Вкара ли Съдът на ЕС гей браковете у нас през задния вход?
Държавите членки в Европейски Съюз би трябвало да признават еднополовите бракове, когато те са подписани в друга страна от Общността. Това постанови Съдът на Европейския съюз.
„ Отказът да се признае брак сред двама жители на Съюза, законно подписан в друга страна членка, където те са упражнили свободата си на придвижване и престояване (…), нарушава тази независимост, както и правото на ценене на персоналния и фамилния живот “, излиза наяве от решението на съда.
Предисторията
Решението идва по случая C-713/23, откакто две лица с полско поданство (единият и с германско), живеещи в Германия и сключили брак в Берлин, желаят да трансферират (транскрибират) брачното си удостоверение в полския цивилен указател. Полските управляващи отхвърлят с мотив, че
националното законодателство не позволява брак сред лица от един и същи пол.
Институциите във Варшава се позовавали на член 18 от полската конституция:
„ Бракът като съюз сред мъж и жена, фамилията, майчинството и родителството се слагат под закрилата и грижата на Република Полша. “
И по този начин искът на двойката мъже стига до Люксембург, където е седалището на Съда.
Съдът на Европейски Съюз акцентира, че
„ страните членки разполагат със независимост на преценка при избора на методите за признание на подобен брак “,
само че защото в полското законодателство няма равностоен съюз при еднополови двойки, „ пререгистрацията е единственото средство “, което да подсигурява, че няма дискриминация.
Какво значи решението за България?
Към ноември 2025 година Полша, България, Румъния и Словакия са единствените страни в Европейски Съюз, които не признават никаква форма на еднополови съюзи. Означава ли решението на Съда на Европейски Съюз, че това ще се промени? Не тъкмо, споделя юрист Деница Любенова от ЛГБТИ организация „ Действие “ пред „ Дойче Веле “.
„ България е натрупала стабилен опит в това да пренебрегва решенията на Съда на Европейски Съюз “,
добавя тя.
Любенова представляваше Лилия Бабулкова и Дарина Коилова пред Европейския съд по правата на индивида, които осъдиха България. Двете дами подписват брак във Англия през 2016 година, само че българските институции отхвърлят да го записват. „ България бе наказана от Европейския съд по правата на индивида през 2023 година и има задължението да сътвори форма, признаваща връзките сред лицa от един и същи пол “, напомня Любенова. „ Това обвързване в този момент се удостоверява от решението на Съда на Европейски Съюз. “
Поредицата от правосъдни решения значат, че
еднополовите бракове би трябвало да бъдат признавани на цялата територия на Европейски Съюз.
Но по кое време ще се случи това? Зависи от страните членки, изяснява юрист Любенова. Ако България не сътвори такава форма - брак, цивилен съюз или друга, тя ще може да е обект на още каузи, които
да губи, и надлежно да изплаща компенсации,
удостоверява тя.
Признаване без обвързване за въвеждане на еднополов брак
Съдът прецизира, че задължението за признание:
не изисква страната членка да вкара еднополов брак във вътрешното си законодателство;не визира националната еднаквост и публичния ред;допуска страните да изберат процедурата за признание, само че тя не може да прави признаването невероятно или прекалено мъчно.
В Полша единственият метод за признание на задграничен брак е транскрипция в гражданския указател, заради което тази процедура би трябвало да бъде прилагана без дискриминация – както за разнополови, по този начин и за еднополови двойки.
Полската група за правата на ЛГБТ+ общността „ Любовта не изключва “ приветства днешното „ дълго чакано решение “, което съгласно нея „ не оставя подозрение: според правото на Европейски Съюз
Полша е длъжна да издава брачни свидетелства на полски двойки,
сключили брак в друга страна от Европейски Съюз. “
Решението по преюдициалното питане е наложително за всички национални съдилища, пред които бъде издигнат сходен въпрос. Полският Върховен административен съд ще би трябвало да се произнесе по съответния спор в сходство с тълкуването на Съда на Европейски Съюз.
Съдът на Европейския съюз е една от седемте институции на Европейския съюз. Състои от три обособени юрисдикции, една от които е Европейският съд. От основаването му през 1952 г. е основан в Люксембург. Според член 19 от Договора за Европейския съюз главно обвързване на Съда на Европейския съюз е да осигурява спазването на правото при тълкуването и използването на Договорите.
„ Отказът да се признае брак сред двама жители на Съюза, законно подписан в друга страна членка, където те са упражнили свободата си на придвижване и престояване (…), нарушава тази независимост, както и правото на ценене на персоналния и фамилния живот “, излиза наяве от решението на съда.
Предисторията
Решението идва по случая C-713/23, откакто две лица с полско поданство (единият и с германско), живеещи в Германия и сключили брак в Берлин, желаят да трансферират (транскрибират) брачното си удостоверение в полския цивилен указател. Полските управляващи отхвърлят с мотив, че
националното законодателство не позволява брак сред лица от един и същи пол.
Институциите във Варшава се позовавали на член 18 от полската конституция:
„ Бракът като съюз сред мъж и жена, фамилията, майчинството и родителството се слагат под закрилата и грижата на Република Полша. “
И по този начин искът на двойката мъже стига до Люксембург, където е седалището на Съда.
Съдът на Европейски Съюз акцентира, че
„ страните членки разполагат със независимост на преценка при избора на методите за признание на подобен брак “,
само че защото в полското законодателство няма равностоен съюз при еднополови двойки, „ пререгистрацията е единственото средство “, което да подсигурява, че няма дискриминация.
Какво значи решението за България?
Към ноември 2025 година Полша, България, Румъния и Словакия са единствените страни в Европейски Съюз, които не признават никаква форма на еднополови съюзи. Означава ли решението на Съда на Европейски Съюз, че това ще се промени? Не тъкмо, споделя юрист Деница Любенова от ЛГБТИ организация „ Действие “ пред „ Дойче Веле “.
„ България е натрупала стабилен опит в това да пренебрегва решенията на Съда на Европейски Съюз “,
добавя тя.
Любенова представляваше Лилия Бабулкова и Дарина Коилова пред Европейския съд по правата на индивида, които осъдиха България. Двете дами подписват брак във Англия през 2016 година, само че българските институции отхвърлят да го записват. „ България бе наказана от Европейския съд по правата на индивида през 2023 година и има задължението да сътвори форма, признаваща връзките сред лицa от един и същи пол “, напомня Любенова. „ Това обвързване в този момент се удостоверява от решението на Съда на Европейски Съюз. “
Поредицата от правосъдни решения значат, че
еднополовите бракове би трябвало да бъдат признавани на цялата територия на Европейски Съюз.
Но по кое време ще се случи това? Зависи от страните членки, изяснява юрист Любенова. Ако България не сътвори такава форма - брак, цивилен съюз или друга, тя ще може да е обект на още каузи, които
да губи, и надлежно да изплаща компенсации,
удостоверява тя.
Признаване без обвързване за въвеждане на еднополов брак
Съдът прецизира, че задължението за признание:
не изисква страната членка да вкара еднополов брак във вътрешното си законодателство;не визира националната еднаквост и публичния ред;допуска страните да изберат процедурата за признание, само че тя не може да прави признаването невероятно или прекалено мъчно.
В Полша единственият метод за признание на задграничен брак е транскрипция в гражданския указател, заради което тази процедура би трябвало да бъде прилагана без дискриминация – както за разнополови, по този начин и за еднополови двойки.
Полската група за правата на ЛГБТ+ общността „ Любовта не изключва “ приветства днешното „ дълго чакано решение “, което съгласно нея „ не оставя подозрение: според правото на Европейски Съюз
Полша е длъжна да издава брачни свидетелства на полски двойки,
сключили брак в друга страна от Европейски Съюз. “
Решението по преюдициалното питане е наложително за всички национални съдилища, пред които бъде издигнат сходен въпрос. Полският Върховен административен съд ще би трябвало да се произнесе по съответния спор в сходство с тълкуването на Съда на Европейски Съюз.
Съдът на Европейския съюз е една от седемте институции на Европейския съюз. Състои от три обособени юрисдикции, една от които е Европейският съд. От основаването му през 1952 г. е основан в Люксембург. Според член 19 от Договора за Европейския съюз главно обвързване на Съда на Европейския съюз е да осигурява спазването на правото при тълкуването и използването на Договорите.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ