Проф. Петранов: ДЦК могат да са алтернатива на депозитите
Държавните скъпи бумаги са удачна форма на инвестиция за жителите, на фона на ниските лихви по банковите депозити. Държавната хазна също би икономисала доста, в случай че се финансира на вътрешния пазар, вместо да продава облигации на външни вложители.
Това разяснява проф. Стефан Петранов от Стопанския факултет на Софийския университет " Св. Климент Охридски " в ефира на Дарик радио.
По думите му, у нас този финансов инструмент към момента не е известен измежду семействата, само че това може да се промени с повишението на финансовата просвета.
Какво съставляват държавните скъпи бумаги?
Държавните облигации са принадлежности, които служат за финансиране на държавните разноски.
" Когато страните имат недостиг в бюджетите си, както България сега, те имат потребност да го финансират. Това става с издаването на ДЦК, които вложителите купуват.
По този метод страната получава пари, а с настъпването на падежа на облигационната емисия тя има задължението да се разплати с кредиторите, несъмнено, против съответната рента ", изясни проф. Петранов.
Той напомни, че с измененията в икономическия цикъл се трансформира и доходността на облигациите. Когато лихвените проценти са ниски, ползата към държавните скъпи бумаги, и изобщо към дълговите финансови принадлежности, е невисок. Той нараства, когато доходността се повишава, както е сега.
Каква е разликата сред банковия депозит и покупката на държавни скъпи бумаги?
" Последните излъчвания на български държавни скъпи кинжа станаха на интернационалните пазари и там лихвата е сред 4.5 и 5 на 100. В банките сега междинните лихви са към 0.5%.
Тоест разликата в доходността сред облигациите и депозитите е почти 4% годишно, което е много ", съобщи икономистът.
Той е на мнение, че до този миг у нас няма огромен интерес към българските ДЦК от страна на физическите лица и компаниите. Статистиката демонстрира, че не повече от 2-3% от българския държавен дълг се държи от българските компании и семейства.
" Една от аргументите за това е фактът, че до неотдавна лихвите бяха доста ниски. Другата обаче е, че липсва " маркетинг " от страна на страната и няма никакви опити държавните скъпи бумаги да бъдат пласирани измежду жителите ", съобщи Петранов.
Защо българите не влагат в ДЦК?
Според проф. Стефан Петранов, нормативната уредба сега може и да не е подобаваща за сходна директна продажба на облигации " на дребно ", само че това би могло да се промени.
Според него, за страната сега е по-лесно да се финансира от професионалните вложители на вътрешния и външния пазар, а и финансовата просвета на множеството семейства не е задоволително висока, заради което облигациите не са познати за множеството хора.
" Чуждестранните вложители, с тяхната висока финансова просвета, знания и древен опит на пазарите, купуват български скъпи бумаги. Само преди две-три седмици България пласира 2.5 милиарда евро на интернационалните пазари.
Защо ние да нямаме доверие в личната си страна, в случай че задграничните банки и фондове да имат? ", съобщи Петранов.
Той даде образец с други европейски страни, като Румъния, Хърватия, Унгария и Италия, които пускат специфични излъчвания държавни скъпи бумаги за жителите.
Там тези принадлежности са част от обичайния капиталов портфейл на семействата, до момента в който у нас спестяванията се насочват главно към банкови депозити и парцели.
Има ли изгода страната от издаването на ДЦК за семействата?
" За страната има голям смисъл да търси спомагателен запас от вътрешния пазар. Ползата за нея е даже по-голяма, в сравнение с за самите семейства, тъй като тяхната финансова просвета последователно се покачва и те по един или различен метод ще потърсят по-висока рентабилност за своите спестявания.
Ако не могат да си купуват български държавни облигации, те ще се насочат към задграничните - нещо, което става и сега. Най-големият резултат обаче е за Министерство на финансите и за българския бюджет, защото така би могъл да се финансира с 1 или 1.5 процентни пункта по-ниски лихви, в сравнение с сега ", изясни проф. Стефан Петранов.
Според него, една сходна тактика би могла да спести държавни разноски от порядъка на 150 млн. лева годишно.
Последвайте канала на
Това разяснява проф. Стефан Петранов от Стопанския факултет на Софийския университет " Св. Климент Охридски " в ефира на Дарик радио.
По думите му, у нас този финансов инструмент към момента не е известен измежду семействата, само че това може да се промени с повишението на финансовата просвета.
Какво съставляват държавните скъпи бумаги?
Държавните облигации са принадлежности, които служат за финансиране на държавните разноски.
" Когато страните имат недостиг в бюджетите си, както България сега, те имат потребност да го финансират. Това става с издаването на ДЦК, които вложителите купуват.
По този метод страната получава пари, а с настъпването на падежа на облигационната емисия тя има задължението да се разплати с кредиторите, несъмнено, против съответната рента ", изясни проф. Петранов.
Той напомни, че с измененията в икономическия цикъл се трансформира и доходността на облигациите. Когато лихвените проценти са ниски, ползата към държавните скъпи бумаги, и изобщо към дълговите финансови принадлежности, е невисок. Той нараства, когато доходността се повишава, както е сега.
Каква е разликата сред банковия депозит и покупката на държавни скъпи бумаги?
" Последните излъчвания на български държавни скъпи кинжа станаха на интернационалните пазари и там лихвата е сред 4.5 и 5 на 100. В банките сега междинните лихви са към 0.5%.
Тоест разликата в доходността сред облигациите и депозитите е почти 4% годишно, което е много ", съобщи икономистът.
Той е на мнение, че до този миг у нас няма огромен интерес към българските ДЦК от страна на физическите лица и компаниите. Статистиката демонстрира, че не повече от 2-3% от българския държавен дълг се държи от българските компании и семейства.
" Една от аргументите за това е фактът, че до неотдавна лихвите бяха доста ниски. Другата обаче е, че липсва " маркетинг " от страна на страната и няма никакви опити държавните скъпи бумаги да бъдат пласирани измежду жителите ", съобщи Петранов.
Защо българите не влагат в ДЦК?
Според проф. Стефан Петранов, нормативната уредба сега може и да не е подобаваща за сходна директна продажба на облигации " на дребно ", само че това би могло да се промени.
Според него, за страната сега е по-лесно да се финансира от професионалните вложители на вътрешния и външния пазар, а и финансовата просвета на множеството семейства не е задоволително висока, заради което облигациите не са познати за множеството хора.
" Чуждестранните вложители, с тяхната висока финансова просвета, знания и древен опит на пазарите, купуват български скъпи бумаги. Само преди две-три седмици България пласира 2.5 милиарда евро на интернационалните пазари.
Защо ние да нямаме доверие в личната си страна, в случай че задграничните банки и фондове да имат? ", съобщи Петранов.
Той даде образец с други европейски страни, като Румъния, Хърватия, Унгария и Италия, които пускат специфични излъчвания държавни скъпи бумаги за жителите.
Там тези принадлежности са част от обичайния капиталов портфейл на семействата, до момента в който у нас спестяванията се насочват главно към банкови депозити и парцели.
Има ли изгода страната от издаването на ДЦК за семействата?
" За страната има голям смисъл да търси спомагателен запас от вътрешния пазар. Ползата за нея е даже по-голяма, в сравнение с за самите семейства, тъй като тяхната финансова просвета последователно се покачва и те по един или различен метод ще потърсят по-висока рентабилност за своите спестявания.
Ако не могат да си купуват български държавни облигации, те ще се насочат към задграничните - нещо, което става и сега. Най-големият резултат обаче е за Министерство на финансите и за българския бюджет, защото така би могъл да се финансира с 1 или 1.5 процентни пункта по-ниски лихви, в сравнение с сега ", изясни проф. Стефан Петранов.
Според него, една сходна тактика би могла да спести държавни разноски от порядъка на 150 млн. лева годишно.
Последвайте канала на
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ