Димитър Радев: Вдигането на данъци би подкопало растежа и ползите от еврозоната
Държавните разноски би трябвало да бъдат до към 40% от Брутният вътрешен продукт, безапелационен е той
Влизането в еврозоната ще сътвори спомагателен дисциплиниращ напън у нас за повишение на конкурентоспособността и за по-добра фискална резистентност. Това уточни шефът на Българската национална банка (БНБ) Димитър Радев в изявление за " Капитал ", предава Българска телеграфна агенция.
По думите на Радев ниският дълг на България е значимо преимущество, само че устойчивостта не се дефинира единствено от нивото, а от траекторията на обществените финанси.
" Тази траектория през последните пет години е неподходяща и това се вижда ясно от всички разбори. Именно по тази причина сигналът от професионалните институции е, че този тренд би трябвало да бъде пречупен и да се възвърне дисциплинираната фискална позиция на страната ", споделя той.
Според него главният въпрос е какъв размер и каква роля на страната се търсят в дълготраен проект, като по думите му това е политическият въпрос, който би трябвало да получи политически отговор.
" За да не звучи нереално - в случай че желаеме да запазим устойчивостта на сегашната система на обществени финанси в България, без да генерираме несъответствия или дълг, държавните разноски би трябвало да бъдат до към 40 % от Брутният вътрешен продукт. Трайното надхвърляне на този предел ни изправя пред избор - по-високи налози, по-висок дълг или композиция от двете ", показва Радев.
Той отбелязва, че би било потребно политическите партии у нас да заемат ясна позиция по този въпрос в икономическите си стратегии, защото тези решения би трябвало да се виждат в бюджета под формата на явен проект и ограничения.
" Влизането в еврозоната ще помогне, тъй като ще сътвори спомагателен дисциплиниращ напън за повишение на конкурентоспособността и за по-добра фискална резистентност ", споделя Радев.
По отношение на това, че влизането на България в еврозоната беше отсрочено на два пъти в предишното, Радев показва, че макар измененията в настроенията по тематиката за еврото и политическата нестабилност страната ни е съумяла да удържи една стратегическа линия, добавяйки, че няколко пъти процесът е бил заплашен.
" Безспорно. До 2020 година се движихме относително неотклонно и с изцяло действителен късмет за присъединение от 1 януари 2023 година Това беше истинският проект. Хърватия се включи в процеса една година след нас и съумя да премине финалната права, до момента в който ние продължихме да се въртим в политическия лабиринт. Важното е, че задачата в последна сметка беше реализирана ", споделя Радев.
Димитър Радев разяснява и премахването на валутния ръб, заявявайки, че макар че е една от най-успешните стопански промени в новата история на България, не би трябвало да му се приписват свръхестествени качества.
" Бордът по никакъв метод не спря утежняването на фискалната позиция на страната. Той можеше да бъде анулиран с едно решение на Народното събрание. Така че изигра своята роля, само че дисциплиниращите резултати в границите на еврозоната не са по-слаби или по-малки ", споделя той.
Гуверньорът на Българска народна банка, който към този момент е част и от управителния съвет на Европейската централна банка, показва, че оттук насетне би трябвало да се организира рационална политика. По думите му в случай че страната ни желае да извлече всички позитиви от участието в еврозоната, има най-малко три основни посоки.
" Първото е предвидима и рационална макроикономическа политика, основана на постоянна фискална рамка. Второто е провеждането на структурните промени, които дълго време се отлагаха. Третото е да бъдем дейни в институционалната рамка на еврозоната, т.е. във вземането на решенията за формулиране на политиката ", споделя той.
По отношение на обмяната на левове в евро и упованията за изсветляване на стопанската система, Димитър Радев разяснява, че от позиция на логистиката и ръководството на паричното обращение, няма никакви изненади, като все още над една трета от левовете в обращение към този момент са изтеглени.
" Подобна динамичност се наблюдаваше и в Хърватия, както и в предишни нови страни членки ", напомня той.
По думите му оттук насетне би трябвало да се разполага с всички данни, с цел да се създадат съществени разбори.
" Има детайл, който евентуално е обвързван със сивия бранш - това е забавна тематика и ще я проучваме. Обмяната може би ненапълно оказа помощ, само че проблемите са по-скоро фундаментални и не мисля, че сме ги решили дефинитивно. Важно е да не се приписват на всъщност механически процеси резултати, които те не имат. Нито е потребно да се основават свръхочаквания към еврото, нито да се има вяра на пропагандното говорене за злополука ", споделя той.
Димитър Радев не чака внезапни придвижвания или основни промени във връзка с лихвените проценти по заемите вследствие на участието в еврозоната. Гуверньорът на Българска народна банка уточни още, че централната банка поддържа самодейността за предоставяне на достъп на жителите до опция за вложение в държавни скъпи бумаги, като предвижда, че е реалистично този инструмент да бъде осъществен до края на настоящата година.
Влизането в еврозоната ще сътвори спомагателен дисциплиниращ напън у нас за повишение на конкурентоспособността и за по-добра фискална резистентност. Това уточни шефът на Българската национална банка (БНБ) Димитър Радев в изявление за " Капитал ", предава Българска телеграфна агенция.
По думите на Радев ниският дълг на България е значимо преимущество, само че устойчивостта не се дефинира единствено от нивото, а от траекторията на обществените финанси.
" Тази траектория през последните пет години е неподходяща и това се вижда ясно от всички разбори. Именно по тази причина сигналът от професионалните институции е, че този тренд би трябвало да бъде пречупен и да се възвърне дисциплинираната фискална позиция на страната ", споделя той.
Според него главният въпрос е какъв размер и каква роля на страната се търсят в дълготраен проект, като по думите му това е политическият въпрос, който би трябвало да получи политически отговор.
" За да не звучи нереално - в случай че желаеме да запазим устойчивостта на сегашната система на обществени финанси в България, без да генерираме несъответствия или дълг, държавните разноски би трябвало да бъдат до към 40 % от Брутният вътрешен продукт. Трайното надхвърляне на този предел ни изправя пред избор - по-високи налози, по-висок дълг или композиция от двете ", показва Радев.
Той отбелязва, че би било потребно политическите партии у нас да заемат ясна позиция по този въпрос в икономическите си стратегии, защото тези решения би трябвало да се виждат в бюджета под формата на явен проект и ограничения.
" Влизането в еврозоната ще помогне, тъй като ще сътвори спомагателен дисциплиниращ напън за повишение на конкурентоспособността и за по-добра фискална резистентност ", споделя Радев.
По отношение на това, че влизането на България в еврозоната беше отсрочено на два пъти в предишното, Радев показва, че макар измененията в настроенията по тематиката за еврото и политическата нестабилност страната ни е съумяла да удържи една стратегическа линия, добавяйки, че няколко пъти процесът е бил заплашен.
" Безспорно. До 2020 година се движихме относително неотклонно и с изцяло действителен късмет за присъединение от 1 януари 2023 година Това беше истинският проект. Хърватия се включи в процеса една година след нас и съумя да премине финалната права, до момента в който ние продължихме да се въртим в политическия лабиринт. Важното е, че задачата в последна сметка беше реализирана ", споделя Радев.
Димитър Радев разяснява и премахването на валутния ръб, заявявайки, че макар че е една от най-успешните стопански промени в новата история на България, не би трябвало да му се приписват свръхестествени качества.
" Бордът по никакъв метод не спря утежняването на фискалната позиция на страната. Той можеше да бъде анулиран с едно решение на Народното събрание. Така че изигра своята роля, само че дисциплиниращите резултати в границите на еврозоната не са по-слаби или по-малки ", споделя той.
Гуверньорът на Българска народна банка, който към този момент е част и от управителния съвет на Европейската централна банка, показва, че оттук насетне би трябвало да се организира рационална политика. По думите му в случай че страната ни желае да извлече всички позитиви от участието в еврозоната, има най-малко три основни посоки.
" Първото е предвидима и рационална макроикономическа политика, основана на постоянна фискална рамка. Второто е провеждането на структурните промени, които дълго време се отлагаха. Третото е да бъдем дейни в институционалната рамка на еврозоната, т.е. във вземането на решенията за формулиране на политиката ", споделя той.
По отношение на обмяната на левове в евро и упованията за изсветляване на стопанската система, Димитър Радев разяснява, че от позиция на логистиката и ръководството на паричното обращение, няма никакви изненади, като все още над една трета от левовете в обращение към този момент са изтеглени.
" Подобна динамичност се наблюдаваше и в Хърватия, както и в предишни нови страни членки ", напомня той.
По думите му оттук насетне би трябвало да се разполага с всички данни, с цел да се създадат съществени разбори.
" Има детайл, който евентуално е обвързван със сивия бранш - това е забавна тематика и ще я проучваме. Обмяната може би ненапълно оказа помощ, само че проблемите са по-скоро фундаментални и не мисля, че сме ги решили дефинитивно. Важно е да не се приписват на всъщност механически процеси резултати, които те не имат. Нито е потребно да се основават свръхочаквания към еврото, нито да се има вяра на пропагандното говорене за злополука ", споделя той.
Димитър Радев не чака внезапни придвижвания или основни промени във връзка с лихвените проценти по заемите вследствие на участието в еврозоната. Гуверньорът на Българска народна банка уточни още, че централната банка поддържа самодейността за предоставяне на достъп на жителите до опция за вложение в държавни скъпи бумаги, като предвижда, че е реалистично този инструмент да бъде осъществен до края на настоящата година.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ