Приближава ли се ЕС към военен Шенген
Държавите от Европейски Съюз отделят от ден на ден пари за оръжия и муниции. Но при положение на потребност преместването на военната техника от една страна в друга може да отнеме седмици. Не единствено поради проблемите с инфраструктурата, а и поради тромавата администрация. Може ли това да се промени?
Европа усилва разноските си за защита. Но един въпрос значително остава настрана – по какъв начин военната техника да се мести от една страна в друга допустимо най-бързо при положение на спор.
От години се приказва за „ боен Шенген “ – зона, в която оръжията и войските могат да се движат свободно толкоз елементарно, колкото и елементарните жители в зоната за свободно пътешестване. Но до момента това остава мъчно постижимо както за Европейския съюз ( Европейски Съюз ), по този начин и за НАТО , макар засилените опасения за сигурността, провокирани от войната в Украйна.
На 19 ноември Европейската комисия ще показа най-новия си проект за реализиране на тази цел до края на десетилетието.
В предварителна версия, с която Радио Свободна Европа/Радио Свобода (RFE/RL) се срещна, се показват два метода за постигането на тази цел:
първо, вложение на средства в стотици „ сериозни точки “ по целия континент – железопътни линии, пристанища и мостове, в това число в кандидатките за участие в Европейски Съюз Украйна и Молдова;второ, понижаване на бюрокрацията и уеднаквяване на законите в страните членки, с цел да може бързо и елементарно да се местят техника и военни от една страна на Европейски Съюз в друга. Много приказки, малко прогрес
През 2017 година концепцията за „ боен Шенген “ беше посочена като приоритет и Европейската комисия изготви проекти за деяние през 2018, 2022 и 2024 година Но напредъкът беше най-малък.
Дипломати от Европейски Съюз, с които RFE/RL приказва при изискване за анонимност, споделиха, че неналичието на прогрес не се дължи на липса на старания. Те настояват, че тематиката нормално е измежду целите на дневния ред, когато се разисква съдействието сред Европейски Съюз и НАТО, само че нито една от двете организации не подхваща дейности.
НАТО от дълго време се надява, че Европейски Съюз ще отдели повече внимание и средства за военна подвижност, изключително в този момент, когато 23 от 27-те страни членки на Европейски Съюз са и част от военния алианс. Войната в Украйна единствено ускори потребността да се подхващат дейности по всички въпроси, свързани с защитата.
В същото време в Европейски Съюз има отчаяние, че НАТО се концентрира върху разноските за скъпо военно съоръжение и отделя доста по-малко внимание на това по какъв начин да го транспортира и да го направи налично.
Новата цел на НАТО всяка страна да харчи 3,5% от брутния вътрешен артикул (БВП) за военно съоръжение до 2035 година и спомагателни 1,5% за невоенни вложения — като военна подвижност — ненапълно взема решение казуса.
Но както се акцентира в документа на Европейската комисия, това към момента зависи значително от обособените страни.
„ Макар страните членки да остават свободни да вземат решение дали да разрешат на задгранични въоръжени сили да минават през тяхната територия като част от националната им сигурност и защита, Европейски Съюз би трябвало да разполага с рамка за военна подвижност, която да балансира военните и гражданските потребности “, се споделя в документа.
Целта на актуалната Европейска комисия, чийто мандат изтича през 2029 година, е „ да сътвори до края на 2027 година зона за военна подвижност в целия Европейски Съюз като първа стъпка към последователното реализиране на „ боен Шенген “.
Ще има ли задоволително пари?
Въпросът е дали този път ще има пари.
В последния дълголетен бюджет на Европейски Съюз (2021-2027 г.) към 1,7 милиарда евро бяха заделени за транспортна инфраструктура с двойно – т.е. гражданско и военно – предопределение, като акцентът беше подложен върху 95 плана в 21 страни. Но, както се отбелязва в документа „ търсенето на финансиране от Европейски Съюз доста надвиши наличните запаси “.
За идващия дълготраен бюджет (2028-2034 г.) Европейската комисия предложи 17,65 милиарда евро за транспортна инфраструктура с двойно предопределение, фокусирана върху 500 „ горещи точки “, където превозът на военно съоръжение би трябвало да стане по-бърз и по-гладък.
Но дали това ще се реализира? Това е под въпрос, изключително като се има поради, че страните членки постоянно отслабват първичното предложение на Комисията и избират да пренасочват средствата на Европейски Съюз към браншове, които носят повече гласове, като селското стопанство, рибарството и други типове обществени разноски.
Железопътният превоз е и типът превоз, за който са изхарчени най-вече пари, що се отнася до военната подвижност. И това евентуално ще продължи. По-рано тази година Европейски Съюз се споразумя за четири предпочитани коридора за военна подвижност – север, юг, изток и център. Най-напреднал е северният кулоар, който свързва Нидерландия с Германия и Полша, а по-нататък и с Украйна.
Една от главните цели е Молдова и Украйна да бъдат свързани с страните членки на Европейски Съюз с железопътни линии със същите релси, каквито се употребяват в страните от блока. Идеята е бъдеще целия Европейски Съюз, в това число страните кандидатки, да имат идентичен стандарт на железопътните линии и да не се постанова претоварване на техника от едни вагони в други.
Ракети, гранати, снаряди. Какво оръжие изпращат Съединени американски щати на Украйна На 30 декември напускащата ръководството администрация на Съединени американски щати разгласи пакет от военна помощ за Киев в размер на 1,25 милиарда $. Целта е да се подсигурява, че „ Украйна разполага с нужните качества, с цел да се отбрани от съветската експанзия “. Това са някои от основните оръжия, включени в пратката.
Европейската комисия желае да влага в други детайли, които са от основно значение за военните транспорти, като транспорт на извънгабаритни товари, фериботи с двойно предопределение и вагони с плоска платформа за транспорт на тежко военно съоръжение като ракети и танкове.
Подобряване на „ военната подвижност “
В последна сметка обаче най-големите промени, които Европейски Съюз може да направи, с цел да улесни напредването на войски и съоръжение, са в законодателството.
Сега приемането на позволение за превоз на военна техника от една страна от Европейски Съюз в друга може да отнеме до 45 дни . Целта, сложена от Брюксел, е срокът да стане три дни .
Освен това хармонизираните правила на Европейски Съюз за транспорт на рискови товари не се ползват за военния превоз, което значи, че постоянно би трябвало да се договарят специфични съглашения. Европейската комисия желае да промени и това.
Друго предложение е разрешението за пренасяне на военно съоръжение сред страните членки да не би трябвало да се възобновява годишно, а да остава годно, до момента в който не се анулира. Държави, които не са членки на Европейски Съюз, също ще могат да се включат в тази смяна.
Предлага се и основаване на така наречен „ Европейска система за усъвършенствана реакция при военна подвижност ( EMERS ) “, която може да бъде задействана в границите на 48 часа след предложение от Европейската комисия или държава-членка на Европейски Съюз при положение на евентуална военна изключителна обстановка.
Когато бъде задействана, трансграничният боен превоз ще изисква единствено съобщение за прекосяване на военна техника, и то с в по-кратък период. Целта е множеството общоприети процедури да бъдат заобиколени, като се изключи митническите формалности.
Разбира се, всички тези оферти ще би трябвало да бъдат съгласувани сред страните членки на Европейски Съюз, което постоянно изисква единогласие. Предвид повишената неотложност за Европейски Съюз да ускори военното си наличие заради продължаващата война в Украйна, това може да се окаже най-хубавата опция за реализиране на „ боен Шенген “.
Европа усилва разноските си за защита. Но един въпрос значително остава настрана – по какъв начин военната техника да се мести от една страна в друга допустимо най-бързо при положение на спор.
От години се приказва за „ боен Шенген “ – зона, в която оръжията и войските могат да се движат свободно толкоз елементарно, колкото и елементарните жители в зоната за свободно пътешестване. Но до момента това остава мъчно постижимо както за Европейския съюз ( Европейски Съюз ), по този начин и за НАТО , макар засилените опасения за сигурността, провокирани от войната в Украйна.
На 19 ноември Европейската комисия ще показа най-новия си проект за реализиране на тази цел до края на десетилетието.
В предварителна версия, с която Радио Свободна Европа/Радио Свобода (RFE/RL) се срещна, се показват два метода за постигането на тази цел:
първо, вложение на средства в стотици „ сериозни точки “ по целия континент – железопътни линии, пристанища и мостове, в това число в кандидатките за участие в Европейски Съюз Украйна и Молдова;второ, понижаване на бюрокрацията и уеднаквяване на законите в страните членки, с цел да може бързо и елементарно да се местят техника и военни от една страна на Европейски Съюз в друга. Много приказки, малко прогрес
През 2017 година концепцията за „ боен Шенген “ беше посочена като приоритет и Европейската комисия изготви проекти за деяние през 2018, 2022 и 2024 година Но напредъкът беше най-малък.
Дипломати от Европейски Съюз, с които RFE/RL приказва при изискване за анонимност, споделиха, че неналичието на прогрес не се дължи на липса на старания. Те настояват, че тематиката нормално е измежду целите на дневния ред, когато се разисква съдействието сред Европейски Съюз и НАТО, само че нито една от двете организации не подхваща дейности.
НАТО от дълго време се надява, че Европейски Съюз ще отдели повече внимание и средства за военна подвижност, изключително в този момент, когато 23 от 27-те страни членки на Европейски Съюз са и част от военния алианс. Войната в Украйна единствено ускори потребността да се подхващат дейности по всички въпроси, свързани с защитата.
В същото време в Европейски Съюз има отчаяние, че НАТО се концентрира върху разноските за скъпо военно съоръжение и отделя доста по-малко внимание на това по какъв начин да го транспортира и да го направи налично.
Новата цел на НАТО всяка страна да харчи 3,5% от брутния вътрешен артикул (БВП) за военно съоръжение до 2035 година и спомагателни 1,5% за невоенни вложения — като военна подвижност — ненапълно взема решение казуса.
Но както се акцентира в документа на Европейската комисия, това към момента зависи значително от обособените страни.
„ Макар страните членки да остават свободни да вземат решение дали да разрешат на задгранични въоръжени сили да минават през тяхната територия като част от националната им сигурност и защита, Европейски Съюз би трябвало да разполага с рамка за военна подвижност, която да балансира военните и гражданските потребности “, се споделя в документа.
Целта на актуалната Европейска комисия, чийто мандат изтича през 2029 година, е „ да сътвори до края на 2027 година зона за военна подвижност в целия Европейски Съюз като първа стъпка към последователното реализиране на „ боен Шенген “.
Ще има ли задоволително пари?
Въпросът е дали този път ще има пари.
В последния дълголетен бюджет на Европейски Съюз (2021-2027 г.) към 1,7 милиарда евро бяха заделени за транспортна инфраструктура с двойно – т.е. гражданско и военно – предопределение, като акцентът беше подложен върху 95 плана в 21 страни. Но, както се отбелязва в документа „ търсенето на финансиране от Европейски Съюз доста надвиши наличните запаси “.
За идващия дълготраен бюджет (2028-2034 г.) Европейската комисия предложи 17,65 милиарда евро за транспортна инфраструктура с двойно предопределение, фокусирана върху 500 „ горещи точки “, където превозът на военно съоръжение би трябвало да стане по-бърз и по-гладък.
Но дали това ще се реализира? Това е под въпрос, изключително като се има поради, че страните членки постоянно отслабват първичното предложение на Комисията и избират да пренасочват средствата на Европейски Съюз към браншове, които носят повече гласове, като селското стопанство, рибарството и други типове обществени разноски.
Железопътният превоз е и типът превоз, за който са изхарчени най-вече пари, що се отнася до военната подвижност. И това евентуално ще продължи. По-рано тази година Европейски Съюз се споразумя за четири предпочитани коридора за военна подвижност – север, юг, изток и център. Най-напреднал е северният кулоар, който свързва Нидерландия с Германия и Полша, а по-нататък и с Украйна.
Една от главните цели е Молдова и Украйна да бъдат свързани с страните членки на Европейски Съюз с железопътни линии със същите релси, каквито се употребяват в страните от блока. Идеята е бъдеще целия Европейски Съюз, в това число страните кандидатки, да имат идентичен стандарт на железопътните линии и да не се постанова претоварване на техника от едни вагони в други.
Ракети, гранати, снаряди. Какво оръжие изпращат Съединени американски щати на Украйна На 30 декември напускащата ръководството администрация на Съединени американски щати разгласи пакет от военна помощ за Киев в размер на 1,25 милиарда $. Целта е да се подсигурява, че „ Украйна разполага с нужните качества, с цел да се отбрани от съветската експанзия “. Това са някои от основните оръжия, включени в пратката.
Европейската комисия желае да влага в други детайли, които са от основно значение за военните транспорти, като транспорт на извънгабаритни товари, фериботи с двойно предопределение и вагони с плоска платформа за транспорт на тежко военно съоръжение като ракети и танкове.
Подобряване на „ военната подвижност “
В последна сметка обаче най-големите промени, които Европейски Съюз може да направи, с цел да улесни напредването на войски и съоръжение, са в законодателството.
Сега приемането на позволение за превоз на военна техника от една страна от Европейски Съюз в друга може да отнеме до 45 дни . Целта, сложена от Брюксел, е срокът да стане три дни .
Освен това хармонизираните правила на Европейски Съюз за транспорт на рискови товари не се ползват за военния превоз, което значи, че постоянно би трябвало да се договарят специфични съглашения. Европейската комисия желае да промени и това.
Друго предложение е разрешението за пренасяне на военно съоръжение сред страните членки да не би трябвало да се възобновява годишно, а да остава годно, до момента в който не се анулира. Държави, които не са членки на Европейски Съюз, също ще могат да се включат в тази смяна.
Предлага се и основаване на така наречен „ Европейска система за усъвършенствана реакция при военна подвижност ( EMERS ) “, която може да бъде задействана в границите на 48 часа след предложение от Европейската комисия или държава-членка на Европейски Съюз при положение на евентуална военна изключителна обстановка.
Когато бъде задействана, трансграничният боен превоз ще изисква единствено съобщение за прекосяване на военна техника, и то с в по-кратък период. Целта е множеството общоприети процедури да бъдат заобиколени, като се изключи митническите формалности.
Разбира се, всички тези оферти ще би трябвало да бъдат съгласувани сред страните членки на Европейски Съюз, което постоянно изисква единогласие. Предвид повишената неотложност за Европейски Съюз да ускори военното си наличие заради продължаващата война в Украйна, това може да се окаже най-хубавата опция за реализиране на „ боен Шенген “.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ