Държавният бюджет стои пред избор – или сериозно вдигане на

Държавният бюджет стои пред избор – или съществено повдигане на налозите, или орязване на стратегиите за вложения. Това стана ясно от думите на финансиста Любомир Дацов по време на кръгла маса на тематика „ Актуални проблеми на енергийната сигурност в България “.

По данни на Министерството на финансите бюджетното салдо по консолидираната фискална стратегия на касова основа за януари 2023 година беше позитивно в размер на 470.6 млн. лева (0.3 % от прогнозния БВП). То се образува от превишение на приходите над разноските с 399.9 млн. лева и по европейските средства със 70.7 млн. лв..

На база на предварителни данни и оценки се чака бюджетното салдо към края на февруари да бъде недостиг в размер на 250 млн. лева (0.1 % от прогнозния БВП). За съпоставяне, за първите два месеца на 2022 година бе регистриран остатък в размер на 713.3 млн. лева, което значи, че на годишна база бюджетното салдо за интервала се утежнява с към 1 милиарда лв..

Данните на финансовото ведомство демонстрират още, че за първи път след 2015-та към края на февруари е образуван недостиг по консолидираната фискална стратегия.

В България сега се обрисуват два съществени казуса, свързани с стопанската система, сподели Дацов, който е и член на Фискалния съвет. Единият са лимитираните вложения у нас и в Европа, съчетани с оскъдния капацитет за стопански напредък. Демографският проблем пък утежнява обстановката с неналичието на работна ръка.

През последните 15 години съотношението сред вложенията в страната и Брутният вътрешен продукт нормално е сред 18 и 22 %. Когато равнището на вложения е в тези граници, моделите демонстрират, че рядко е допустимо икономическият напредък да е над 3% на година.

Любомир Дацов изясни, че е значимо да има политически водачи, които да поемат риска от взетите решения за развиване и те да не се трансформират непрестанно. Движението по инерция също няма да реши проблемите в стопанската система и по тази причина е нужна политическа воля.

Неговото мнение е, че демографията дефинира от ден на ден привлекателността на вложенията. В същото време изкуственият разсъдък и новите технологии ще трансформират структурата на стопанската система.

“За тази година чакаме от Министерството на финансите да има 14 милиарда евро вложения в страната ни. Съмнявам се обаче, че това ще стане. Но, в случай че желаеме да бъдем признати в еврозоната, би трябвало още веднъж да съблюдаваме правилото и бюджетният недостиг да не надвишава прага от 3% “, означи финансистът.

В тази обстановка имало две благоприятни условия – или съществено повдигане на налозите от страна на държавното управление, или орязване на стратегиите за вложения.

Според Дацов “Държавата показва активност, само че действително не се бори с инфлацията. Същото нещо, което правеха предходните държавни управления – последното постоянно, след това служебно и в този момент новото служебно държавно управление, е единствено проява, а не действителна битка с инфлацията ”.

Колкото до инфлацията, тя е два вида – от една страна има прекомерно доста пари, напомпани от централните банки, а от друга – незадоволително предложение поради прекратени вериги на доставки и променено ползване.

По думите на Дацов “Свиване на потреблението, повдигане на налозите и уравновесени бюджети са измежду ограниченията за справяне с инфлацията ”.