Държавата е спечелила от КТБ 105 млн. лв., обяви сензационно

Държавата е спечелила от КТБ 105 млн. лева, разгласи сензационно пред bTV депутатът от Движение за права и свободи Йордан Цонев.

Според него в общественото пространство се шири неистината, че бюджетът е платил 3,5 милиарда лева за банкрута на КТБ.

"Това е безспорна неистина”, съобщи депутатът от Движение за права и свободи Йордан Цонев, по думите на който държавната хазна освен не е ощетена, а е на плюс.

„ Бюджетът даде 1,650 милиарда лева заем на Фонда за гарантиране на влоговете – това е застрахователно обучение, в което банкерите се застраховат с пари от облагата си. Тези 1,650 милиарда бяха дадени с закрепена рента от 2,95% рента. Сега остава да се върнат още остават 500 млн. Но 105 млн. бяха извоювани от лихвите – тъй че освен, че не е ощетен бюджетът, а е на печалба”, съобщи Цонев.

По думите на Цонев парите са дадени от облагите на банките, а не от бюджета.

Депутатът обаче пропусна да спомене, че действително парите въпреки всичко са дадени от българските жители, които заплащат няколко пъти по-високи лихви по заемите си и точно с тези пари банките финансират ФГВБ.

Цонев, който в предишното оглавяваше финансовата комисия в Народното събрание, разяснява и така наречен „ Втора стенограма” за КТБ, която беше разкрита от президента. Тя отразява диалог при Росен Плевнелиев, извършен на 14 юли – седмица преди упования период за отваряне на КТБ, затворена от Българска народна банка месец по-рано.

„ Там се разискваха два сюжета: първият, по закон – влизане в неплатежоспособност, лишаване на лиценза и начало на изплащането на депозитите от Фонда за гарантиране на депозитите 20 дни по-късно. Вторият сюжет беше банката да бъде разграничена на „ добра” и „ неприятна, с цел да се спасят активите. Това означаваше национализиране на банката, само че в България нямаше закон за това”, изясни той.

„ Ние, Движение за права и свободи, предложихме втория вид – банката да бъде разграничена на две по европейската процедура, а неприятните активи да бъдат отделени в „ болна” банка”, уточни Цонев. По думите му по този начин са щели да се изразходват същите средства – 3,5 милиарда, само че банката е щяла да бъде избавена.

Той даде образец с португалската банка „ Ешпириту санту”, която е била в сходна обстановка, само че е била избавена и оставена да действа, а по-късно е била продадена от Португалия на китайски вложител за по-висока с половин милиард евро цена от сумата, нужна за спасяването ѝ.

„ Атанас Мерджанов, Михаил Миков и Румен Гечев бяха срещу, а Движение за права и свободи държеше на тази позиция, тъй като здравите активи щяха да останат и депозитите щяха да останат”, уточни Цонев.

Виновен за банкрута на КТБ по думите му е Цветан Василев, а за това, че Българска народна банка е твърдяла, че банката му е в положително положение – към този момент двама шефове на надзора в Централната банка са с обвинявания.

„ Аз не знам какво е правил той в банката си. Много срещи съм имал и с него, и до момента вървя при банкери. По това време – като ръководител на бюджетната комисия, имах самодейност, която прерасна в закон – да понижим натиска над клиентите… Служебни са ми били визитите, частни визити се вършат в заведения за хранене, по кафенетата по домовете. Всичките ми срещи (в офиса на Василев – б.ред.) са били служебни”, съобщи Цонев.

Той отхвърли да е имал пари в КТБ – нито персонални, нито на Движение за права и свободи.

„ Според мен за банкрута ще бъдат упрекнати същинските виновници. Главният прокурор даде обещание до 20 юли да бъде импортиран обвинителният акт, който бил от 15 хиляди страници - по този начин прочетох в медиите”, добави той.