Държавните разходи за съдебната власт в България в номинално изражение

Държавните разноски за правосъдната власт в България в номинално изражение (в евро, приблизително на човек от населението) за първи път настигат европейската медиана. Когато обаче разноските за правораздаване се прегледат поотделно за съдилищата и за прокуратурата, излиза наяве, че средствата, отделяни за държавното обвиняване, в действителност са не просто над европейската медиана, а са два пъти повече, до момента в който тези за съдилища остават под нея.

Това сочи анализът на данните от Европейската комисия за резултатност на правораздаването (CEPEJ),.

Като дял от Брутният вътрешен продукт, България заема второ място в Европейски Съюз по бюджетни разноски за прокуратурата - след Кипър. Самото водачество на Кипър се случва за първи път от 2014 година Иначе българската прокуратура е обичаен рекордьор по разноски като дял от Брутният вътрешен продукт за последното десетилетие.

По отношение на разноските за съдилищата (като дял от БВП), България е втора след Полша за 2022 година През 2020 година страната ни е четвърта след Словения, Полша и Хърватия, през 2018 година - трета след Словения и Хърватия, през 2016 година - пета след Словения, Хърватия, Унгария и Полша, през 2014 година - четвърта след Словения, Хърватия и Полша. С други думи, прокуратурата играе значима роля в това България да е обичаен отличник в Европейски Съюз по разноски за правораздаване като дял от Брутният вътрешен продукт, пишат от ИПИ.

" Една от аргументите за това е раздутият и високоплатен щат както на съдии, прокурори, следователи, по този начин и на съответната администрация и помощници. Броят им необяснимо пораства макар намаляването както на популацията, а по този начин и натовареността на органите на правосъдната власт ", се споделя в разбора.

Според последните данни на CEPEJ (отнасящи се за 2022 г.), междинният брой прокурори на 100 000 души население в България надвишава европейската медиана над два пъти, а администрацията, която ги подкрепя - над три пъти. При следене на наклонността в това отношение през годините се вижда, че разликата с медианата последователно и стабилно пораства.

Всъщност след Латвия през 2022 година страната ни е с максимален брой прокурори по отношение на популацията в Европейски Съюз. Така от трето място през 2020 година, България към този момент е на второ, и то с доста близки стойности с водача. А във връзка с администрацията в прокуратурата сме първи, и то освен в Европейски Съюз, а измежду всички страни членки на Съвета на Европа.

Когато обаче се прегледат съдилищата, не сме чак такива " отличници “ - междинният брой съдии на 100 000 души е съвсем два пъти над европейската медиана, до момента в който разликата при администрацията по отношение на медианата не доближава два пъти. България е на пето място както по брой съдии на 100 000 души след Словения, Хърватия, Гърция и Люксембург, по този начин и във връзка с правосъдната администрация - след Испания, Полша, Хърватия и Словения.

" Прокуратурата е свръхобезпечена - надалеч по-обезпечена от съдилищата с административен личен състав и относително по-обезпечена с прокурори. Изглежда, че назначението на родственици в администрацията на прокуратурата е по-лесно. Резултатите от нейната работа обаче не просто не дават отговор на по този начин основаните ѝ удобни, дори охолни условия за ефикасна битка с престъпността, а назад - основават чувство за оскъдност поради неналичието на влезнали в действие присъди за корупционни закононарушения, осъществявани от представители на властта, и желанието на някои прокурори да се присламчват към " фамилии “, които поддържат рентабилен бизнес. Свръхфинансирането на прокуратурата не води до нараснала успеваемост, а в противен случай - ускорява чувството за безотговорност и липса на отчетност. Данните демонстрират, че вместо да бъде поръчител за съблюдаване на законността, тя постоянно работи като конструкция сама за себе си, със свои лични ползи, предпазени от великодушното държавно финансиране ", заключава ИПИ.