Държавата да създаде онлайн платформа, която да синхронизира действията между

Държавата да сътвори онлайн платформа, която да синхронизира дейностите сред централна власт, бизнес и локални управляващи във връзка с Зеления преход. В нея би трябвало да бъдат оповестени всички условия, на които би трябвало да отговори страната ни и нейната промишленост съгласно Европейски Съюз, само че също по този начин и посредством тази платформа бизнесът да може да се осведоми в каква посока да работи и по какъв метод може да получи поддръжка. Такова предложение направи ръководителят на Българската стопанска камара (БСК) Добри Митрев по време на форума „ Power Summit Власт, чувай! “. Според думите би трябвало да бъде основана профилирана конструкция, интернет платформа, на която цялата информация за Зеления преход и за проекта „ Готови за 55 “ да бъде оповестена и по този начин да бъде сведена до знанието на всеки един българин, на всеки бизнесмен, с цел да знаят какви са условията и опциите. Само по този начин задачите могат да бъдат реализирани, счита Митрев. Той добави, че промишлеността би трябвало да бъде наясно по какъв начин да се трансформира, с цел да понижава въглеродния си отпечатък и в последна сметка да го сведе до нула. Председателят на БСК означи, че резултатите от обичайното за бизнес организацията допитване до членовете й за положението на стопанската система и предприятията у нас, показани през вчерашния ден, са посочили, че над 50% от дребните и междинни компании у нас не са наясно какво тъкмо значи Зелената договорка и „ Готови за 55 “. Затова страната би трябвало да обезпечи връзка с бизнеса посредством построяването на такава интернет платформа. „ Българският бизнес и изключително микро-, дребните и междинни предприятия нямат потенциала да четат хиляди страници с регулации. Затова страната би трябвало да стане деен комуникатор, да показа на наличен език основните параметри на Европейската зелена договорка “, прикани Митрев. И добави, че тази платформа би трябвало да има алтернатива и за противоположна връзка, посредством която компаниите да могат да насочат своите мнения и запитвания към страната. Той означи още, че цифровизацията също би трябвало да залегне като един от главните цели на страната, защото посредством нея може да бъде заместен безпределно скъпия запас, който бизнесът губи поради демографската рецесия и неналичието на работна ръка, изключително квалифицирана. „ През последните 30 години България редуцира с 60% излъчванията си. Но това ни коства 40% спад на заетостта, понижаване на популацията с над 20% “, сподели Митрев. За да бъдат преодолени тези проблеми, страната би трябвало да създаде нова Енергийна тактика, нов Интегриран проект „ Енергетика и климат “, като редом с това се даде приоритет на всички изостанали планове, посредством което оптимално бързо да може да се отговори и на новите провокации. „ Не би трябвало да оставим на поколенията неподредена, мръсна аналогова страна “, безапелационен бе Митрев. Идеята му за основаване на цифрова платформа за задачите и методите за декарбонизация срещна поддръжката на новия министър на енергетиката Александър Николов. Той даде обещание едно от нещата, на които ще акцентира новото постоянно държавно управление, е описанието на всички съответни принадлежности, до които могат да имат достъп другите бизнеси по Плана за възобновяване и резистентност, както и по другите механизми за финансиране. „ Наистина не е нужно да се четат хиляди страници, а да бъдат разказани съответни стъпки, с цел да може абсорбацията на средства да се случва доста бързо и надлежно да има резултат от тези планове “, сподели той. Надежда, че не всичко ще бъде цифровизирано изрази Стоян Ставрев от КРИБ. Той означи, че цифровизацията несъмнено е нужна и потребна, само че въпреки всичко има и аналогови технологии, които имат преимущество пред цифровите. „ Дигитализацията е единствено инструмент. Дали той ще се употребява по позитивен и изграждащ новаторски метод, зависи от самите нас. По пътя, който следва, имам вяра, че ще успеем да намерим метода да запазим своята идентификация и тя да не бъде наложително цифрова. Или цифровата да бъде сложена в интерес на хуманната идентификация “, сподели Ставрев.