Варненската опера се похвали с две нови арфи
Държавната опера във Варна разполага към този момент с две нови арфи на френската компания „ Камак “ (Camac), един от водещите производители в света на този изтънчен инструмент, за който споделят, че основава мост сред земния и небесния свят. На 9 февруари 2023 година директорката на Театрално-музикален продуцентски център - Варна Даниела Димова получи двете арфи от представителката на „ Камак “ Анжела Маджарова.
Когато преди 10 години започнах да се занимавам с тази активност, я одобрих като задача, споделя известната арфистка, изтъквайки, че за пръв път й се случва да продава два инструмента едновременно. Арфите „ Камак “ имат превъзходни характерности - те са доста звучни, а механиката е не просто безшумна, а допустимо най-хубавата и това дава в действителност криле на музиканта да изрази себе си. Подчертавам го, тъй като да свириш на остаряла арфа значи в огромна степен да се фокусираш не толкоз върху самото осъществяване, колкото върху нуждата да скриеш, доколкото е допустимо, дефектите на инструмента. Радвам се за моите колежки Петя и Ели от оркестъра на Варненската опера, които ще свирят на тези два прелестни нови инструмента, усмихва се Анжела Маджарова и пожелава на Варненската опера вдъхновяващи концерти и представления с арфите „ Камак “.
Много съм признателна и щастлива, че Варненската опера ни дава два такива прелестни инструмента, които като качество и тон са несравними с над 30-годишните арфи „ Луначарски “, на които свирехме до момента. Вълнението ме кара да си спомня и моята първа учителкапо музика Йорданка Караджова, която ми сподели, че имам гений за арфистка и аз бях очарована още първия път, когато ударих струната на арфата и чух пленителния й тон. Влюбих се в този инструмент, влюбена съм в него и до момента, споделя варненската арфистка Петя Филчева.
АРФАТА СЪПЪТСТВА ЧОВЕШКАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ
Като един от най-старите принадлежности, дружно с ударните, арфата съпътства историята на човешката цивилизация. Предполага се, че арфата поражда, когато ловците виждат, че обтегнатият лък свири. Първоначално арфата разполага единствено с няколко струни, само че с течение на времето тя се усъвършенства като форма, структура, материал и брой на струните. Интересно е, че находки на антични арфи са открити на всички континенти. Всички антични култури са почитали този инструмент, на който са свирили египтяни, шумери, елини, келти, израилтяни. Орфей, който не се разделял със своята лира, бил именуван от Пиндар арфист. При келтите арфата е обичаен инструмент на барда, които изпявал новините от град на град под музикален акомпанимент. В ренесанса и барока се развива дву- и триреднострунната арфа, която е по-богата на музикални нюанси. Ипанците придвижват арфата в Южна Америка, в Парагвай, Венецуела и Мексико тя и в този момент е народен инструмент. Любопитен факт е, че допреди епохата на Мария Антоанета на арфа свирят единствено мъже, тъй че кралицата на Франция е първата арфистка в света и нейният образец се оказва инфекциозен за придворните дами. По-късно арфата става известен инструмент в парижките салони за музика, продължава и през днешния ден да притегля с изяществото, хубостта и нежния си тон.
Когато преди 10 години започнах да се занимавам с тази активност, я одобрих като задача, споделя известната арфистка, изтъквайки, че за пръв път й се случва да продава два инструмента едновременно. Арфите „ Камак “ имат превъзходни характерности - те са доста звучни, а механиката е не просто безшумна, а допустимо най-хубавата и това дава в действителност криле на музиканта да изрази себе си. Подчертавам го, тъй като да свириш на остаряла арфа значи в огромна степен да се фокусираш не толкоз върху самото осъществяване, колкото върху нуждата да скриеш, доколкото е допустимо, дефектите на инструмента. Радвам се за моите колежки Петя и Ели от оркестъра на Варненската опера, които ще свирят на тези два прелестни нови инструмента, усмихва се Анжела Маджарова и пожелава на Варненската опера вдъхновяващи концерти и представления с арфите „ Камак “.
Много съм признателна и щастлива, че Варненската опера ни дава два такива прелестни инструмента, които като качество и тон са несравними с над 30-годишните арфи „ Луначарски “, на които свирехме до момента. Вълнението ме кара да си спомня и моята първа учителкапо музика Йорданка Караджова, която ми сподели, че имам гений за арфистка и аз бях очарована още първия път, когато ударих струната на арфата и чух пленителния й тон. Влюбих се в този инструмент, влюбена съм в него и до момента, споделя варненската арфистка Петя Филчева.
АРФАТА СЪПЪТСТВА ЧОВЕШКАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ
Като един от най-старите принадлежности, дружно с ударните, арфата съпътства историята на човешката цивилизация. Предполага се, че арфата поражда, когато ловците виждат, че обтегнатият лък свири. Първоначално арфата разполага единствено с няколко струни, само че с течение на времето тя се усъвършенства като форма, структура, материал и брой на струните. Интересно е, че находки на антични арфи са открити на всички континенти. Всички антични култури са почитали този инструмент, на който са свирили египтяни, шумери, елини, келти, израилтяни. Орфей, който не се разделял със своята лира, бил именуван от Пиндар арфист. При келтите арфата е обичаен инструмент на барда, които изпявал новините от град на град под музикален акомпанимент. В ренесанса и барока се развива дву- и триреднострунната арфа, която е по-богата на музикални нюанси. Ипанците придвижват арфата в Южна Америка, в Парагвай, Венецуела и Мексико тя и в този момент е народен инструмент. Любопитен факт е, че допреди епохата на Мария Антоанета на арфа свирят единствено мъже, тъй че кралицата на Франция е първата арфистка в света и нейният образец се оказва инфекциозен за придворните дами. По-късно арфата става известен инструмент в парижките салони за музика, продължава и през днешния ден да притегля с изяществото, хубостта и нежния си тон.
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ