Държавата отново е на път да потъне в безвремие, родено

Държавата още веднъж е на път да потъне в безвремие, родено от политическата рецесия, която може да приключи с злополука на демократичния политически развой у нас.
Шестото за последните три години ново Народно заседание постави клетва, само че както и предшествениците си зацикли при първата си виновна задача - да излъчи ръководител. Решаването на този въпрос е от основно значение, защото е причина за започване на процедурата по съставяне на държавно управление - залог, подложен от водача на победилата партия ГЕРБ Бойко Борисов.

И тук всички виновни фактори направиха неточности.

Беше изсилване на Борисов да обвърже авансово избора за началник на Народното събрание с договарянията за държавно управление. Вместо заклинания, той трябваше на вчерашните диалози с Има Такъв Народ да контракти поддръжката за кандидатурата на ГЕРБ-СДС, което е обикновено в парламентарната процедура.

Беше неточност останалите парламентарни групи да излъчват свои кандидатури, тъй като неписано предписание, станало традиция, е първата политическа мощ да излъчи ръководител на Народното събрание и той да бъде подсилен.

Гласуването, което съставлява тест за вероятното болшинство зад бъдещо държавно управление, не даде резултат и ще продължи на следващия ден. Не знам на какво се е надявал Борисов, само че гледайки към таблото в очакване на резултата, физиономията му приличаше на шокирания Тодор Живков по времето на Десетоноемврийски пленум на Българска комунистическа партия, който го смъкна от власт. Излъган ли беше Борисов или го излъгаха? На кого се предовери или политическият усет му изневери?

Има Такъв Народ, които към този момент са много обиграна парламентарна секта, доста добре знаеха, че препоръчаната от тях кандидатура няма да мине, само че дадоха знак на Борисов, че без техните гласове този парламент няма да има живот. Тъжно, само че е реалност! Всеизвестно е, че алчността им е безгранична и че ще опитат оптимално да капитализират " стратегическото " си наличие в Народно събрание.

Всички се издъниха, тъй като играха обикновено, хазартно и с готовност да прецакат другия.

ПП-ДБ се държат като " хванати от гората ", с тях разговорът е неосъществим. След като девет месеца седяха в скута на Пеевски и го употребиха за прокарването на всички законодателни актове, в този момент са фрустрирани да го тричат на всеки ъгъл. Това не дава никакви резултати, тъй като никой не им има вяра. Но те не го схващат заради вопиещото при тях неявяване на дълбочина на политическото мислене и знание.

Грешката на Борисов е, че си фантазира, че може да ръководи с тях.

НЕ МОЖЕ!

Борисов продължава да мисли, че може да повтори схемите на сглобката. НЕ МОЖЕ!

Той е захласнат от желанието да прегърне Петков, Василев, Денков и Атанасов, тъй като си е наумил, че те му дават дясната политическа легитимност. ТОВА Е НЕСЪСТОЯТЕЛНО!

Борисов е най-успешният политик за последните 23 години, а ПП-ДБ са най-големият неуспех като политическа и управническа настройка за трите десетилетия на прехода! Защо им кляка и се унижава?
ПП-ДБ носят тежки корупционни практики в ущърб на националните ползи и да искаш да ги вкараш още веднъж във властта е израз на ПОЛИТИЧЕСКА НЕАДЕКВАТНОСТ, подбудена от някакъв боязън или съществени зависимости.

Благодарение на Борисов ГЕРБ-СДС остана водещата политическа мощ в България, а ПП-ДБ, с помощта на Петков/Василев, претъпряха подобен погром, че никой и нищо не може и не би трябвало да ги вкарва още веднъж в управническия развой. Оттук нататък тяхната грижа ще е за оцеляването им, а не за шерване на държавна отговорност. Заради вредите, които нанесоха на страната, Политическа партия би трябвало да бъдат държани надалеч от всяко копче на властта, а пък Демократична България занапред има да осмислят какво им споделиха гласоподавателите и какво би трябвало да вършат с тези свои водачи, които ги доведоха до това тъпо политическо битие.

Борисов би трябвало да одобри този факт и да престане да хленчи за тяхната " обич ". Защото, в профил видяно, това държание не наподобява лидерско.

Правителство би трябвало да се направи и формулата не минава само през ПП-ДБ, както я вижда обезверено Борисов.

Движение за права и свободи към този момент не е балансьор в страната, а управнически фактор и е неточност, че Борисов обществено непрестанно повтаря, че " единствено с Движение за права и свободи не може да ръководи ". Натрапването на това определение оттеква зле в ушите на българските турци, които естествено си задават въпроса " ние второ качество ли сме? ".  Обидата почва да тлее. Само си помислете, в случай че някой каже: " единствено с ГЕРБ не става! ", по какъв начин биха се чувствали членовете и симпатизантите на тази партия. Подобно натикване в ъгъла на една систематична, проевропейска и проатлантическа партия, единствено поради етноса на нейните гласоподаватели, може да катализара процеси, които да избуят в нежелана и рискова за страната посока. В годините на прехода Движение за права и свободи потвърди, че е най-стабилната партия с извънредно усеща за отстояване на държавността.

Тотална държавническа безнаказаност би било да се хвърли страната в нови предварителни избори.
Моментът е исторически.
Ситуацията е сложна, само че не невъзможна за решение. Трябва еластичност, увереност и политическа необремененост. Да, ще бъдат понесени негативи - и в персонален, и в партиен проект. Но страната би трябвало да се избави.

Защото задълбочаваща се политическа рецесия слага под въпрос самия модел на действие на политическата ни система. Да не забравяме, че рецесията стартира с оня пестник от горещото лято на 2020 година, който на входа на президентството беше вдигнат против парламентаризма. Този пестник насади на политическата равнища " шарлатаните ", с които е невероятно нито да се приказва, нито да се ръководи. Последните три години потвърдиха това.

Този пестник има всички шансове, в случай че систематичните партии не задействат своите инстинкти за самозапазване, да се стовари върху цялата партийна система и да ги опустоши.
70% от гласоподавателите ненавиждат тези, които са през днешния ден в Народното събрание и които не могат даже един регистратор на законите им да си изберат. На тези 70% има би трябвало знак, в който да видят изражение на своя яд.
Радев ги чака зад ъгъла на Народното събрание, чийто 50-ти старт той даже не поздрави. Даде явен знак!  И с подигравка наблюдаваше от ложата си безплодието на парламентарната суматоха през днешния ден.

Радев е на ход.Той може да изчака тази политическа импотентност да заоре още повече в дъното на парламентаризма, до момента в който му изтече мандата, само че може и да форсира вътрешните си настройки и да откликне на тези, които упорито желаят да го сложат за партиен водач.

Една евентуална борба " Борисов-Радев " на партийния терен няма да приключи в интерес на оня, който се вижда, че е натрупал и отмалялост, и амортизиране.

Борисов би трябвало да мисли по какъв начин да излезе с достолепие от политиката, тъй като до трите му управнически мандата ще се запишат и шест опита да не може да сформира държавно управление. Ако той пропусне шанса да сформира кабинет в юбилейното 50-ото Народно заседание, ще слезе безславно от политическата сцена. И ще отвори пътя на Радев с юмрука към изпълнителната власт. ГЕРБ ще върви надолу, а Радев ще се качва върху гърба му към своя нов връх...

Юмрукът на Радев няма да роди народна власт. Той ще опустоши демокрацията. Всички систематични партии ще се изправят пред своите произшествия. Борисов си мислеше в този момент, че може да събере 800-900 хиляди гласа и да вкара 90 депутати. Реалността се оказа сурова. При нови избори ще е още по-сурова. И това ще важи и за левицата, и за десницата. Само Движение за права и свободи няма да зависи от фактора " Радев ", тъкмо противоположното.

Партиите би трябвало да успокоят пристрастеностите си, водачите би трябвало да застанат на висотата на отговорностите пред страната и да образуват болшинство за ръководство на страната.
Затънат ли в ежби, скоро ще усетят юмрука.

И ще бъде късно!