Йордан Димитров: Работните места са най-добрият начин за интеграция на хората с увреждания
Държавата усили тази година с 4 млн. лева програмата си за трудово консолидиране на хората с увреждания, а работодателите дори не желаят да усвоят средствата. У нас 120 хиляди хора с увреждания се водят „ неактивни лица “, те нито търсят работа, нито обществото ги търси за нещо, живеят с мизерни компенсации изолирани и непознати за света. Това съобщи във видео изявление за „ Студио Банкеръ “ специалистът Йордан Димитров от Балканския институт по труда и обществената политика.
В изявлението Димитров сподели още:
Трудовата претовареност е най-хубавият метод за консолидиране на хората с увреждания.
Вижте цялото изявление с Йордан Димитров.
https://www.youtube.com/watch?v=bwJgObfemA8&feature=youtu.be
У нас 30 % от хората с увреждания са заети в трудовия развой, в развитите страни равнището е 60-70 %, там не се задоволяват със обществено обслужване а ги тласкат към пазара на труда.
В Дания в случай че човек с увреждания може да прави нещо, той наложително го прави и дори не го питат дали желае.
На Запад се практикува подсигурена претовареност – от една страна има субсидиране и подкрепяне на работодателите, от друга – така наречен „ подкрепящи услуги “.
В големите мултинационални компании работят доста хора с увреждания, единствено в една от тях се трудят 800 хиляди индивида със Синдрома на Даун.
Могат ли хората с увреждания да бъдат от съществено значение за ускорението на стопанската система?
В кои браншове а стопанската система трудът на хората с увреждания може да бъде потребен и за двете страни?
Кое е по-правилно – хората с увреждания да получават помощи или работа?
Какви трикове се ползват на пазара а труда с хората увреждания?
В изявлението Димитров сподели още:
Трудовата претовареност е най-хубавият метод за консолидиране на хората с увреждания.
Вижте цялото изявление с Йордан Димитров.
https://www.youtube.com/watch?v=bwJgObfemA8&feature=youtu.be
У нас 30 % от хората с увреждания са заети в трудовия развой, в развитите страни равнището е 60-70 %, там не се задоволяват със обществено обслужване а ги тласкат към пазара на труда.
В Дания в случай че човек с увреждания може да прави нещо, той наложително го прави и дори не го питат дали желае.
На Запад се практикува подсигурена претовареност – от една страна има субсидиране и подкрепяне на работодателите, от друга – така наречен „ подкрепящи услуги “.
В големите мултинационални компании работят доста хора с увреждания, единствено в една от тях се трудят 800 хиляди индивида със Синдрома на Даун.
Могат ли хората с увреждания да бъдат от съществено значение за ускорението на стопанската система?
В кои браншове а стопанската система трудът на хората с увреждания може да бъде потребен и за двете страни?
Кое е по-правилно – хората с увреждания да получават помощи или работа?
Какви трикове се ползват на пазара а труда с хората увреждания?
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ




