Банержи: Държавите в Югоизточна Европа трябва да стимулират компаниите да инвестират в изследователска и развойна дейност
Държави като България, Хърватия и Румъния с бързи темпове се приближават до европейските равнища на БВП, тъй че „ машината за конвергенция “ дава резултати. Това съобщи Аруп Банержи, районен шеф за страните от Европейски Съюз в Световната банка, в изявление за единадесетото издание на годишната ранглиста TOP 100 SEE на SeeNews, което следва да излезе на 09.10.2018 година
„ Конвергентните стратегии на национално равнище проработиха доста сполучливо като цяло. Това, което вършим обаче, е да надникнем под повърхността и да забележим какво се случва на поднационално равнище в другите райони на една страна – дали те се развиват еднообразно. Дали хората в дадена страна покачват качеството си на живот и дали това се случва отмерено. За страдание отговорът и на двата въпроса е „ не “, добави той.
През последните пет години в Европейския съюз се следи несиметричен напредък измежду регионите на страните членки. Столиците – София, Букурещ и Загреб – се оправят доста по-бързо от останалите елементи на съответните страни и изоставащите райони, които са и най-бедните райони от страните, остават все по-назад. Същата наклонност се следи и измежду хората.
„ Именно от тези страни са едни от най-квалифицираните хора на международно равнище – да вземем за пример преуспяващият софтуерен бранш в България и Румъния. Дългогодишна традиция е точно български и румънски възпитаници да печелят международните олимпиади по математика. Същевременно най-бедната част от популацията живее в икономическа застоялост. Това е огромното предизвикателство пред тези страни “, посочи Аруп Банержи.
Тази дългогодишна наклонност се задълбочава от софтуерния напредък. Технологичният напредък подкрепя страните и фирмите, които съумяват да станат все по-продуктивни и конкурентноспособни. Предизвикателство за всички страни членки, в това число и тези в Югоизточна Европа, е по какъв начин да подкрепят най-бедната част от популацията и по-малките компании, с цел да съумяват да се конкурират дейно с наличните софтуерни благоприятни условия.
Компаниите в Югоизточна Европа към момента не порастват задоволително и не могат да се възползват от софтуерните нововъведения и да влагат в изследователска и развойна активност. И това се дължи отчасти и на обстоятелството, че работят в бизнес среда, която не им разрешава или не ги подтиква да порастват. Тези провокации не са характерни единствено за Югоизточна Европа, само че въпросът е дали за политиците те са предпочитани, както е да вземем за пример случая в Китай и Северна Европа. Решенията не могат дойдат от Брюксел, а да бъдат реализирани в границите на всяка национална просветителна политика.
Резултатите от последното интернационално проучване PISA сподели, че страните от Югоизточна Европа в действителност изостават. За България проучването сподели, че 42% от популацията не е функционално грамотно да се оправи с математиката и със комплицирани текстове. Това значи, че 4 от 10 българи на 15-годишна възраст в действителност не са задоволително готови да се оправят с тази нова икономическа среда.
Аруп Банержи отбелязва потребността от поощряване на нововъведенията и приемането на нови технологии: „ Насърчаването на нововъведенията е основен фактор. Има една истина за нововъведенията и тя е, че неуспехът е сигурен. Иновациите и предприемачеството нормално е поредност от голям брой провали и единствено един голям триумф. Въпросът е дали има налична среда, която да разреши на хората и фирмите да се провалят, само че и да се възстановят по-късно и да опитат още веднъж. Нужно е да има новаторски компании, които имат по-висока приемливост към риска, само че и да има регулаторна конструкция, която им разрешава да поемат тези опасности. Нужна е и финансова конструкция, която да споделя риска с други вложители, а не просто с банки. “
Цялото изявление може да прочетете тук.
На 09.10.2018 година за единадесета поредна година организацията за бизнес информация SeeNews ще разгласява годишна ранглиста на най-големите 100 компании по общ доход за 2017 година, както и на стоте най-големи банки по общи активи и на най-големите 100 застрахователи по брутно записани награди в Албания, Босна и Херцеговина, България, Косово, Македония, Молдова, Словения, Сърбия, Румъния, Черна гора и Хърватия.
Освен главните три ранглисти, SEE TOP 100 включва спомагателни ранглисти, отразяващи както позиционирането през 2017 година, по този начин и през последното десетилетие на най-печелившите и динамични компании, тези с най-голяма загуба, най-успешните промишлености, както и фирмите с максимален доход на глава от популацията. Изданието включва и изявленията с представители на водещи компании, както и разбори на най-бързо разрастващите се промишлености.
„ Конвергентните стратегии на национално равнище проработиха доста сполучливо като цяло. Това, което вършим обаче, е да надникнем под повърхността и да забележим какво се случва на поднационално равнище в другите райони на една страна – дали те се развиват еднообразно. Дали хората в дадена страна покачват качеството си на живот и дали това се случва отмерено. За страдание отговорът и на двата въпроса е „ не “, добави той.
През последните пет години в Европейския съюз се следи несиметричен напредък измежду регионите на страните членки. Столиците – София, Букурещ и Загреб – се оправят доста по-бързо от останалите елементи на съответните страни и изоставащите райони, които са и най-бедните райони от страните, остават все по-назад. Същата наклонност се следи и измежду хората.
„ Именно от тези страни са едни от най-квалифицираните хора на международно равнище – да вземем за пример преуспяващият софтуерен бранш в България и Румъния. Дългогодишна традиция е точно български и румънски възпитаници да печелят международните олимпиади по математика. Същевременно най-бедната част от популацията живее в икономическа застоялост. Това е огромното предизвикателство пред тези страни “, посочи Аруп Банержи.
Тази дългогодишна наклонност се задълбочава от софтуерния напредък. Технологичният напредък подкрепя страните и фирмите, които съумяват да станат все по-продуктивни и конкурентноспособни. Предизвикателство за всички страни членки, в това число и тези в Югоизточна Европа, е по какъв начин да подкрепят най-бедната част от популацията и по-малките компании, с цел да съумяват да се конкурират дейно с наличните софтуерни благоприятни условия.
Компаниите в Югоизточна Европа към момента не порастват задоволително и не могат да се възползват от софтуерните нововъведения и да влагат в изследователска и развойна активност. И това се дължи отчасти и на обстоятелството, че работят в бизнес среда, която не им разрешава или не ги подтиква да порастват. Тези провокации не са характерни единствено за Югоизточна Европа, само че въпросът е дали за политиците те са предпочитани, както е да вземем за пример случая в Китай и Северна Европа. Решенията не могат дойдат от Брюксел, а да бъдат реализирани в границите на всяка национална просветителна политика.
Резултатите от последното интернационално проучване PISA сподели, че страните от Югоизточна Европа в действителност изостават. За България проучването сподели, че 42% от популацията не е функционално грамотно да се оправи с математиката и със комплицирани текстове. Това значи, че 4 от 10 българи на 15-годишна възраст в действителност не са задоволително готови да се оправят с тази нова икономическа среда.
Аруп Банержи отбелязва потребността от поощряване на нововъведенията и приемането на нови технологии: „ Насърчаването на нововъведенията е основен фактор. Има една истина за нововъведенията и тя е, че неуспехът е сигурен. Иновациите и предприемачеството нормално е поредност от голям брой провали и единствено един голям триумф. Въпросът е дали има налична среда, която да разреши на хората и фирмите да се провалят, само че и да се възстановят по-късно и да опитат още веднъж. Нужно е да има новаторски компании, които имат по-висока приемливост към риска, само че и да има регулаторна конструкция, която им разрешава да поемат тези опасности. Нужна е и финансова конструкция, която да споделя риска с други вложители, а не просто с банки. “
Цялото изявление може да прочетете тук.
На 09.10.2018 година за единадесета поредна година организацията за бизнес информация SeeNews ще разгласява годишна ранглиста на най-големите 100 компании по общ доход за 2017 година, както и на стоте най-големи банки по общи активи и на най-големите 100 застрахователи по брутно записани награди в Албания, Босна и Херцеговина, България, Косово, Македония, Молдова, Словения, Сърбия, Румъния, Черна гора и Хърватия.
Освен главните три ранглисти, SEE TOP 100 включва спомагателни ранглисти, отразяващи както позиционирането през 2017 година, по този начин и през последното десетилетие на най-печелившите и динамични компании, тези с най-голяма загуба, най-успешните промишлености, както и фирмите с максимален доход на глава от популацията. Изданието включва и изявленията с представители на водещи компании, както и разбори на най-бързо разрастващите се промишлености.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ