Защо никой не заши шамар на дебелото говно Джей Ди Ванс?
Държавни глави, генерали с по 5 звезди, дипломати с 40-годишен стаж, политически философи с десетки хиляди изписани страници стоят в шок и слушат. Слушат по какъв начин едно тлъсто бивше сержантче от село Мидълтън, дето го няма дори на картата на Охайо, плод на обич сред братовчеди, им изяснява правилата на демокрацията и свободата на словото. Това дебело момче на име Джей Ди Ванс, което е взел от третия мъж на четвъртата си майка, е освен вицепрезиент на Съединени американски щати, само че и единомислещо апетитен за бъдещето на Републиканската партия в Съединени американски щати.
Да, на мястото на Линкълн и Грант, Теодор Рузвелт и Рейгън, идиотокрацията конфигурира фъфлещ провинциал с интелектуалния потенциал на почасов служащ в автомивка. Републиканците ли се разлагат от личната си нефункционалност? Популизмът, тръмпизмът, нихилизмът и неофашизмът ли превзеха демократичните институции? Или партията по този начин и не чу съвета на Бари Голдуотър, даден преди повече от 60 години: „ Братя консерватори, време е да пораснем! “
Истината е, че сега посредством имбецила Тръмп и дружинката му полуидиоти, дребни мошеници, празнодрънкащи екстрасенси, долни педофили и някогашни стриптийзьорки Републиканската партия има мандат да ръководи, само че няма зрелостта да си забърше личния кафяв гъз. Защото същинският проблем на елементарния, работещ американец не са ядящите кученца венецуелски емигранти или помощта за болните от СПИН в Африка. А тайните теории, плитката измама, и уклонът към политическо принуждение.
Така че говното Ванс, преди да ни размахва пръст за това, че не даваме задоволително естрада на Льо Пен и Мангъров, Орбан и Дърева, Алис Вайдел и Диляна Гайтанджиева, би трябвало да си почисти личната кочинка. Защото същите тези изтощени и отвратени от политкоректността и травестията на демократите американски бачкатори с работни комбинезони, които го избраха, скоро ще го изметат от Капитолия като купа кокаин от кенефа на Пи Диди. А с розовите му бузки, и двата чифта, не ми се мисли какво ще се случи.
Тъжно ми е, че измежду така наречен европейски водачи нямаше един, който да скочи и да зашие един пестник на Джей Ди в стила на Уил Смит. Или най-малко да му каже в очите, че с евтиния си, рашистки популизъм, построен на полуистини и примитивни страсти, може да върже на някоя сервитьорка-курветина от крайпътно заведение в Айова. Но ние в Европа с такива обикновени лозунги и първобитни стискания на пестник ставаме и си лягаме повече от век.
Иначе доста се веселя, че най-малко Макрон реши да поеме някаква самодейност и да събере старите демокрации на диалог в Париж, до момента в който Марко Рубио и Лавров взаимно си масажират потните топки в жегата на Саудитска Арабия. Защото Европа не е слаба, тя е просто добре наяла се и заспала. В това отношение би трябвало да благодарим на дрисльото Джей Ди за събуждането. Ясно е, че се готвим за война. Първо – осведомителна, а скоро – каквото сабя покаже.
Да, на мястото на Линкълн и Грант, Теодор Рузвелт и Рейгън, идиотокрацията конфигурира фъфлещ провинциал с интелектуалния потенциал на почасов служащ в автомивка. Републиканците ли се разлагат от личната си нефункционалност? Популизмът, тръмпизмът, нихилизмът и неофашизмът ли превзеха демократичните институции? Или партията по този начин и не чу съвета на Бари Голдуотър, даден преди повече от 60 години: „ Братя консерватори, време е да пораснем! “
Истината е, че сега посредством имбецила Тръмп и дружинката му полуидиоти, дребни мошеници, празнодрънкащи екстрасенси, долни педофили и някогашни стриптийзьорки Републиканската партия има мандат да ръководи, само че няма зрелостта да си забърше личния кафяв гъз. Защото същинският проблем на елементарния, работещ американец не са ядящите кученца венецуелски емигранти или помощта за болните от СПИН в Африка. А тайните теории, плитката измама, и уклонът към политическо принуждение.
Така че говното Ванс, преди да ни размахва пръст за това, че не даваме задоволително естрада на Льо Пен и Мангъров, Орбан и Дърева, Алис Вайдел и Диляна Гайтанджиева, би трябвало да си почисти личната кочинка. Защото същите тези изтощени и отвратени от политкоректността и травестията на демократите американски бачкатори с работни комбинезони, които го избраха, скоро ще го изметат от Капитолия като купа кокаин от кенефа на Пи Диди. А с розовите му бузки, и двата чифта, не ми се мисли какво ще се случи.
Тъжно ми е, че измежду така наречен европейски водачи нямаше един, който да скочи и да зашие един пестник на Джей Ди в стила на Уил Смит. Или най-малко да му каже в очите, че с евтиния си, рашистки популизъм, построен на полуистини и примитивни страсти, може да върже на някоя сервитьорка-курветина от крайпътно заведение в Айова. Но ние в Европа с такива обикновени лозунги и първобитни стискания на пестник ставаме и си лягаме повече от век.
Иначе доста се веселя, че най-малко Макрон реши да поеме някаква самодейност и да събере старите демокрации на диалог в Париж, до момента в който Марко Рубио и Лавров взаимно си масажират потните топки в жегата на Саудитска Арабия. Защото Европа не е слаба, тя е просто добре наяла се и заспала. В това отношение би трябвало да благодарим на дрисльото Джей Ди за събуждането. Ясно е, че се готвим за война. Първо – осведомителна, а скоро – каквото сабя покаже.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ