Държавата демонстрира дейност, но реално не се бори с инфлацията.

Държавата показва активност, само че действително не се бори с инфлацията. Същото нещо, което правеха предходните държавни управления - последното постоянно, след това служебно и в този момент новото служебно държавно управление, е единствено проява, а не действителна битка с инфлацията. Ако желаеме да стопираме цените, като цяло ограниченията би трябвало да бъдат други. Това сподели в изявление за БГНЕС Любомир Дацов, финансист, икономист и някогашен заместник-министър на финансите (2001 – 2009 г.)

“В момента има медиен звук от страна на служебното. Тези ограничения, които афишират като битка с инфлацията, няма да решат казуса, а даже ще задълбочат взаимоотношенията сред държавното управление с бизнеса. Едно от нещата, които би трябвало да се прави в условия на подобен вид инфлация, е да имаш положителни взаимоотношения с бизнеса, с цел да му окажеш помощ да създава повече. Смятам, че държавното говорене е популистко ”, добави Дацов. Икономистът уточни, че инфлацията е от два вида - “от една страна има прекомерно доста пари, напомпани от централните банки, а от друга страна- незадоволително предложение поради прекратени вериги на доставки и променено ползване “. От една страна ограниченията, които страната би трябвало да подхваща, не би трябвало да бъдат краткосрочни, а в противен случай - средносрочни и дълготрайни, изменящи цели структури в земеделието и в леката индустрия. " От друга страна, инфлация се бори с ограничение на потреблението. Но тъкмо сега държавното управление – с цел да не предприеме тази мярка, - бяга ”, безапелационен е той. Дацов уточни, че “при състояние, че предишния месец има 720 млн. лева недостиг в бюджета, т.е

държавното управление е вкарало повече пари в стопанската система, значи че то е помпало инфлацията “. Според него решението на 48-то Народно заседание за увеличение на минималната работна заплата също е в посока повдигане на инфлацията. " За страдание няма настоящи известни ограничения, по тази причина политиците бягат от тях. Свиване на потреблението, повдигане на налозите или най-малко уравновесени бюджети са измежду ограниченията за справяне с инфлацията ", акцентира той. Той означи, че България има едни от най-високите цени на месни и млечни артикули, както и самун. “В дребните магазинчета цените са по-високи, в сравнение с в огромните вериги. Всички вериги, освен огромните, държат към 40% от пазара, всичко останало - 60%. Съотношението сред краен консуматор и производител в България е обикновено. Проблемът е, че в България производството на храни е скъпо, - а за какво е скъпо, е въпрос на политика. Политиците дължат отговори, и в случай че би трябвало да се пита нещо, не би трябвало да се питат нито производителите, нито тези които пласират, тъй като хората вършат бизнес. Като има структурни проблеми, въпросите би трябвало да се задават на политиците. ”, безапелационен е той./БГНЕС