Държавата събира пари за хазната от нас всеки ден, без

Държавата събира пари за хазната от нас всеки ден, без да осъзнаваме. Финансистите споделят, че господаря на косвените данъци е данъкът върху добавената стойност. В България го плащаме от 1994 година. Включен е в цената на всичко, което ние като консуматори употребяваме. Затова без даже да посещаваме приходната администрация даваме своя принос за благосъстоянието на страната си. Данък добавена стойност е идентичен за всички без значение дали сме небогати или богати, дали сме на минимална или на висока заплата, както и дали работим или не. Важно е единствено едно – да купуваме.

" Данъкът върху добавената стойност е трето потомство индиректен данък върху потреблението. Той е внук на акциза и наследник на налога върху оборота. Акцизите се назовават " налози на прегрешението “, тъй като таксуват нездравословните и първокласни артикули и услуги ", споделя проф. Румен Брусарски, декан на Финансово-счетоводния факултет на УНСС.

" Идеята за пораждане на Данък добавена стойност е много остаряла, към този момент има над 100 години. Първи я прокарал немският бизнесмен Вилхем декор Сименс. Той е предложил да се смени системата от налог оборот и да се мине на многофазен налог ", споделя данъчният съветник Валентина Василева в предаването   “Историите ON AIR " по Bulgaria ON AIR.

Авторът на актуалния налог върху добавената стойност обаче е френският икономист Морис Лорет. През 1952 година той става министър на стопанската система, финансите и промишлеността. Тогава Лорет прави опит за ново облагане върху продажбата на артикули. Идеята е налогът да се начислява на всички стадии в търговията, само че да се приспада от всяка последваща договорка и да се заплати единствено на финала – от крайния консуматор. 

За първи път новият вид налог е тестван във френската колония Кот д`Ивоар през 1958 година. Експериментът се оказал сполучлив и през 1968 Данък добавена стойност е въведено във Франция. Първоначално ставката е 16,66 %. Няколко месеца по-късно е вдигната на 19 на 100, само че пък е въведена диференцирана от 6 % за чувствителни артикули.

Днес във Франция общоприетата ставка е 20 %. Използват се и две две по-ниски от 10 на 100 за медикаменти, пътнически превоз, входни такси за културни, спортни и развлекателни събития, хотели, квартири, заведения за хранене. С 5,5 на 100 се таксуват храните и книгите, в това число и електронните. А свръхнамалена ставка от 2,1 % се ползва за вестници и други типове фармацевтични произведения. 

" В международен аспект Данък добавена стойност е общопризнат като най-ефективният метод за облагане на потреблението. От скоро той се ползва и в страните от от Персийския залив. Изследователите на този налог са следили, че най-често страните са започвали с няколко понижени ставки и с многочислени изключения от облагането с Данък добавена стойност. След това с течение на годините са се опитвали да понижават диференцираните ставки и изключенията. Проблемът обаче е, че един път дадени е доста мъчно те да бъдат отстранени ", изяснява шефът на Дирекция " Данъчна и осигурителна политика " в Национална агенция за приходите Росен Иванов.

Всички държави-членки на Европейския съюз таксуват крайното ползване с налог добавена стойност. Според директивата главната ставка не може да е по-ниска от 15 %, а понижената не би трябвало да е под 5 на 100.

Към 1 януари 2020 година единствената европейска страна, в която няма диференцирана ставка е Дания. Там облагането с Данък добавена стойност е 25 %. С 2 пункта повече е в Унгария. Това е и най-високият налог върху добавената стойност в границите на Европейски Съюз – 27 на 100. 

Най-ниско е ДДС-то в Люксембург – 17 %. Във Великото хецогство се ползват и две понижени ставки. Едната от 8 % е за облагането на газа за битово отопление и за електричеството. Втората е свръхнамалена. Тя е за храните, медицинските артикули, книгите, детските облекла и обувки и пътническия превоз. Тези артикули се таксуват с 3 % Данък добавена стойност.

Люксембург е една от петте страни, които са се възползвали и от правото да вкарат специфична междинна ставка. Размерът ѝ е 14 на 100. С нея се таксуват рекламни услуги и материали, както и виното. Най-масовите ставки в Евросъюза са 20 и 21 %. Данък добавена стойност от 21 на 100 има в – Белгия, Чехия, Испания, Литва, Латвия, Нидерландия. 20 % е налог добавена стойност в – Австрия, Естония, Франция, Словакия и България. У нас този данък е въведен за първи път през 1994 година. Тогава ставката е била 18 на 100.