Държавата може да направи много, за да бъдат цените на

Държавата може да направи доста, с цел да бъдат цените на храните по-поносими – само че на пазарите на индустриални фактори. Например като улесни доставки на локални храни до потребителя отвън комерсиалните мрежи. Вариант на тази мярка са стратегиите за ученическо хранене с пресни и локално създадени храни. Също по този начин, държавен маркетинг може да поддържа пазарната реализация на фамилни предприятия: по този начин помощта за българското обичайно произвеждане ще върви ръка за ръка с по-качественото хранене на българите. 

Дори в сходни базови инициативи българската страна се проваля. Какво да приказваме за по-сложни форми на държавна намеса като индустриални политики, партньорства сред университети, бизнеси и министерства, тактики за изпреварващо развиване и доста други механизми, познати на страните с развито пазарно общество. 

Днес българската страна се намесва на пазара там, където има минимум изгледи за триумф, а дейностите ѝ може да доведат до по-скъпи и с нестабилно качество артикули. Това политическо късогледство се дължи и на обстоятелството, че у нас редовно се подценява градивната, насочваща и подкрепяща роля на страната в процеса на произвеждане на богатства.