Старши икономист: Има риск, веднъж приети в еврозоната, политиците да преценят, че спазването на стриктната фискална дисциплина вече не е необходимо
Държавата изразходва от ден на ден от това, което съумяваме да произведем като нация. В момента към 45% от целия Брутният вътрешен продукт ще премине през страната по някакъв метод. Това сподели старшият икономист от Института за пазарна стопанска система Адриан Николов в предаването " България, Европа и светът на фокус “ на Радио " Фокус “ .
Така той изясни закъснението на така наречен " Ден на данъчната независимост “, който тази година настава близо месец по-късно спрямо предишни години. " В момента виждаме много бързо разширение на държавните разноски – от 36% от Брутният вътрешен продукт преди пандемията, през днешния ден до съвсем 45%, гарнирано с много висок бюджетен недостиг и заложен растеж на задълженията. Логично, датата, от която ще стартираме да " работим за себе си “, се изнася все по-напред в бъдещето “, разясни икономистът.
В упования на следващия ден конвергентен отчет за готовността на страната за влизане в еврозоната ще има оценка на макроикономическата непоклатимост на страната и положението на държавните финанси. Според него няма причина да чакаме отрицателен отговор.
В момента на приемане на страната в еврозоната се чака тя да съблюдава Маастрихтските критерии. " Те важат и по-късно, само че по-скоро механизмите за тяхното съблюдаване не се ползват толкоз нападателно, само че най-малко до приемането ни би трябвало да имаме бюджетен недостиг под 3% от Брутният вътрешен продукт и дълг под 60% от Брутният вътрешен продукт. Това, което виждаме ние, е едно доста прецизно съблюдаване на този аршин. Бюджетът за 2025 година беше арестуван навръх 3-те % недостиг, макар много агресивното уголемение на държавните разноски. Дългът е с наклонност на повишаване, само че поради доста ниския старт, България беше с най-ниския дълг в Европейския съюз преди година-две – там сме доста надалеч от критерия “, изясни икономистът.
Според него съществува риск обаче, един път признати в еврозоната, политиците да преценяват, че спазването на прецизната фискална дисциплинираност към този момент не е належащо и да стартират да уголемяват разноските даже повече за сметка на вдишване на повече задължения и по-висок недостиг. Друг вид е да посегнат към нарастване на налозите, само че съгласно Николов най-малко на този стадий това няма да се случи.
Така той изясни закъснението на така наречен " Ден на данъчната независимост “, който тази година настава близо месец по-късно спрямо предишни години. " В момента виждаме много бързо разширение на държавните разноски – от 36% от Брутният вътрешен продукт преди пандемията, през днешния ден до съвсем 45%, гарнирано с много висок бюджетен недостиг и заложен растеж на задълженията. Логично, датата, от която ще стартираме да " работим за себе си “, се изнася все по-напред в бъдещето “, разясни икономистът.
В упования на следващия ден конвергентен отчет за готовността на страната за влизане в еврозоната ще има оценка на макроикономическата непоклатимост на страната и положението на държавните финанси. Според него няма причина да чакаме отрицателен отговор.
В момента на приемане на страната в еврозоната се чака тя да съблюдава Маастрихтските критерии. " Те важат и по-късно, само че по-скоро механизмите за тяхното съблюдаване не се ползват толкоз нападателно, само че най-малко до приемането ни би трябвало да имаме бюджетен недостиг под 3% от Брутният вътрешен продукт и дълг под 60% от Брутният вътрешен продукт. Това, което виждаме ние, е едно доста прецизно съблюдаване на този аршин. Бюджетът за 2025 година беше арестуван навръх 3-те % недостиг, макар много агресивното уголемение на държавните разноски. Дългът е с наклонност на повишаване, само че поради доста ниския старт, България беше с най-ниския дълг в Европейския съюз преди година-две – там сме доста надалеч от критерия “, изясни икономистът.
Според него съществува риск обаче, един път признати в еврозоната, политиците да преценяват, че спазването на прецизната фискална дисциплинираност към този момент не е належащо и да стартират да уголемяват разноските даже повече за сметка на вдишване на повече задължения и по-висок недостиг. Друг вид е да посегнат към нарастване на налозите, само че съгласно Николов най-малко на този стадий това няма да се случи.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ