12 се планува даването на достъп до изходния код, " документите на системата за електронната система за машинно гласоподаване “ и всички други софтуерни принадлежности, използвани в изборния развой. Достъпът се обезпечава на лица, посочени от партиите и обединенията, получили над 4 на 100 от действителните гласове на последните извършени парламентарни избори. Всяка от партиите и обединенията може да уточни не повече от три лица. От Централната изборна комисия не могат да бъдат налагани ограничавания за въпросните лица на база на просветителни критерии.
Подкрепям самодейността на законодателя за даването на достъп до изходния код и намаляването на подозренията за непозволено манипулативно влияние върху машините за гласоподаване. Необходимо е обаче да обърна внимание на събитието, че отвън последните 10 дни преди изборния ден липсва времево ограничаване за достъпа; липсва и уредба, която да рамкира задачата на обезпечаването на достъп, както и на дейностите, които могат да се правят с кода. Всичко това не подсигурява сигурност на машинното гласоподаване.
Избраният от законодателя аршин за установяване на субектите, на които ще се даде достъп до изходния код, а точно – обвързаността от процентно получените гласове, основава предпоставки за нарушение на равенството пред закона. Ако задачата на даването на кода е инспекция на неговите функционалности, то упоменатият лимитативен аршин лимитира както партиите и обединенията, които не са минали изборната преграда на предходните парламентарни избори, по този начин и инициативните комитети, да се срещнат с кода и да образуват своя обоснована преценка по отношение на гаранциите за сигурността на машинното гласоподаване. Необходим е справедлив аршин, който да подсигурява равенството на жителите пред закона.
Параграф 13 открива разпоредбите за обезпечаване на хартията за печатане на бюлетините от машинно гласоподаване. Тези правила би трябвало да се регистрират в подтекста на значимата промяна, осъществена с сегашния ЗИД ИК, във връзка с правната природа на разписката. От документ, представляващ изказване за познание на обстоятелства с правно значение, гарантиращо пред гласоподавателя, че тъкмо е регистриран неговият избор, разписката е превърната в " бюлетина от машинно гласоподаване “, т.е. в документ, материализиращ волята на гласоподавателя. По силата на § 21, който променя член 268 от ИК, върху отпечатаната от машината бюлетина ще е изписан отразеният избор, който няма самичък по себе си да образува резултата от машинното гласоподаване. Според § 24 резултатът от машинното гласоподаване ще се регистрира от секционната изборна комисия посредством броене на бюлетините от машинното гласоподаване. Бюлетините от машинното гласоподаване ще се подреждат по същите правила, по които се подреждат и хартиените бюлетини (§ 28), без значение че няма да съдържат същите реквизити като хартиената бюлетина. Предвидено е принтираната от машината бюлетина да се подпечатва на гърба с печата на комисията, само че с измененията в § 27 не са дадени нужните гаранции, че гласът няма да се смята за нереален, в случай че не съдържа два броя печати на съответната секционна изборна комисия, както изисква член 278, алинея 3, т. 3 от ИК. Липсата на точност на признатите разпореждания по отношение на машинното гласоподаване и тяхната координация със съществуващите разпореждания по отношение на бюлетините или хартиените бюлетини (каквато дублирана приложимост на понятията ще се появи в Изборния кодекс, в случай че признатите промени породят правно действие), ще докара до разнопосочно използване, несъвместимо с правовата страна.
Буди неразбиране повода, заради която Централната изборна комисия в осъществяване на задължението си по член 213в, алинея 1 от ИК (§ 13 от ЗИД ИК) би трябвало да разгласи решението си за установяване на спомагателни отбрани на профилираната хартия, която ще се употребява за печатане на бюлетина от машинно гласоподаване, и да разгласи това решение след оповестяване на изборния ден за завършен. Очевидно е, че това ще компрометира опцията за потребление на такива отбрани при бъдещи избори, което ще обрече машинното гласоподаване на неустановеност.
5. С § 6 от ЗИД ИК се трансформират условията към членовете на секционни изборни комисии отвън страната. Ако законът породи правното си деяние, във всяка секционна изборна комисия зад граница Централната изборна комисия назначава по един държавен чиновник или лице, работещо по трудово правно отношение в държавната администрация, препоръчано от министъра на външните работи или от оправомощен от него заместник-министър. Отпада опцията министърът на външните работи или оправомощеният от него заместник-министър да се позове на оферти от организации на български жители в съответната страна. По този метод голословно е стеснено присъединяване в изборния развой на организациите на българските жители зад граница.
6. Не мога да отмина събитието, че Народното събрание дефинитивно анулира заложената в Изборния кодекс вероятност за пробно отдалечено гласоподаване. С преходната наредба на § 54 опцията за осъществяване на пробно отдалечено електронно гласоподаване изчезва от правния мир. Необходимостта от актуализиране на нормативните условия, с цел да бъде реализирано отдалечено електронно гласоподаване, не оправдава законодателя да анулира основанието за осъществяване на подобен тип гласоподаване, даже и в пробна форма. Смисълът на експлицитната законова опция за пробно отдалечено гласоподаване в електронна среда е точно да се натрупа задоволително действителен опит за неговите позитиви и негативи – дали то би било задоволително несъмнено за жителите, би ли редуцирало невалидните бюлетини и изобщо може ли да бъде ефикасна форма на гласуване. С анулацията на § 145 от Закона за изменение и допълнение на Изборния кодекс (Обн. Дъждовни води, бр. 39 от 2016 година, посл. изм. Дъждовни води бр. 21 от 2019 г.) Народното събрание зачертава с лека ръка немалкото старания на страната да сътвори условия за подготовка и осъществяване на подобен вид гласоподаване, което е измеримо в забележителен финансов и административен запас. По-укоримото обаче е, че на процедура подобен законодателен метод признава палиативността на всички тези дейности през годините, които бяха регистрирани по отношение на пробното отдалечено гласоподаване в електронна среда. Считам, че законодателят би трябвало да резервира разпоредбите, които имат капацитет да развият опцията за гласоподаване от разстояние, изключително значимо за българските жители, които живеят зад граница.
Уважаеми народни представители,
Стабилността на правната уредба и поредното законово контролиране са измежду признаците на правовата страна. Законодателната целенасоченост може и следва да бъде упражнявана единствено в конституционно откритите граници, с които признатият ЗИД ИК се явява несъответстващ, като не подсигурява равенството на гласоподавателите пред закона, тайната на техния избор и оптималното образуване на изборния развой зад граница. По изложените претекстове практикувам правото по член 101, алинея 1 от Конституцията на Република България да върна за ново разискване наредбите на § 6, § 7-10, § 12-14, § 21-35, § 37-42, § 44-53 и § 54 от Закона за изменение и допълнение на Изборния кодекс, признат от 48-ото Народно заседание на 2 декември 2022 г.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ