България е трупала държавен дълг с най-голямо темпо в края на 2023 г. по време на Асен Василев
Държавният дълг спада като дял от Брутният вътрешен продукт и в еврозоната, и в Европейски Съюз като цяло. Страната ни остава с второто най-ниско равнище на съотношението в Общността
Най-високите равнища в съотношенето държавния дълг към Брутният вътрешен продукт в края на четвъртото тримесечие на 2023 година са регистрирани в Гърция (161,9%), Италия (137,3%), Франция (110,6%), Испания (107,7%) и Белгия (105,2%), а най-ниски - в Естония (19,6%), България (23,1%), Люксембург (25,7%) и Дания (29,3%). Това демонстрира статистиката на Евростат, оповестена в понеделник.
Държавн дълг към Брутният вътрешен продукт в %, четвърто тримесечие на 2023 година
В съпоставяне с третото тримесечие на 2023 година 10 страни членки записват нарастване на съотношението дълг/БВП в края на четвъртото тримесечие на с.г., а седемнадесет - понижение (сравнение на тримесечна база). Най-голямо нарастване на съотношението се следи в България (+2,1 процентни пункта - п.п.), Латвия (+1,6 п.п.), Финландия (+1,5 п.п.), Естония (+1,4 п.п.), Швеция (+1,2 п.п.) и Полша ( +1,0 п.п.). В същото време максимален спад е регистриран в Португалия (-8,4 п.п.), Гърция (-3,7 п.п.), Словения (-2,6 п.п.), Белгия (-2,4 п.п.), Словакия (-2,3 п.п.), Испания (- 2,1 п.п.), Кипър (-1,7 п.п.), Унгария (-1,5 п.п.) и Франция (-1,4 п.п.).
Промени в съотношението държавен дълг - Брутният вътрешен продукт по страни, Q4 2023 към Q3 2023
В съпоставяне с четвъртото тримесечие на 2022 година девет страни членки записват нарастване на съотношението дълг/БВП в края на четвъртото тримесечие на 2023 година (сравнение на годишна база), а осемнадесет страни членки означават понижение. Увеличения на съотношението са регистрирани във Финландия (+2,3 п.п.), Латвия (+1,8 п.п.), Румъния (+1,3 п.п.), Естония (+1,1 п.п.), Люксембург и Белгия (и двете по +0,9 п.п.), България (+0,5 п.п.). ), Полша (+0,4 п.п.), както и Литва (+0,2 п.п.). Най-голям спад се следи в Португалия (-13,3 п. п.), Гърция (-10,8 п. п.), Кипър (-8,3 п. п.), Хърватия (-4,8 п. п.), Испания (-4,0 п. п.), Холандия (-3,7 п. п.), Словения (-3,3 п.п.), Италия (-3,2 п.п.) и Германия (-2,4 п.п.).
В края на четвъртото тримесечие на 2023 година съотношението брутен държавен дълг към Брутният вътрешен продукт в еврозоната възлиза на 88,6% спрямо 89,6% в края на третото тримесечие на 2023 година В Европейски Съюз съотношението също понижава от 82,4% на 81,7%.
В съпоставяне с четвъртото тримесечие на 2022 година съотношението държавен дълг към Брутният вътрешен продукт също понижава както в еврозоната (от 90,8% на 88,6%), по този начин и в Европейски Съюз (от 83,4% на 81,7%).
В края на 2023 година общият държавен дълг се състои от:
83,4% дългови скъпи бумаги в еврозоната и 82,9% в Европейски Съюз, 13,8% заеми в еврозоната и 14,4% в Европейски Съюз и 2,8% валута и депозити в еврозоната и 2,7% в Европейски Съюз.
Поради присъединяване на държавните управления на държавите-членки на Европейски Съюз в отпущането на заеми на избрани държави-членки, Евростат разгласява и тримесечни данни за междуправителствените заеми (intergovernmental lending - IGL). Тези заеми като % от Брутният вътрешен продукт в края на четвъртото тримесечие на 2023 година възлизат на 1,5% в еврозоната и на 1,3% в Европейски Съюз.
Брутният държавен дълг се дефинира като консолидирания брутен дълг на целия бранш държавно ръководство към края на тримесечието (по номинална стойност). Дългът на бранш " Държавно ръководство " се състои от пасиви на бранш " Държавно ръководство " в следните финансови принадлежности: валута и депозити, дългови скъпи бумаги и заеми.
Най-високите равнища в съотношенето държавния дълг към Брутният вътрешен продукт в края на четвъртото тримесечие на 2023 година са регистрирани в Гърция (161,9%), Италия (137,3%), Франция (110,6%), Испания (107,7%) и Белгия (105,2%), а най-ниски - в Естония (19,6%), България (23,1%), Люксембург (25,7%) и Дания (29,3%). Това демонстрира статистиката на Евростат, оповестена в понеделник.
Държавн дълг към Брутният вътрешен продукт в %, четвърто тримесечие на 2023 година
В съпоставяне с третото тримесечие на 2023 година 10 страни членки записват нарастване на съотношението дълг/БВП в края на четвъртото тримесечие на с.г., а седемнадесет - понижение (сравнение на тримесечна база). Най-голямо нарастване на съотношението се следи в България (+2,1 процентни пункта - п.п.), Латвия (+1,6 п.п.), Финландия (+1,5 п.п.), Естония (+1,4 п.п.), Швеция (+1,2 п.п.) и Полша ( +1,0 п.п.). В същото време максимален спад е регистриран в Португалия (-8,4 п.п.), Гърция (-3,7 п.п.), Словения (-2,6 п.п.), Белгия (-2,4 п.п.), Словакия (-2,3 п.п.), Испания (- 2,1 п.п.), Кипър (-1,7 п.п.), Унгария (-1,5 п.п.) и Франция (-1,4 п.п.).
Промени в съотношението държавен дълг - Брутният вътрешен продукт по страни, Q4 2023 към Q3 2023
В съпоставяне с четвъртото тримесечие на 2022 година девет страни членки записват нарастване на съотношението дълг/БВП в края на четвъртото тримесечие на 2023 година (сравнение на годишна база), а осемнадесет страни членки означават понижение. Увеличения на съотношението са регистрирани във Финландия (+2,3 п.п.), Латвия (+1,8 п.п.), Румъния (+1,3 п.п.), Естония (+1,1 п.п.), Люксембург и Белгия (и двете по +0,9 п.п.), България (+0,5 п.п.). ), Полша (+0,4 п.п.), както и Литва (+0,2 п.п.). Най-голям спад се следи в Португалия (-13,3 п. п.), Гърция (-10,8 п. п.), Кипър (-8,3 п. п.), Хърватия (-4,8 п. п.), Испания (-4,0 п. п.), Холандия (-3,7 п. п.), Словения (-3,3 п.п.), Италия (-3,2 п.п.) и Германия (-2,4 п.п.).
В края на четвъртото тримесечие на 2023 година съотношението брутен държавен дълг към Брутният вътрешен продукт в еврозоната възлиза на 88,6% спрямо 89,6% в края на третото тримесечие на 2023 година В Европейски Съюз съотношението също понижава от 82,4% на 81,7%.
В съпоставяне с четвъртото тримесечие на 2022 година съотношението държавен дълг към Брутният вътрешен продукт също понижава както в еврозоната (от 90,8% на 88,6%), по този начин и в Европейски Съюз (от 83,4% на 81,7%).
В края на 2023 година общият държавен дълг се състои от:
83,4% дългови скъпи бумаги в еврозоната и 82,9% в Европейски Съюз, 13,8% заеми в еврозоната и 14,4% в Европейски Съюз и 2,8% валута и депозити в еврозоната и 2,7% в Европейски Съюз.
Поради присъединяване на държавните управления на държавите-членки на Европейски Съюз в отпущането на заеми на избрани държави-членки, Евростат разгласява и тримесечни данни за междуправителствените заеми (intergovernmental lending - IGL). Тези заеми като % от Брутният вътрешен продукт в края на четвъртото тримесечие на 2023 година възлизат на 1,5% в еврозоната и на 1,3% в Европейски Съюз.
Брутният държавен дълг се дефинира като консолидирания брутен дълг на целия бранш държавно ръководство към края на тримесечието (по номинална стойност). Дългът на бранш " Държавно ръководство " се състои от пасиви на бранш " Държавно ръководство " в следните финансови принадлежности: валута и депозити, дългови скъпи бумаги и заеми.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ